ЧЕТА, ЧЕТА И НЕЩО НЕ МИ СЕ ВРЪЗВА...

Защо пиша ли? - Ами по същите причини, които си изброил по-горе, Келвинатор!!!Невероятна реакция от твоя страна! Възхищавам се на мъдростта и на спокойния маниер, с който обръщаш внимание на хората към стойностните неща! Аз съм достигнала до същите изводи като теб, винаги съм ги давала като съвет на приятели и си ги напомням възможно най-често:)))Не знам дали съм права или греша, но поне действайки по този начин, съм помагала на хората, или ако не, поне не съм предизвиквала да се излее поток от помия след мен!  Моят принцип е много прост:

Според мен най-ефикасният начин хората да се разбират, е да се познават - да вникват в душите си; тоест като опознеш един човек, да ти е ясно какво може да го нарани и какво да го зарадва; и оттам: когато говориш, да внимаваш в това, което знаеш, че може да го нарани, и да наблягаш отново и отново на неща, които го радват!

Засега резултатът в живота ми е, че повечето ми приятели изобщо не приличат на мен и често имат коренно различни интереси и възгледи за живота!Как се разбираме, не знам!:))))Във всеки случай - не по Джоневския начин! Разбира се, идеята е да искаш да се разбираш - понеже, доколкото виждам, в бглог има хора, които изобщо не им дреме дали ще се разбират с някого или не; дали трябва да увеличат броя на хората, които да ги обичат, или не!

А, и методът има още един аспект: обратната връзка: когато мен някой ме нарани, винаги си мисля първо за това, което е подтикнало човека да каже нещото, защото за мен намерението е по-важно от резултата и не съм съгласна с поговорката " Казана дума, хвърлен камък"(колкото и странно да ви звучи това). Но това не означава, че човек няма емоции и че те не могат в някои случаи да изпреварят досещането какво аджеба е подтикнало някого да си излее помията, така че хора, мислете за бедната дущица, на която искате да повърнете, преди да го направите, много моля!!!

Келвинатор, не пиша, за да ме ругаят, но това, което казвам, е наистина онова, което мисля и чувствам. Старая се да не засегна никого с приказките си и смятам, че обидите по мой адрес надвишават в пъти случаите, в които аз съм наранила някого.  Мразя обидите до дъното на душата си и се старая да ги избягвам, но когато се налага да бъдем откровени и в същото време, когато се постъпва некоректно, не мога да мълча.

Затова на въпроса ти мога да отговоря по следния начин: в името на истината, на моят истина, аз пиша, обяснявам, привеждам доводи, споря, карам се, влизам дори в конфликтни ситуации. Не мога да остана пасивен наблюдател по някои теми и не знам дали съществува начин да не се конфронтира човек, когато се включи в дискусия, в която участниците са на противоположни мнения. Единственият изход е да не участва в нея. Това ли е правилното решение?

Дискусия, да. Правя го непрекъснато. Такава ми е работата. Да помагам на хората да постигнат съгласие по между си. Тръгва се от известното към неизвестното и от общото към различното.

Кавга и обиди - НЕ. Робуване на личното его - няма ефект.

Ц,ц,ц,ц,ц,ц...Някой напише нещо мъдро и хоп, получава оценка 4!Никой не те наруга ,Келвинатор, ама много хора са далече от принципа на любовта, за който говореше Зефира в поста си "Апел"! На всичко отгоре публикации, съдържащи информация за благородни инициативи, и такива, съдържащи помия, се мъдрят в любимия ни бглог с еднаква оценка! Равностойни са благородството и помията, а?!О, красиво общество, о, ти БГЛОГ - огледало на това общество! Защо не си криво, че да ни дадеш надежда, че нещата са по-хубави, отколкото ги показваш! Защо ни наказваш със своята гладка и правилна огледална повърхност и се зъбиш насреща ни с онази вешица, Истината,която хвърля върху нас ехидния си поглед? Нали човек може да създаде света около себе си такъв, какъвто желае, нали има паралелни светове, изкривяване на пространството и т.н. - о, Айнщайн и последователи, моля ви, бъдете прави! Бъдете прави, за да може наличието на смисъл да се родиш да е някак си по-очевидно!!!

П.П. Простете за нетипичния за мен песимизъм, но тоя път чашата на огорчението ми преля!:((((

Веднъж Вампирското Слънце ми каза нещо от рода да престана да се опитвам да накарам слепите да прогледнат, но пък винаги се сещам за Джонатан Чайката...

И вярвам в мемите...

За това пиша...

истината има безброй лица. да речем за една проста фигура като червено дървено кубче могат да се кажат хиляди неща и всяко ще бъде истина. Че е червено, че е ръбесто, че е от бор примерно, че е куб и т.н. до безкрай. Често се участва в спорове в които единич участник твърди, че е кубчето е червено, а опонента твърди че не е вярно, а истината е че е дървено. Това което се нарича "моята истина" обикновенно е "истина" в резултат на емоции. Да, това е "твоята истина" което мисл/я/иш на момента. Но определено не е "цялата истина". "Цялата истина" според мен е непосилна за човек. Затова непоследък избягвам да участвам в дискусиите,  повтарящите се напоследък, в блога.  До "Цялата моя истина" може да стигне след опит за баланс между разум и чувства.;

Много добре казано, ентусиаст!:)Но нека се опитваме поне, когато виждаме, че човек не може да балансира, да се съобразяваме с чувствата му и по-скоро да замълчим, отколкото да се "изцвъкваме" като врабчета отгоре му!:)))Някои развяват знамена в името на истината!Според мен истината е не по-малко вредна или полезна от лъжата - просто, защото "цялата истина" е непосилна за 1 човек, както казва Ентусиаст. А ако е непосилна, нямаш право в името на твоята си небалансирана истина да развяваш байраци и да нараняваш хората за едното нищо!Такива уж  "откровени" хорица са повече за съжаление(затова колко сериозно се вземат), отколкото за възхищение!Жалко, че в днешмо време на такива хора се ръкопляска, наистина жалко!Не подценявам емоциите и ги уважавам-  само съм против това, когато човек е наясно, че действа с емоции, поне да не ги натрапва на всяка цена, когато знае, че ще нарани!

