Честит 24-ти май!
Едва ли има друг празник, който да ни прави толкова горди от това, че сме българи. Защото на този ден не отбелязваме някакви съмнителни военни или политически победи, свързани обикновено с особено много предшестващи или последвали болка и страдание на целият ни народ (или пък други народи). На този ден, ние сме дали нещо наистина хубаво на света. И затова трябва да сме горди.
Вярно, има известни съмнения, точно от къде идват азбуките, които наричаме свои, но за мен поне, основната победа не са самите букви. Истинската победа се вижда в житията и тя е, че българите са получили правото на богослужение на своя език и то със силата на своят дух. И сме отворили врата за всички останали.
И разбира се, красотата на празника се допълва от най-силните стихове, посветени на празник:"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!"
Нуждата да опознаем света около нас и да предадем това знание на поколенията е една от най-характерните черти на осъзнатите видове. Не знам защо хората в България са забравили тези редове и смятат, че най-доброто което могат да дадат на децата си е западен език, с който да избягат от България. В България или не, езикът е само средство за общуване, знанието и уменията са важните. Те са тези, които ни отличават от животните, те са тези, които ни позволяват да надникнем в света на най-малкото и да благоговеем пред най-голямото. Те са тези, които ни позволяват да оцелеем без да ни покосят вероятно милиардите вируси и бактерии, които ще щъкат около нас каквото и да се опитаме да им направим. Знанията и уменията на хора, които са будували и гладували и са се борили за правото си да изучават природата. Хора, които не са мислели как ще патентоват изобретението си и ще спечелят милиони, а са го правели просто защото са искали да разберат. Мисля, че на днешния ден е редно да почетем всички тези хора. Каквото и да са правили, те не са го направили за нас, те са го направили за Науката. Те са го направили за Огънят, който гори в тях и който не им е давал покой докато не открият истината. Странно е как най-големите егоисти могат да дадат най-добрите неща на света. Но неведоми са пътищата Господни, нали?
Знам че тук има много хора, които смятат съвременните наука и технологии за нещо по-скоро вредно. Но...погледнете от тази гледна точка - ако ги нямаше съвременните технологии, вие нямаше да сте тези които сте. Щяхте да сте други хора. Хора, които не просто не знаят, хора които нямат никаква възможност и желание да знаят. Нямаше да има музика (хармониите на Питагор!), нямаше да има живопис, нямаше да има космос, нямаше да има ин витро, нямаше да има нито една от технологиите, които мразим. Само една празнота. И едно общество, в което си напълно свободен (освен ако някой не те зароби), но никога нищо не правиш, просто защото няма какво. Защото празните очи не могат да се насладят на нищо. За да се насладиш, трябва да осъзнаеш, трябва да накараш съществото ти да резонира, на това което виждаш. Ако в теб е празно, всичко ще ти се вижда еднакво. Защото за теб, то няма да има никакъв смисъл.Честит 24ти май на всички! Дано Науката отново да се превърне в Слънце за българите и отново да започнем да почитаме Просветителите както винаги сме го правели. Защото здравото общество се крепи именно на тези хора, които показват на забързаните хора кой път ще донесе страдания и кой ще донесе радост. И те залагат себе си във всяко "предсказание", и хората затова им вярват. Защото това е цикълът. Жалко, че днешните псевдо-интелектуалци не залагат нищо, а хората никога не им търсят отговорност. Но аз вярвам, че кръвта говори и тя ще заговори рано или късно. Затова мога само да честитя на хората, приели този празник в сърцата си и да им благодаря, че ги има.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички, които празнуват днес!
П.П. Що се отнася до азбуката на древните българи, аз съм съгласна, че я е имало под формата на т.н. руни. Нещо повече глаголицата е изградена върху тези древни символи. Единственото безусловно нещо е че днес ние се ползваме от кирилицата и ще се ползваме поне докато имаме нужда от нея. Що се отнася до кирилицата, тя е създадена след Кирил и Методий, за да улесни писането и четенето, защото е по-практична.Обаче днес много деца са изпитвали трепети, които няма да се повторят в живота им - днес много деца са целунали знамето на своето училище за последен път, защото го напускат.На тези млади хора пожелавам попътни верове!
