Четири дни

Пуша последната цигарка преди да легна. Чудя се как можах днес да изпуша толкоз много... Чудя се и какво ще правя тия четири свободни дни. То единия малко мина вече, ама няма значение, аз пак мога да го включа в план конспекта...

ДЕН ПЪРВИ (т.е. Днес, четвъртък, 16 Март, 2006, скоро и Вчера ще стане)

Трябваше да стана рано и да ида до университета. Да си взема програмата, да си разпечатам материалите дето трябва да ги превеждам по английски. После трябваше да отида до центъра и да изпълня едни заръчки на татко. После да се прибера и да започна превода или да седа да почета някоя книга.

Да, ама не!

Всъщност станах късно, спала-недоспала, болна и, както обикновено, сърдита на целия свят. Какъв ти университет, какви ти задачи. До обед се разкарвах по пижама, пих кафе и киснах пред компа. Следобеда свърших малко полезна работа – поизчистих стаята и изпрах (под заплахата, че съквартирантката ми се прибира вечерта и ще ме нахока какъв бардак е в квартирата). В крайна сметка се оказа, че няма да се прибира. Може да е гадно от моя страна, но тайничко се зарадвах! Щеше ми се да прекарам още-ден два насаме със себе си.

Остатъка от дена го прекарах пред компютъра. Без да се видя с когото и да било и да си кажа думичка с някого, даже с другите съквартирантки от апартамента не съм се засичала... Накрая вече ми се драйфаше от тоя комп (и все още ми е кофти) и както нямам абсолютно никаква склонност към самоубийство щях да се метна през терасата (добре, че е ниско и най-много да си счупя нещо).  Ако не го допиша това бързо може да се позамисля пак над идеята...

Еми то е ясно! Оставям днескашната работа за утре...

ДЕН ВТОРИ (т.е. Утре, петък, 17 Март, 2006г., в най-скоро време се превръща в Днес)

Задачките от „вчера”  ме чакат. Тоя път би трябвало да стана на време и да съм си се наспала и да си свърша всичко до обед. Следобед сядам да превеждам. И никакъв компютър поне до вечеря (значи най-рано към 20 ч.)!!!
Жалко, по първоначалния план трябваше да съм на около 70 км. от Шумен и да си гледам кефа...

ДЕН ТРЕТИ (т.е. Вдругиден, събота, 18 Март, 2006г., по някое време ще стане Утре, а още понататък Днес)

Заветния ден на Срещата.... Само че моя милост ще пропусне... пак!!! Причините са независещи от мен. За това отново има промяна в плана.
В 10ч. среща с мойта Джиджи. Ще пийнем кафенце, ще си побъбрим, ще си се оплачем една на друга, ще разкажем какво ново-старо... Клюки много, а не сме се виждали от началото на сесията. То ще стане обед, тя ще ме нагости, ще си полафим още и към два вероятно ще се прибера към общежитието.

Засядам над превода, че имам да гоня срокове. Отново никакъв компютър до вечеря!!!

ДЕН ЧЕТВЪРТИ (т.е. Неделя, 19 Март, 2006г., все някога ще стане Днес)

По предварителен замисъл не би трябвало да съм в Шумен. И аз не знам къде би трябвало да съм. Но в крайна сметка ще СЪМ в Шумен!!! И искам-неискам съквартирантката ми ще се прибере до вечерта!

Нямам никакъв конкретен план. Ще стана когато ми се прииска, ще си направя кафе, ще се помотам малко по пижама, ще разчистя кочинката. Ще седна пак да правя превода. Може да си позволя малко дневен нет. Ще видим, зависи колко бързо се справям с текста...

И така... Свърши тая скапана седмица... А после... После каквото дойде... Дано да е по-добро от досегашното...