"Черньо"

„Черньо”Черньо се роди като всяко улично коте.Близко до контейнер с боклук.Майка му си беше харесала една от грозните панелни клетки за негов дом.Той се роди заедно с още четири братчета и сестричета,и за да бъдем по-точни бяха две братчета и две сестричета.В началото Черньо беше едно малко безгрижно котенце.Денят минаваше в забавни игри с мама и другарчетата.Черньо си нямаше татко.Е това се смята явно за нормално в неговият род.Нито майка му,нито баба му си имаха татко.Всичко беше забавно докато един ден майка му не изчезна.Лоши хора я бяха сгазили докато носеше храна на малките си.И не видиш ли на Черньо му се наложи да се запознае с понятието що е то житейски обрат.В началото ги хранеха малките деца от съседните блокове и къщи.Но после взе да става все по-лошо и по-лошо.Е за някои ставаше по-добре де.Например Сивушка и Рижко ги взеха да ги гледат още на вторият ден.После Черньо остана само с Шаренка,но след има няма и седмица и тя се запиля на някъде.И понеже по-голям от гладът няма Черньо се престраши да излезе на улицата за да си търси нещо за ядене.Но откъде да знае милото какво ще му се случи.Още докато излизаше някаква жена забързана за някъде започна да се вайка:-Оле майко черна котка път ми мина,оле мале що да правя.Черньо се поозърта малко стреснато и побягна панически в друга посока.Там пък нещеш ли млада двойка забързана в живота си за малко да го стъпче.Този път се размина по-леко.Нямаше възклицания.Само момчето и момичето стерснато го погледнаха да не са му направили нещо и си продължиха по пътя.Повъртя се още малко и се прибра в познатото му място.Тук поне никой него плашеше,нито пък той плашеше някой.Легна и заспа.Започна да сънува безгрижните игри с мама и с дугите котета.После започна да сънува как мама му носи храна,а добри хора му дават млекце.Изведнъж Черньо се събуди от глад и много голям студ.Показа си муцунката навънка и що да види.Нещо бяло се сипе от небето.В началото го помисли за хапване,но я виж ти уж-го има пък го няма.След малко започна да си играе с него,разбра че поне за това става ако не за ядене то поне за игра биваше.И така уморен си легна пак.Събуди се рано сутринта и излезе да си търси ядене.Тогава разбра що е орисия да си черно коте.Който го видише по пътя или ще го замереше с нещо или щеше да започне да се вайка,или пък да прави странни ритуали и да си мърмори нещо за черни котки и бабини девитини.Така се мина и този ден Черньо се омърлуши вече сума време нищо не беше хапвал.Легна пред семейното гнездо и се замисли.Защо живота се е отнесе толкова лошо с него.С какво беше толкова по-лош,като е черен.В това ли е смисъла на живота да си беличен,а ако си с неговта орисия и ядене не можеш си намери.Брей лоша работа си мислеше той.И така унесен в таз недотам приятна дрямка и лоши мисли не усети кога една ръка го хвана и го вдигна.-Оле милото ама ти цялото си замръзнало.И какво си ми слабичко.Леле ама ти тука така ще си умреш на този глад и студ.Я по-добре да си е заведа у нас.Беше едно малко момиченце на около 14-15 години явно то не се плашеше от вида и цвета на Черньо.Взе го в топлата си ръка и го помилва.Черньо се стресна,но после видя едно миловидно личице.И едни пъстри очички които го гледаха с много нежен поглед.Явно за първи път от доста време му мислеха доброто.Момиченцето го поогледа пък си рече.Ще си го заведа у нас и там,ще си го нахраня и ще си го гледам.И без това си нямам приятели,а това коте ще ми е най-добрият приятел.И така момичето хукна с нашият геой към вкъщи.Там то го нахрани,почисти.И се започна една луда игра.Може да се каже,че по-щастливи от тях двамата нямаше.Но нещеш ли вратата се отвори.Момиченцето се забърза към нея с радостни викове:-Мамо,тате елате да видите какво си имам,аз съм най-щастливият човек на земята.Позачудени от таз еуфория те набързо влязоха в стаята а там какво да видят.Малко черно коте си лежи на леглото.Спогледаха се двамата и в един глас като ревнаха:-Как може?Ти някой пита ли?И коте.Ами на майка ти алергиоята,ами ако има бълхи.Леле че и черно ти какво искаш къщата ли ни да урочасаш.Малката Ваня сякаш посърна.Все едно някпй и взе сърцето.Пламъчетата в очите и бавно угаснаха.Накрая на цялата разправия и казаха,че в таз къща място за котки няма.Тя поне се помоли да не го изхвърлят навън ами да го оставят да е в коридора пред вратата.С хиляди усилия се сългасиха с нея.Малката Ваня го сложи да си легне върху един стар парцал за да не му е студено сипа му малко млекце и се прибра посърнала вкъщи.Черньо се замисли пък си рече:-Ех поне не съм навънка при онези белите и студени неща ами съм си тука при мойтка приятелка.По едно време докато си спеше се чу странен шум.Стреснат Черньо подскочи и хукна нагоре по стълбите сгуши се пред един апартамент и затаи дъх.След малко се чуха шумни и тежки стъпки.Прибираше се един самотник целият премръзнал,и леко подпийнал,че то сам вкъщи седи ли се.Черньо чу стъпките да спират точно да главичката му.Каза си оле това е краят сега ще ме стъпчат.Непознатият започна да рови в джобовете си и да търси ключовете си.После започна да си мърмори:-Брех маа му стара една крушка няма кой да смени в този вход.Отключи си.Светна и подскочи.-Хах брей да му се невиди аз гостенин съм имал.Наведе се и двамата с Черньо се загледаха.Самотникът се протегна взе Черньо и го погали.После го прибра вкъщи.Замисли се и си каза ей сега най-после ще си имам верен другар,който след денят да е у нас и да ме посреща.Така Черно заживя със самотника който вече не беше толкова самотен защото си имаше Черньо,а пък и Ваня момичето от долният етаж идваше да го види да вечер наставаше истинкса олелия.След време Черньо стана и повод самотника да се запознае с бъдещата си жена.Така,че не бъдете толкова строги към черните котета,или хората които изглеждат по-различо,по-странно,и са с по-странни разбирания.