Наистина, забравих за дечицата, дано и те да видят магията в днешния ден. И да я запомнят!
Но след като изгледах Шоуто на Иван и Андрей, наистина не мога да разбера, защо този най-светъл празник във всички смисли на думата, не се отразява нито празнува както подобава. Да не говорим, че се пропагандира какво сме дали на света, а всъщност само ние си го знаем това. За всички останали това е РУСКАТА азбука и ние пишем на нея! Да не говорим пък как се разправя какви сме славяни, пък ние всъщност сме славяни само езиково. Общо взето няма никаква ама НИКАКВА политика по отношение на рекламата на България и българите по света с това което ние сме направили, а не с прекрасната земя, на която се намираме.
Дени права си, затова онова за древната азбука го написах като послепис, но сега като реванш ше ви разкажа какво ми се случи тази сутрин на най-българския празник.
Днес две жени на възрастта на майка ми стояха на площада, гледаха децата и съжаляваха за времето, когато 24 май беше празник за всички българи. Те си спомняха как са си купували нова дреха точно за този ден, не за Коледа или Нова година, а за 24 май. Аз се обърнах и ги попитах защо не са си купили нова дреха, като това им е важно, за да им е празнично, а те ми оговориха, че вече празникът не се празнува. На мен ми стана тъжно. Празникът не трябва да го прави дрехата, нито някой друг човек извън нас самите - или празнуваме или не, но за това не може да ни е виновен онзи, на който не му се празнува. Все пак си мисля, че празниците са състояние на духа и за това не трябва да празнуваме по заповед и под строй.Мисля, че никой от нас не може и да подозира кога и как ще му се наложи да прояви родолюбие. Но според мен повечето от нас се справят чудесно, когато стане нужда. Дано и следващите поколения да са така.
Диди - ми представи си какво е да си празнувал някакъв празник с манифестации и да си учил стихчета, песнички в училище и после да си се издокарвал и да си се показвал колко си прекрасен и обичащ родината и в един момент, всичко това да изчезне. Според мен просто им е мъчно, че вълнението, което са изпитвали е вероятно необяснимо за хората сега. Пък и да си облечат новите дрехи и какво? Ще се разходят с поредното апатично шествие и като се оглеждат няма да виждат това, с което са свикнали , а някакви бледи сенки. Мога да ги разбера...Вярно, всеки може да си направи сам празника, но ако си бил на страхотен купон и следващата година е просто посредствен и така в продължение на 20 години, ми много ясно, че няма да ти е празнично. Ние вкъщи си направихме празнична вечеря и отпразнувахме деня с ядене и истинско българско червено вино :) Но пък се трудихме цял ден в градината, така че не можеше да се очаква много повече от нас...Вчера видях, че е излязъл някакъв филм за траките, нямам търпение да успея да го изгледам. Тези филми обикновено са доста разочароващи, но аз съм оптимистка :)
Та, ако онези лелки искаха да празнуват, ми да бяха празнували, защото едно е да изживеят мига, а съвсем друго е да си спомнят отминали мигове.
Няма празник, защото всички чакат някой друг да им го организира, да ги покани, пък и ако може и да му се радва вместо целия свят ще е супер, а сейрджиите ще стоят отстрани и ще си спомнят за някой минал празник, защото не им стига акъла да се сетят, че празникът е за празнуване - не за давене в спомени.
Надявам се повече хора да са празнували вместо само да са си спомняли празника.
В манифестациите може да има сила, както и във всяко друго групово занимание (между другото четохте ли за китаеца дето го арестували, че организирал групов секс. Възмутена съм :Р ). Важното е какво се влага в тях. Ако всички отиват на сила и с досада гледат как се редят някакви хора - ми да, не е много весело. Но ако участниците имат някаква причина да се вълнуват по повод на ставащото, може да стане и весело. Примерно защото минаваш по някаква улица и те гледат хиляди. Ми това си е вълнуващо струва ми се. Но пък може и да греша напълно. Все пак никога не съм била на такова нещо. Просто си падам по груповите мероприятия :)