Честит 3-ти март, българи!
Честит 3-ти март на всички българи! Това е денят, който много поколения са очаквали напразно през живота си стотици години. Денят, в който родината ни е почувствата свободата. Свобода така изстрадана от герои, като Левски, Ботев, Каравелов и много други знайни и незнайни борци за свобода.
На този ден трябва да си стиснем ръцете и да се поздравим един друг с това, че сме потомци на славни прадеди. На този ден трябва да забравим омразата помежду си, разделението, което управниците в своя изгода насаждат. Да забравим различията, така както го правим, когато националния отбор по футбол бие зад граница. Трябва да се научим да се гордеем с това, че сме българи, а не да се срамуваме. И да продължаваме да славим името на нацията с труд, честност, ценностна система и доброта.
Честит празник, Българи!
Сещам се за един велик стих на Дядо Вазов. Нека си го припомним:
Новото гробище над Сливница
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
Иван Вазов, 1885
Източник
Днес, когато честваме Освобождението ви пожелавам цялата воля, сила и смелост, които да ви водят в борбата с трудностите през годините напред!
Честит празник!
На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война.
Честит национален празник, братя българи! Нека с гордост носим това древно и велико име-българин!
ВРЕМЕТО Е В НАС, И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО!
Поклон пред падналите за националното ни Освобождение!
Светлата дата 3-ти март винаги ще я свързвам с героичния подвиг на българското опълчение на връх Шипка в паметните дни от 21 до 26 август, 1877 година. Тази битка е една от най-важните за хода на Руско-турската война и може би най-величавата. При нея руските войници и българските опълченци удържат храбро Шипченския проход, въпреки че броят им е в пъти по-малък от числеността на османската войска. А когато остават с голи ръце срещу щиковете на враговете, българите и русите проявяват нечовешка желязна твърдост.
Едва ли има друго, по-вълнуващо произведение в българската литература, посветено на този ярък исторически момент, от одата на Иван Вазов:
Опълченците на Шипка
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
...........................
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Нека да почетем паметта на всички българи, дали живота си за България и да преклоним глава пред техния героизъм и саможертва!
Когато започнах да пиша тук, в подписа ми стоеше следното изречение :
Българино, помни своя род и език!
Сега мога да прибавя - Помни, че за теб са загинали дедите ни. Помни, че стъпваш върху земя, извоювана и освободена с кръв. Помни и се прекланяй!Помни и не предавай!
Поклон, предци!Поклон, Майко България!Дано пребъдеш силна със силен и буден народ!