Черната овца

Всяка глупост има си време
да стане малка правда дори,
щом овчарят може да дреме,
а стадото да точи зъби.

Злото ви поглъща с грозната си паст-
Никой не посмя да чуе моя глас.
Браните с рогца жалката си власт,
не, аз не мога да съм като вас.

Аз сам си избрах тази съдба -вечната черна овца.
Аз сам си избрах тази съдба -вечната черна овца.

Слушах ви така до сетния си час,
никой не посмя да чуе моя глас.
Черен съм сега и в профил и в анфас
не, аз не мога да съм като вас.

Аз сам си избрах тази съдба -вечната черна овца.
Аз сам си избрах тази съдба -вечната черна овца.

Изпълнител: Ахат

Мисълта миза тая песен не е толкова буквална, свързана със самата идея на текста, а споследните няколко реда - не, аз не мога да съм като вас.
Аз сам си избрах тази съдба - вечната черна овца.
Всеки от нас си избира сам съдбата и я кове.В тозисмисъл...колко пъти съм избирала да бъда черната овца...Колко пъти съм себунтувала срещу нещо, макар да е било понякога грешно,Колко пъти съм биларазличната,отхвърлената,подиграваната, колко съм плакала за това,че избрах дабъда по-различна от съучениците си.Сега,когато пораснах,(хахахахаа,пораснала,да бе да,че аз до преди две години бях ученичка,кво ли съмвидяла...)разбрах,че всъщност това може да бъде +.Да бъдеш различен,да имашпо-уникално мислене от връстниците си, да се стремиш към различни неща от тована кой купон да се натряскаш и с кого да се свалиш (не отричам,че ходя покупони, но обожавам да танцувам просто...)...Само защо водеща сила не еамбицията, а ядът, яростта да се докажа,че мога да се справя с всичко,с коетосе захвана...Ако бях амбициозна,щях да ходя на всички лекции и упражнения...Ааз какво - бягам, защото ме отвращават от предметите,които винаги съмобичала...

Ама че объркано същество съм...Дали въобще има правиленпът?Когато избираме пътя, ние не знаем какво ще се случи в другатапосока...Всеки начертан предвартилно план може да бъде променен от само еднодвижение,от една крачка настрани.А аз постоянно се отбивам в страни...То и затва ще ме изяде вълкът накрая,ама...Колко пъти се опитвам да чертая животаси...Кога ще се омъжа,кога ще имам дете,какво ще работя,къде ще живея.И всекиден знам,че тези планове са толкова евфемерни,че дори един най-обикновенразговор,може да ги промени.Не знам всъщност кое предпочитам - изненадите,коитоподнася животът (лоши или добри) или това да имам начертана пътека,която даследвам ...С второто бих била спокойна,подготвена, а с първото би било простопо-забавно...

Леле,съвсем съм откачила днес, някакво много особенонастроение имам...Щом от един бунт и една овца стигнах до това да се чудя квода правя живота си,явно много съм се издухала :)