ЧЕРВЕНОТО РАЗТРОЕНИЕ

БСП между обществените очаквания, партийните обещания и реалносттаМладен Дочев Червеният конгрес отмина, алените знамена бяха свити и прибрани поне до изборната надпревара, двете мажоретки (най-запомнящата се гледка) замениха прашките си от пурпурна дантела с бельото от баналното ежедневие. Яснота обаче относно идейната еволюция на социалистите не се появи. Така и не се разбра на какво се дължи позицията на БСП в челото на проучванията на електоралните нагласи на социологическите агенции. А може би всъщност отговора на тази дилема не бива да бъде търсен в червените умове и редици. Защото едва ли се дължи на тяхното напрягане или стройна подредба.Така или иначе едно е очевидно: цели 8 години след унизителното й kick (Viden)off от реалните лостове на властта в мразовитите първи седмици на 1997г. левицата се надява и готви да ги овладее отново. Ако някой обаче е очаквал, че дългата опозиционна (при правителството на ОДС) и квазиопозиционна (при мандата на НДСВ) летаргия на Станишев и компания е била прекъсвана от моментни прозрения за политическата ни, както и социална и икономическа битност, явно силно се е лъгал. Това бе демонстрирано от червените с непроменената им лексика, декларираните от тях намерения и очертаващата се препълнена кошница с предизборни обещания. На 45-ия предизборен конгрес на социалистите отново се лансираха добре познати тези. Например за нуждата от догонващо стандартите на ЕС социално-икономическо развитие. Едва ли някой не си дава сметка за необходимост, така че подобна констатация в партийни документи нищо не казва. А увереността, че ще стигнем или поне доближим скоро европейското средно равнище, което е поантата на програмата на социалистите за мандат 2005-2009г., отдавна се е изпарила сред обществените очаквания. Реанимирана е и идеята за преодоляване на регионалните диспропорции. Звучи примамливо, но като че ли твърде много напомня на комсомолския порив по пущинаците на Странджа-Сакар. Явно в опита да се тушират подобни нелицеприятни за левицата аналогии в т.нар. "Основни параметри на социално-икономическата политика на БСП" (публикувани на сайта на партията на адрес http://bsp.bg/parameters.ppt) са въведени и някои модерно звучащи рефрени. Като например за "икономика, основана на знанието" и "информационно общество", които на традиционния електорат на столетницата ще звучи почти като подготвяния рап вариант на “Работници, работнички”.“Оригиналните” идеи обаче не свършват до тук - предвижда се вместо по едно да се падат вече по две Джи пи-та на пациент. Сякаш по една опашка пред кабинет не е достатъчна за здравноосигурения, че да се реди и на втора. Реалните доходи пък щели да изпреварят по темпове на растеж дори приръста на прегряващата вече китайска икономика и ще достигнат до стойности от 12-15% годишно. Целта разбира се е ясна - "догонващо ЕС нарастване на реалните доходи". Явно пресния спомен от посещението на Председателя на ПЕС Пол-Нируп Расмусен дотолкова е вдъхновил европеизма на социалистите, че те привиждат и "пълна заетост на работната сила, съгласно целите на Лисабонската стратегия" като постижима задача за следващия мандат на управление, ако разбира се е техен. Така след като с образованието и здравеопазването вече всичко е наред, доходите са скочили главоломно, а проблема с безработицата е трайно решен с ентусиазъм и замах, напомнящи ранните години на бригадирското движение, безпристрастния наблюдател би си помислил че предела на общественото добруване и благополучие е достигнат и от тук на сетне няма какво повече да се желае. Но не би. Оказва се, че държавата ще плаща детски ясли и градини, ще насърчава инвестициите чрез въвеждане на нулева ставка при реинвестирана печалба, ще раздава социална справедливост чрез въвеждане на "по-стръмни (какво и да значи това степенуване) скали за облагане на особено големите доходи и имоти". Разбира се неблагоприятното съотношение във външнотърговското салдо (пак следвайки модела на Китайската народна република) ще бъде преобърнато чрез поощряване на износа и вече ще е положително.