BgLOG.net 09.01.2009 acho39 671 прочитания

Чаракман - игри от детството,малко за разсейване.

ЧАРАКМАН
Тази игра е подобна на "Папетата пият вода",но се използват вместо керемидки, пръчки , дълги около 20-30 см, три на брой, подпряни на пирамида и очертани в кръг 30-40.На 3м. от кръга разделителна линия, от нея на 2м. линия за хвърляне. Вместо папе се използва за събаряне на чаракмана пръчка дълга до 1 м. Пазач и ред на хвърлянето се определя чрез захват на пръчка.Целта на играчите е да съборят пръчките /чаракманът /, да си вземат пръчката и се върнат на изходно положение.Целта на пазача е да възтановява в очертаната в кръг пирамидка от пръчки, ако са паднали и да докосне някой играч, ако се намира в охраняемата зона т.е. около пирамидката и разделителната линия между пирамидката и линията за хвърляния на пръчките.Играч настъпал пръчката си неможе да изгори при докосване.Докоснат играч по правилата става пазач.Играе се до тъмно.


Реклама

Коментари

DianaIlieva
DianaIlieva преди 17 години и 3 месеца
Защо се казва Чиракман можеш ли да ми кажеш? Чиракман е една скала в Каварненския залив .
acho39
acho39 преди 17 години и 3 месеца
Тази игра е разказана от един дядо Никола над 80г. от гр.Николаево до прохода Хаимбоаз. Като дете я играл. Нямам друга информация.
DianaIlieva
DianaIlieva преди 17 години и 3 месеца
Ачо, попитах баща ми и той ми разказа : Казва се Чиракман, защото целта е да се уцели Чиракмана - основната скала, на която се крепи пирамидата от пръчки. 30- сант. пръчки се удрят с някаква дълга пръчка, като целта е да се изпрати пръчката възможно най- далече. После трябва да се върне "на Чиракмана" - да се уцели камъкът, на който се крепи пирамидата. Ха, дори се поразговорих с баща ми за игри. Благодаря за това.
acho39
acho39 преди 17 години и 3 месеца
Sluchaina, ако нямаш нищо против, поискай бащата ти да обясни точно как са я играли. Дъщеря ми, която живее в Чикаго компютърно обработва игрите, които съм събрал. Обещал съм на много българи да им припомня детските им игри в една малка книжка. Никой не може да избяга от носталгията, когато е в чужбина.