Чета тука...

Размисли за Бил и тази дето го е родила...

Чета тука какви съм ги дробил снощи и си мисля... Мисля си, поне доколкото ми позволява махмурлистичния мозък. Не може да е толкова зле. Самоанализът е хубаво нещо. Особено на написано от онзи другия, дето живее в теб. Онзи, дето няма задръжките наложени от рамките на добрия тон.

Както и да е. С риск да противореча на самия себе си, бих искал да споделя, че съм доста доволен от престоя си тук в Германия. Вчера си празнувахме собственото изпращане. Седмицата, дето идва, БГ групата в Мерзе се разотива към България. Малко ми е мъчно, наред с голямата радост, която едвам сдържам, от предстоящото прибиране в родната мръсна, мизерна и най-любима от всички София.
Колкото и глупости да изръсих и да изписах, все пак съм щастлив от престоя си тук. Щастлив съм от работата, която свърших. Защо съм ядосан?! Ами най-вероятно чиста доза самокритика. По някой път дотолкова ми напушва ядът против умерения ми до опасен мързел, че ми иде да си прегриза гърлото от яд :)) Добре, че засега не е измислен начин това да се прави ;)
Гордея се със себе си, че в последните две седмици - тези най-натоварените, успях да се справя психически без помощта на цигарите. Само пушач и бивш пушач би ме разбрал, защо съм толкова горд със себе си. Последните часове преди доклада ми, бях толкова ядосан на бат Бил, че ако ми се беше появил пред очите щях със сигурност да му спомена за женската част на родата му. Такава боза са направили с тоя Офис (Екс Пи), че едвам успях да си направя презентацията два часа преди изнасянето й.
А за какво всъщност тръгнах да пиша?! Май пак забравих, както често се получава :) Но нищо! Бих казал само "Трепери, Българийо! Аз се връщам" (болен мозък ;))