Очевидната липса на свежи (и още по-малко на реалистични) идеи сред предизборните послания на социалистите показва, че четирите години в опозиция и четирите само в някои нива и сектори на управлението са били проспани и са минали в напразното очакване властта да им бъде поднесена на тепсия. И след като в началото на 2001г. се надяваха на кабинет след изборите заедно с ДПС, но бяха поляни от студен жълт душ, то сега червените са убедени, че най-сетне момента е настъпил. Само че с разчупването на биполярният модел през 2001г. с появата и изборния успех на НДСВ нещата коренно се промениха и характерното за 90-те движение на махалото на електоралните предпочитания ту силно надясно, ту докрай наляво вече не е основна характеристика на политическия ни пейзаж. Нещо, което сякаш е възприемано от социалистите като факт, който не ги засяга. Тази неспособност за бърза адаптация към рязко променящи се външни обстоятелства лежи в основата на пасивното мислене и поведение на БСП. Идейният вакуум, обзел левицата я превръща в заложница на сегашното статукво. Така вместо да се изкачат на гребена на вълната на електорално си предимство пред останалите политически играчи левите се поставят в позицията на пасивен и ленив участник в предизборната надпревара. Явно освен чисто генеологичното обяснение (закостенялата кланова структура на столетницата) пълната липса на инициативност може да се търси в неосъзнатото все още радикално изменяне на политическата система и трансформирането й в типичен плуралистичен модел, където нито един от играчите не е в състояние да придобие качеството на тотално доминиращ субект. Първият по-ясен и убедителен показател в подкрепа на едно подобно твърдение бяха резултатите още от местните избори през 1999г., които показаха, че двуполюсното противостоене е изгубило инерцията си от 90-те. Тогава близо 1/3 от гласовете отидоха за множество други политически сили извън двата мастодонта БСП и СДС. Една част от тези “ничии” гласове получи своето представителство през 2001г. чрез вота за НДСВ. Местните избори пък през 2003г. въпреки категоричността на прогнозите с обратен знак не доведоха до убедителна победа на левицата, а показаха, че многообразието на политическия спектър се увеличило, поне погледнато от локална перспектива. Показателни в това отношение са победата на кандидата на ССД за кмет на столицата, както и високия резултат на листата на Гергьовден-БЗНС-НС-ДП, безпрецедентно високите стойности за т.нар. “ромски листи”, невъзможността на БСП да получи символично мнозинство в национален мащаб в пропорционалния вот и пр.Разбира се парламентарните избори не могат да бъдат съпоставяни безусловно с местните, така че има шанс за постигане на абсолютно мнозинство на БСП. Той обаче се не се заключава в техните идеи за развитието на българското общество и икономика, а в чисто политически и електорални аритметики. Например ако множество формации се окажат под чертата (например отделилите се от ОДС в различни периоди Българския народен съюз, ДСБ, както и Евророма, блокове около ОБТ и някогашната Евролевица, Новото време - при положение, че не бъде приютено в листите на ДПС), но успеят да увлекат след себе си големи маси избиратели и по-точно реалистичната прогноза от общо около 10-12%, то тогава единствения печеливш е Социалистическата партия. Защото спецификите на българския ДОнт облагодетелстват първия в класирането. Ако разбира се това е БСП и ако естествено НДСВ и ОДС не оползотворят със силна предизборна кампания потенциала си за подобряване на стартовите си позиции. При този вариант е напълно възможно дори Доган да предпочете да не играе с левите, което пък би преобърнало позиционирането на силите в следващия парламент и би отворило пътя към голяма дясноцентристка коалиция срещу червените. Подобна развръзка ще ги изпрати в най-неблагоприятната и нежелана позиция – голямо малцинство или ако щете мнозинство в опозиция. Тогава вече социалистите ще бъдат обект на изследване през друга парадигма – тази на семантиката.