Черно
С черно цялата покрита съм сега
и във вечен траур е моята душа.
Прекърши вече болката моята снага
и както дрипав просяк се влача в пепелта.
Пепел от изгорели надежди и мечти,
там погребах и вярата, и любовта.
И някъде там остана и ти,
потопен в морето на забравата.
Като сенки хората минават край мен,
без цвят, без лице и без сърце.
С черно було покрит е моят ден
и в лед сковани са моите ръце.
Износих вече всички тъжни маски,
но всъщност празна е моята душа.
Опитвах от ненужни ласки...
А с болката оставах все сама.
Плувам в море от лъжа и суета,
а тъгата отдавна на дъното ме е потопила.
Наивно се надявам да срещна любовта,
без дори да знам,че отдавна съм я изгубила.
Коментари