Църквата и нейната роля
Каква е Ролята на Църквата днес?
От една страна за да отговорим на този въпрос, би следвало да направим дълбок анализ на религиозните структури, тяхната история, техните институти (разбирай правила).
Фундаментът на всяка Църква е: Вярата в Нея, преди всичко и чак след това вярата в Бог.
Звучи ли като хула, навярно за повечето от вас?!
Нека обаче направим един кратък анализ на някои основни институти на основните религии (задълбочен анализ едва ли ви се чете:
1. Официалната номенклатура, използвана в католическото църковно право обаче използва и до днес вместо „папа” изразът Romanus Pontifex (римски понтифик), заимстван от римската езическата религия, в която колегия на понтифиците под ръководството на върховен жрец (Summus Pontifex) е отговаряла за съблюдаването на официалния държавен култ. В църковната терминология изразът Romanus Pontifex отразява две главни функции на папата: като епископ на Рим и едновременно като понтифик, т.е. глава на цялата католическа църква. Понастоящем Н.В.П. е и глава на Ватикана, той освен всичко останало до-скоро е бил и съвсем действаща политическа (светска) фигура, подкрепяйки, анатемосвайки и прочие, институцията - "крал"
2. Потвърждение на моите думи е и следното: С внутренней стороны, однако, существование Христовой Церкви как некоторого ноуменального принципа не является всеобщей очевидностью; поэтому от христианина требуется вера в неё. Об этом прямо говорит Символ веры: «Верую во единую, святую, Вселенскую и Апостольскую Церковь». Та този Символ на вярата е еднакъв и за двете църкви (бе и в протестантството се говори за истинската църква), т.е. за католическата и православната.
3. Силата да упражняваме църковни свещенодействия (църковните тайнства - кръщене, бракосъчетание, изповед, и други) идва от правото ни да ръкополагаме. Правото ни да ръкополагаме идва от висшето свещеничество, дадено от апостолите. А апостолите са го получили от Христос.
Да обърна внимание на драгия читател, нали не смятате, че ръкополагането се извършва без правото да ръкополагаш. Тук спорът е всъщност коя църква притежава правото. След като и двете църкви се анатемосват взаимно (ако не се лъжа) през 11 век.
4. Така, минаваме през периода на ... Светата Инквизиция
5. Не забравяме, че Глава на Мюсюлманите е шейх-юл-исляма, който е представител на Аллах тук на земята
6. Не забравяме, че Папата е такъв
7. Не забравяме, че Патриархът е такъв
8. Не забравяме за мнимите пророци на разни протестантски църкви
Доколко обаче историята е била променена в резултат политиката на Църквата, със сигурност не знаем, не бихме могли да отгатнем, в никакъв случай.
Въпросът е: Какво проповядва Църквата в крайна сметка? Вярата към Бог, или вярата към нея?
Мисля, че никак не е трудно да си отговорим кое е по-важно и по-стойностно.
Всеки човек има правото на избор да вярва или да не вярва в Бога и това е въпрос на вътрешно убеждение. Мисля, че истинската вяра в Бога ( можем да го наречем и общовселенски разум ) е едно много лично и съкровено чувство, което те кара да се чувстваш свободен и щастлив и не е нужно да се афишира. Всеки може да почувства тази вяра на различен етап от живота си ( или изобщо да не я почувства.) Според мен, да вярваш в Бога, означава да живееш (или поне да се опитваш, доколкото можеш) да живееш според Божиите закони, т.е според законите на доброто.( Квинтесенцията е събрана в 10 божии заповеди... Всичко останало е техни подвaриации.) Много по-голяма е вероятността след това доброто да се върне при теб и това е източник на щастие. Мисля, че това е много по-важно...- да носиш вярата в себе си и да бъдеш добър човек. Външните прояви на религиозност и благочестие в много случаи са лицемерни ( да си припомним за фарисеите, които прикривали беззаконията си зад строго спазване на църковните ритуали ). Ако ходиш на църква , палиш свещи, целуваш икони, спазваш пости и т.н., но всъщност лъжеш, крадеш... това не те прави по-добър и вярващ. Повечето от църковните ритуали имат за цел финасово обезпечаване на църквата като институция (и нейните служители). А, това са кръщенета, сватби, погребения, опела, продаване на свещи, четене на молитви ( за каквото се сетите)...и т.н. ( чували сте за какъв ценоразпис става дума...) Не ме разбирайте погрешно, не че съм против някой, който се чувства по-добре от това, да ги изпълнява..., но далеч не това е най-важното във истинската вяра. Можеш да бъдеш много по-вярващ, без да си стъпил нито веднъж в църква и без да си запалил нито една свещ...просто ако си добър човек...Дори и молитвата според мен има много по-голяма сила, ако се направи лично ( от сърце и душа), а не от някакъв си църковен служител. Ако някой чувства, че има нужда от посредник между себе си и Бога е негово лично право. Така, че никой не може да ме накара да вярвам в църквата и нейните служители като цяло ( още повече, че станахме свидетели на редица скандали от всякакъв род, свързани с нея.) Според мен вярата и връзката с Бога е нещо много лично като преживяване и усещане и не се нуждае от показност и афиширане чрез ритуали.
