ЧЕСТИТ ЕНЬОВДЕН !
Празнуваме ЕньовденСн.: DarikNews.bgПразнуваме ЕньовденDarikNews- 24 Юни 01:17На 24 юни отбелязваме народния празник Еньовден, а Българската православна църква почита рождеството на Свети Йоан Кръстител.Празникът се нарича още Иван Бильобер и Летен Ивановден. Еньовден съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова е най-добре да се берат рано сутринта, преди изгрев слънце. Тогава жените - баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии.
Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” - за всички болести и за “болестта без име”. Не случайно на Еньовден празнуват фармацевтите, билкарите, лечителите и нестинарите.
В народните представи от този ден слънцето започва да умира бавно, а годината да клони към зимата. Вярва се, че който види рано сутрин окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година. ЧЕСТИТО НА ИМЕННИЦИТЕ И ДА ПОЧЕРПЯТ! :-))) Еньовден
По лунните следи ще те позная,
по мрака, паднал над света -
луната - цяла в приказна омая
ми стеле сребърни цветя!...
По прашните дървета ще те търся,
по клоните, посипани със сън -
среднощни птици ме съзират свъсено
и се страхувам... сам-сама съм вън...
Дали за мене е пътеката постлана,
по нея минал ли си ти?...
По Еньовден - в нощта желана
любов събирам до зори!...
Но как да те открия, цвете?...
Сребристо, златно, даже и с бодли...
И как, ако обичаш двете ни?...
На Еньовден как сънено вали!... Таня Георгиева
Българите наричат Еньовден още Средилето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. От този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата.Народните лечители твърдят, че събраните рано сутрин на Еньовден треви са най-лековите. Набраните билки тази сутрин са за лечение на хора, докато набраните на Гергьовден - за животни.През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея.
В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса.
Магическата сила се използва от магьосниците - бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я откраднат плодородието за своите ниви.
Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намери житомамницата вече обрана. За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойката.
Еньовден, според народния светоглед, е също и денят на всички кумове, кръстници и побратимени лица, за които духовната връзка е съществена и много силна.
Днес празнуват всички, които носят името Яна, Янко и т.н.
Фолклор.
Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина-ще боледува.
Легенди.
Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.Традиции.
В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички - моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие. Булята е момиченце — изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.Е? Набрахте ли си билки вече???? Ходихте ли по еньовската роса? Измихте ли очите си с течаща вода, в която рано сутринта се е изкъпало слънцето???
Обитателите на селото боготворят и слънцето - източник на живота и гонител на болестите. В негова чест те устройват нарочно тържество на Еньовден /месец юни/. В този ден и млади, и стари се къпят за здраве и прогонване на болестите. Вярва се, че на този ден /рано сутринта/ и слънцето се къпе. Еньовския венец от билки и цветя е неразделна част от обредите на празника. Спазването на обичая спечелвало слънцето за плодородие и здраве, против градушка, срещу бродници и житомамници.
През този ден хората много се страхували /боели/ от жени магьосници, наричани бродници и житомамници, които ходели по полето нощно време и обирали плода на нивата, а след това го пренасяли на своята нива или нивите на съседното село. Обикновено те откъсвали най-големите и най-пълни със зърно класове и ги слагали в голяма торба или козиняв чувал. Жената бродница отивала на полето още вечерта, без да я види някой селянин. Със себе си тя вземала голо кросно и една голяма дървена лъжица. Когато тъмнината хвърляла черната си пелена, бродницата се събличала гола, яхвала кросното и заемала с лъжицата нападателна поза. В полунощ /потайна доба/ тя започвала да обикаля предварително набелязана берекетна нива и я обикаляла три пъти. След това заставала с лице към нивата и казвала съответно заклинание. На това питане цялата нива правела поклон, само царете на нивата /онези стръкове, които имат по два-три класа, т.е. едно зърно е дало бракясал плод/ оставали непоклатимо прави. Възползваната от преклонението на обикновените класове, бродницата-магьосницата откъсвала бракясалите класове и ги поставяла в торбата. Така откъснтия плод се запазвал до вършитба, когато го хвърляла в собствения харман.
