Чакам си просто
Ами чакам си, какво друго да правя.
Чакам не особено търпеливо да стане 6:15 часа, та да взема колата и да отпраша към Каспичан да посрещна Тонито... Абе голямо и мъчително чакане си беше и вече мъничко остана...
Замислих се колко много време от живота си прекарваме в чакане на какво ли не. Ако не знам колко си трети от живота прекарваме в сън, то май останалата част я прекарваме в чакане.
Чакаме да пораснем, да тръгнем на училище, да завършим, да станем студенти и така нататък, и така нататък... Мисля, че схванахте мисълта ми, та няма нужда да обяснявам повече...
Та чакам си аз и се чудя какво ще дочакам...
Чакам не особено търпеливо да стане 6:15 часа, та да взема колата и да отпраша към Каспичан да посрещна Тонито... Абе голямо и мъчително чакане си беше и вече мъничко остана...
Замислих се колко много време от живота си прекарваме в чакане на какво ли не. Ако не знам колко си трети от живота прекарваме в сън, то май останалата част я прекарваме в чакане.
Чакаме да пораснем, да тръгнем на училище, да завършим, да станем студенти и така нататък, и така нататък... Мисля, че схванахте мисълта ми, та няма нужда да обяснявам повече...
Та чакам си аз и се чудя какво ще дочакам...
Затова пък в 10 сутринта си най-щастливото Йори на света
понеже познавам маршрута на влака идеално -- даже маршрута на влака варна < - > софия през горна ми е заложен генетически -- знам че вече чакането е свършило.. и сега даже спите и не хаете за нещата които пишем..
но спокойно.. ние далеч не сме така злопаметни както си мислите.. не.. напротив -- много повече от това е..
айде със здраве.. че и мен ме чака чакане.. деба и тафтологията ти..
Много поздрави на Тонката :) Аз ще чакам още седмица, защото съм гаден инат и сама се мъча :)
Не ме питайте каква ужасна нощ изкарах...
Ама да спинкаме си, всъщност той си спинка, а аз нещо не мога... Май прекалих с баничкитие или беше твърде рано сутринта за закуска, или ми е ужасно топло... А как ми се спи ако знаете...
Веднъж бяхме с колата и той отиде "за малко" до някъде. Остави ме пред една книжарница. Точно този път един от нас си беше забравил мобилния телефон. Аз като кротко кученце стоях (е, по едно време седнах на бордюра, защото се изморих да стърча) цели ... 4 часа. Той дойде, разбира се, ама питате ли ме как се чака толкова дълго, като нямаш възможност нито да мръднеш нанякъде, нито да си измислиш някое интересно занимание. Пък в книжарницата не се продаваха книги, а само канцеларски материали...
Спомням си за един друг случай... С него имахме среща в едно заведение. Минаха два часа в чакане, през които какво ли не пих. Също така за уплътняване на времето извадих лист и молив и почнах да си рисувам. Знаех, че ще дойде със сигурност, но не ми издържаха нервите и си тръгнах. След това Митето дошъл и почнал да разпитва сервитьора за мен. Та тогава сервитьорът ме беше описал като жена, която хубаво рисува - вероятно е художничка.
Забърза ли влакът,
помни, че те чакам.
Помни, че те чакам
по пътя ти нов...
Да искаш да чакаш,
да знаеш да чакаш,
да можеш да чакаш -
това е любов.
Ужасно е чакането, аз в момента чакам и ми е гадно, макар да имам компютър все пак и си пия кафето. Даже чакането на автобуса ме изнервя понякога. Затова е най-добре да си имаш някаква занимавка в чантата - някаква лека книга, която да не е много увлекателна, за да не се изкушиш да я прочетеш през другото време...
Защото знаеш докога ще чакаш...
6.15.
Аз се замислих - чакам от ... 3 месеца. Всъщност, от много по-отдавна, но ако си призная, че това отдавна е ... 7 години ... ще се сдухам съвсем. Така че няма да си признавам...
И така - чакам.
Какво, кого?
Нещо да се случи.
Отскоро чакането придоби конкретен образ...
Едно момче.
Онова, което единствено има способността да надниква в душата ми.
Чакам го. Най-сетне да спре да се лута. И да спре да чака. Какво, кого?
Същото, което и аз.
Чакам да го намери - същото това чаканото от него - в моите очи.
В моите недоизречени фрази.
В моите...
Чакам си.
Ще дочакам ли?
Ще се разминем ли?
Всъщност - вече не се ли разминахме?
Въпроси, въпроси...
Писна ми.
Честно.
Ама засега няма изгледи за нареждането им.
На нещата де...
И единственото сигурно нещо е, че няма нищо сигурно на тоя свят...
Което, в крайна сметка, по някакъв извратен и перверзен начин, ми дава надежда?
Т.е. щом няма нищо сигурно, тогава никак не е сигурно, че болката, празнотата, черната пустош в душата ми ще продължат още дълго...
Де да знае човек, един ден може да се събуди и се изненада ... приятно, for a change...
Психолозите (тъпите) казват, че трябвало човек да разчита и се осланя само на себе си, да подкрепя сам себе си, да разчита само на себе си, да прави всичко заради себе си...Да бе, да...Дайте ми опорна точка и ще повдигна света... Де да можех сама да съм си опорна точка...ама не съм задобряла чак толкова...