И накрая ще завърша с разсъжденията на Св. Йоан Златоуст за молитвата :
Св. Йоан Златоуст за молитвата
Кажи ми, би ли се осмелил да се молиш, ако са за- мърсени ръцете ти с тор или кал? Не? Макар че това не би ти причинило вреда. Пагубно обаче е оскверняването с нечистота, излизаща от устата: злословие, хула, ругатни, гневни слова, срамни изрази, смях и насмешки... Тогава защо внимаваш за маловажното - омърсяването на ръцете, а за онова, което е забранено - омърсяването на езика, си не-брежен? Ще кажеш: тогава да не се ли молим? Напротив, ще се молим, но само ако сме подобаващо чисти и неосквернени.
Но как да се очистим? Ето как: плачи, стени, раздавай милостиня, примири се с онези, които са те обидили, очисти езика си, да не дразни повече Бога. Защото, ако някой с изцапани с кал ръце те хване за краката и те моли за прошка, ти не само че няма да го слушаш, но и ще го отблъснеш от себе си... Как тогава дръзваш омърсен със сърдечна нечистота да пристъпваш към Бога? Езикът на молещите се е ръката, с която прегръщаме нозете Божии. Затова не го осквернявай, за да не каже и на тебе Господ: „Кога умножавате молбите си, Аз не слушам...”
Но за опрощението на тези наши волни ,или неволни грехове един Исус Умря на Кръста.
Всеки един от нас е длъжен да се грижи много старателно за духовното си израстване,както се грижи за хубавата си кола и много, много повече.Напомнянето за тези вселенски ,еволюционни и най вече глобални тенденции ,идват преди всичко от доказания ефект на праведността и старателната искрена молитва.В това не съществува нищо индивидуално,нито неправилно.И желанието да се предаде собствен опит е ни най малко показност.
Човек-бог,човечество-свят,прогрес- храм Бих гласувала 100 пъти за този постинг, аз мисля в допълнение на всичко казано от Вас, че религиите са необходимост, която обслужва по голямата част от човечеството. Тя се реформира недостатъчно бързо с темповете на цивилизацията, но ще го направи, за да се отърси от компетентности, вменени от времеточе науката още не е открила тези природни закономерности показващи че има Бог
I.Липсатана доказателство доказва само
Преди столетия, не ги е имало атрибутите на днешнаата цивилизация, но те са съществували във фантазиите на умовете на човечеството.