Този обичай е спазван до лятото на 1885 г. Тогава на 24 юни такава бродница влязла в най-плодородната нива и казала заклинанието: Тук ли си Еньо? Що ме не питаш защо съм дошла? Тя обаче не знаела, че предварително е проследена от селските пъдари, които се били скрили в нивата. Като я чули да казва заклинанието, пъдарите се изправили с насочени към бродницата пушки и и отговорили: Тук сме. Ние знаем защо си дошла.
Пъдарите арестували изненаданата бродница и заедно с кросното, дървената лъжица и самодивското облекло я откарали в общината при кмета....От тук на сетне разбираемо е защо нито една жена от селото и съседните селища не посмяла да играе ролята на бродница, житомамница, магьосница. За известно време останало само къпането и обредът с Еньовия венец...
Така е било някога. Сега знаете как е.
БРАВО, ДАЛЕ!
ПЕЧЕЛИШ БУКЕТ ОТ БИЛКИ НАБРАНИ НА ЕНЬОВДЕН!
ОТ ЗДРАВЕ ДА СЕ НЕ ОТЪРВЕШ!
Случайна, смесицата от езически и християнски обреди се е запазила и до днес в моя край. Уж почитат едното, но не забравят и другото. Там ще чуеш и за миши празници, и за вълчи, а и за русалиите ...когато под възглавницата се слага една трева-билка, за да не ги хванат русальете...Но всичко това като информация е със затихващи функции. Ще дойде време, когато инфо ще може да се намери само в книгите, а не от първа ръка - от баби и майки.
А за мацката дето са я хванали гола-горкичката. И вместо да си я водят вкъщи, те при кмета я завели. Тц тц.
На този ден преди 9 години се запознахме със съпруга ми :).
Днес по неволя ще трябва да водим малката ни дъщеря на алерголог.
Някой да знае народен лек за екзема?
Последното, което чух, беше да се използва пепел от изгорена кора от чинар.
А колкото до народните лекове-помня, че ме мазаха с хума, което си беше забавно, но ефективността не я помня каква беше.
Професоре, чудесен пост и много интересна информация! А стихчето е направо чудесно! На всички именяци поздрав и от мен!
Божичко, най-сетне намерих лечителка с методи, които харесвам :).
Случайна, в момента съм огромен почитател на алтернативната медицина.
Налага се да идем на конвенционален доктор, за да разбера има ли нещо, което Ана не трябва да яде. Че да и' го забраня ....
Но смятам да я лекувам с билки.
Ще ти пиша.
Дени, при всички случаи е било от котката.
Аз като дете получих екзема от зайчето, което ми бяха подарили.
За съжаление, въпреки че сега в къщи не гледаме животни и сме много предпазливи, съм предала на детето предразположението към това упорито заболяване...
Но според мен е хубаво наистина да разбереш с какво си имаш работа, защото помня, че много се мъчих с моята екзема-беше ми на лицето и мама твърди, че е била стигнала до косата ми. И тогава е взела твърдите мерки с антибиотика.
Дени, котешката екзема е всъщност гъбична инфекция. Котките я пренасят под ноктите си, доколкото помня. Много е упорита - като повечето гъбични инфекции.
Приятели радвам се, че съм ви доставил удоволствие с моя постинг! Трябва да си уважаваме празниците и традициите и е редно, който знае повече за даден празник да го сподели, за да го научат другите, а те от своя страна да го преразкажат и т.н.Така се запазва духа и добрината в душите!
Тери, много се радвам, че си гост в моя пост! Честит първи меден месец и нека той да е малка част от дълъг семеен живот! Минал е бързо, защото сте щастливи! Дай боже винаги да сте така!
Благодаря на всички, които са взели присърце този хубав наш празник! А билките са велик лечител, стига да попаднеш на вярната! Дале, ти си явно голям познавач, това наистина е мурсалски чай или още пирински чай! Намерих интересна информация за него и ви я предлагам, за да знаете за какво се ползва:
Пиринският чай (Sideritis scardica) e многогодишно тревисто растение от семейство устоцветни, достигащо до 50см. Цветовете са жълтеникави, разположени прешленовидно в пазвите на лимоненожълти, ципести прицветници в класовидни съцветия. Известен още и като Мурсалски, Алиботушки, Шарпланински чай. Всъщност, видовият епитет scardica идва от Scardus - латинското име на Шар планина, където е намерен и описан от Гьотингенския ботаник А. Гризебах. Наричан е също Българската виагра.