Радвам се да прочета мнението ти, както обичайно...:))) Радвам се, че има хора, които са верни на себе си в позитивното си отношение - лишено от комплекси, агресия и тесногръдие.

Със сигурност се броят на пръстите на едната ръка, която протягам да стисна твоята. Поздрави от мен - абсолютно смаяната от извратената ситуация в страната ни родолюбка (ситуацията май е безпогрешно отразена в любимия БГлог.... Много тъжно...)

За да не се получат недоразумения случайно, държа да подчертая, че втората петица на този постинг беше моята.

Еее Митко, пак навреме и пак страхотен постинг си направил, почнах малко да се поотчайвам да ти кажа, една седмица сме тук, а малко нанагорно ни дойдоха емоциите...

Много се радвам, че пишеш. Поздрави.

ПС. като се видим, аз ще протягам и бутилка, освен ръка, да ти кажа...

Петиците не са важни...

Боец съм и това ме научи, че истински спечелената битка е... когато няма битка.

А за истината - древните източни са го казали: "колкото хора, толкова истини". Защо ли? Защо след като всеки от нас има достъп до колективния човешки и колективния вселенски разум на нивото на подсъзнанието си? Всяка една информация е достъпна, но в съзнанието ни прониква само това, което премине през филтъра на убежденията. А убежденията формират реалностите.
Всички са вярвали, че земята е тепсия на гърба на слонове и слънцето се въртяло около нея. Един не искал да повярва. Неговите убеждения пропуснали други допускания. И го изгорили. От това земята стана ли плоска? А дали пък не е полска? След загасването на кладата нечие его със сигурност се е чувствало задоволено. И какво от това?

Когато влизам в сделка първият въпрос който си задавам екои са пунктовете по които има съгласие, по кои е възможно да се постигне съгласие и кои пунктове са непримирими?
Следващият важен въпрос е кои са съюзниците, на които мога да разчитам?

Е, кое е общото между нас? Можем ли да бъдем съюзници?

Е, Жоре, не се отчайвай. Това си е нашият живот и това сме си ние.

А за бутилката - с удоволствие. Само се обадете :)
Само да не е другата събота. Ще се жени синът ми. Ега ти случката. Аз още не съм излязъл от пубертета, а сега ще трябва да го правим заедно с внуците...

Има  едно  кафене  "КабоВерде", тук наблизо.  Заедно  с  кафето ти дават едни  късметчета:  понякога печелиш "Щастие/Luck/",  друг  път "Късмет/Luck/", и много  му  се  смеем на този Лук,  дето  за  всяка салата  става.

Има обаче един  вариант на  късметчетата -  с текстова  част, също  много комични понякога,  защото са  супер дълбокомислени. Ето  какво  ми се падна  във вчерашния  ден,  с лека редакция  от мен: "Ако  можехме да прочетем  тайната история  на хората, бихме  открили  в живота  на всеки човек  тревоги  и страдания, достатъчни да  обезоръжат всякаква  враждебност. "

Интересно, че точно този  ден  четох тези невероятно странни  постове  на Джонефф, за  които не  разбирам  от какво са предизвикани.  Явно  има нещо, което стои  зад  това. Келвинатор, казваш, че  думите  са енергия.  Колко ли такава  енергия  се е  натрупала у Дж.,  за  да  се излее  тя сега точно  под  тази форма?  За всяко нещо си  има  причина, а  ние виждаме част  от  истината.

Ходихме миналия месец във  Врачанския  Балкан: през 60-те години  се  е  скъсала стена на хвостохранилище,  опустошенията са били страшни...  Дали  трябва да събираме хвостохранилища  в  душите си, или да изричаме  нещата  малко по-навреме, когато те  ще  са  и по-добре премерени, и  с  по-ограниченодействие  - само към  това,  което ги  е предизвикало? Ако  задържаме чернилката, все  някога тя  ще прелее...  май бяхме  свидетели на такова  явление.

Толкова  по  въпроса  за  позитивното  мислене.

Напълно права си, Шагун. Ако водата не тече, тя става блато. Вмирисва се. За това е важно да се поддържа обмена - приемаш и излъчваш. Това е вселенски принцип. Добрата новина е, че мога сам да формирам убежденията си и да избера какво приемам и какво излъчвам.

Според вас някой от атакуваните тук промени ли се в посоката на мислите на атакуващия? "А" атакува "Б", но не го променя, а показва себе си. След това "Б" отвръща свирепо на удара, в резултат на което "А" не мисля че е приел убежденията на "Б". Просто едно задоволяване на страсти. И като е битка поне да е битка като хората - дивашка кръвопролитна и опустошителна и след това да премине, а то само някакво попляскване с камшик.

Положителното мислене доказано ми помага да живея по-добре. За това и го споделям с вас.