Пиринският чай е балкански ендемит. Разпространен е в Среден и Южен Пирин, Мурсалския дял на Родопите и планината Славянка (Алиботуш) на надморска височина от 1400 до 2200 метра. Среща се още и в някои планини в Гърция, Република Македония и Албания. Включен е в Червената книга на България. Благодарение на културните насаждения на билката през последните години, може да се намери в аптеките и др. магазини на страната. Изнася се и в чужбина.
Съдържа танини и етерични масла, желязо, цинк, натрий, магнезий, мед, кобалт. Поради голямото наличие на флавоноиди има антибактериално и антиоксидантно действие.
Използваема част - надземната част, брана по време на цъфтежа - юни-юли. Действа откашлячно, противовъзпалително и омегчително за възпалени лигавици. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други. Може би това е най-добрата родна билка при кашлица. Местни хора споменават, че космонавти го пиели при подготовката си за полет и че бил привилегия за членовете на Политбюро на ЦК на БКП през 1970-те год. В Института по ботаника проучват свойствата му и установяват благотворното му влияние на чернодробни и редица други заболявания, както и изумителното му качество, че забавя стареенето. Японски учени, изследвали родопското дълголетие, предлагали да финансират отглеждането на лечебното растение, но по-късно българи го култивират и се заемат да го отглеждат в плантации.
Българската народна медицина препоръчва пиринския чай още при емфизема, гръдна жаба, гърлобол и др.
Начин на употреба - 3 супени лъжици от билката се варят в 1л вода 3 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 3 пъти дневно вместо вода. Билката е с приятен аромат и през зимата обичайно се използва за чай.
Източник:Пирински чай
Дале, да вземеш да напишеш книга - имаш вече един гарантиран читател. :)
Здраве на всички коментирали, Еньо ще се включи, сигурна съм.Само здраве и живот на всички и на теб, Шогун! Господ да ни пази от болести и грижи и Еньо да е с нас!
Еньовден
На спомена във сламената шапка
сложи ония дни
и другите, които идват.
Спомни си как ухае
най-безгрижният ти ден.
Усещаш ли
зашито в ленената риза любичето?
И перуниките
в очите ти изпращат светлина.
В поляна от омайниче дъхът ти пада.
Цялата вселена
сякаш в този миг се ражда...
Недей да търсиш слънцето зад облак
и песъчинката в окото
(сълзата е от нея...?)
На ум ли ти е, че си омагьосан?
Маргарита Василева
S pozdrav! :-)
Дале, благодаря за линковете!
Благодаря на всички за съпричастието!
Нашият случай всъщност изненада алерголога, защото това, което наричаме екзема, не причинява сърбеж на детето.
Т.е. не е типична екзема. Направихме кожен тест за алергии - не е алергична, слава Богу!
В момента обмислям какво да правя по-нататък.
Затова предпочитам алтернативната медицина. Защото "нормалната" медицина стига донякъде и казва "Ами не знам каква е причината да си болен от А, но пък не си болен от Б, В..."...
Това ни е третият лекар за 1 година.
Минахме през педиатърката ни, рускиня, която иначе поставя точни диагнози, но кожните заболявания са много упорити и си изискват специалист...
После - дерматолог. Сега - алерголог, който ни посъветва да идем на детски дерматолог...
И това съвсем не са лоши лекари. Просто са учени да мислят по начин, който не отчита факта, че тялото и умът ни са неделима част. Понякога причината не може да се хване с тестовете им, но това не значи, че не може изобщо да се хване...
Когато нещата почнат така да се усложняват, често се оправят от нещо много просто и евтино.
Затова сега се чудя дали да не потърся кора от чинар или китайски специалист по билките...или нещо друго алтернативно.
За китайските специалисти съм чувала, че съм много добри, но там пък има друга уловка-някои от техните лекове могат да съдържат токсични елементи. Въпреки че както знаем, в малки дози, отровата може да бъде и лекарство.