Легендите разказват за летежа на Икар, чието име носи Икарско море. Тогава и науката е на ниско ниво. Векове хората приемат, че земята е плоска и е център на вселената. Също са имали „доказателства” От няколко века се доказа, че центъра е слънцето. А земята е кълбо Науката напредва, но не знае нищо съществено за мозъка, за душата. Ще го докаже след време. Има у човека заложена интуиция да вярва в бъдещето и този дух , да търси нови и нови доказателства движи прогреса.Не намесвайте науката с Бог! Защото това не е все още цялата наука за природаааата, част от която е и човекът
Вярата в Бог, е вяра в себе си. Не намесвам исляма, защото у нас мохамеданите не се държат, като азиатци и тук не е място да ги критикуваме Приемете че засега Бог е невидим за очите
Не знаем местонахождението на Господа,но сме сиурни,че всеки от вярващите го носи у себе си.Дилемата е: да вярваме,че го има или да Го виждаме.От двете е избрано по приемливото,което няма да вреди на нас самите.Още с поемането на първия въздух бебето-
човек изревава,започва да иска,да плаче,че е гладен,а на мнозина им става навик,само да искат,да плачат и се оплакват.Да висят за
милост: Ако имахме достъп до божиите врати,те щяха да бъдат обсадени от невъобразими по състав и дължина опашки от моли
тели,за какво ли не.Затова пътят ни към Висшия разум е през пътеките на собствената ни глава и ум.Защото,пътищата на душата са и ще си останат дискретни.Човек може да бъде свенлив,прикрит,дори неискрен спрямо друг човек,но не и пред душата си,която е негова съшност, лице пред Висшия разум.Пред него самия и Него-Бог
Без разлика вярващ ли е или атеист . Доказателството предстои!
II. Човек-бог,човечество-свят,прогрес
При тоталитаризма поругават вярващите,като неориентирани хора без правилни,марксистки възгледи решаващо значение,за получаване образование,работно место Стигна се до събаряне църкви, джамии, до занемаряване манастири-местата, където, когато България е само географско понятие възраждат българщината, пазят народността, спомагат най много да сме пак държавата България.
От друга страна,псевдо вярващи,които не стъпват в църква обесиха по вратовете си огромни от всякакъв метал кръстове демонстрират, че са набожни, заеха места във властта и започнаха с всички сили да присвояват държавното, Религия не се демонстрира
Такова е слагането на всякакви атрибути по релииозни съображения,извън храма.
Както колелото,огъня,дават широка стъпка в крачките на човек по пътя на прогреса,така и вярата издигна човешката нравственост на неподозирана височина,слагайки ред на постъпките и граница
между човечност и зверство,работа и мързел,кражба и честност като ги постави завиаги на двата бряга на реката Време и те са брегът на Доброто и брегът на Злото!
Човекът е уникален:
1 /единствен сред животинския свят се оформя като вид,
който развива органът мозък.Оказва се,че докато добавя новости ,преобразява бита ,добавя и към големината на мо
зъка си. Човекът е свързан с бог,независимо,дали е набожен или атеист.Съжителстваме едните и другите заедно образувайки целокупното човечество,неделима част на космоса.
2 /не може да има качество на ума и да съществува извън
съвместния живот с другите хора.Човекът и човечеството са неделима част на природата,резултат от развитието,което няма ход назад.Човекът успява да бъде човек да се реализи ра заедно с другите човеци.Само в човечеството.
3 / Човекът се ражда,като продължител на своите предци-на човешкия род.Добива уменията и знанията на родителите и съвременниците си.Така се осъществява една приемственост на познанието на човечеството. Всяко поколение, стъпва
ва на знанията на предци,само разгадава нови закономерно
сти на природата,изобретява на тяхна основа по усъвършенс твани и абсолютно нови технически средства,които оставя на новото поколение,като знание,интелектуална собственост и материално техническа база.В такова качество не съществ ува до появата на човека никое живо същество.Така човече ството,респективно човекът.
4 / Човекът е смъртен,човечеството-безсмъртно.То се разви
Ва,ще се оформя като един организъм,подвластен на демок
рация и хармония,даващи свобода на всеки човек да твори.
5 / Благодарение на човешкия разум,наред с познанията за природата човекът все по добре се организира, с всеки измимат ден средства за комуникации превръщат света в едно селище, дори в един жилищен блок, където всеки има възможност да бъде осведомен за всичко, което се случва около него и по света, като отхвърля и осъжда старото и задължава просто да се приема новия начин на живот. Днес действителността диктува да възприемем бъдеще
то-условията на утрешния ден.Като спомагат за по добър на
чин на живот’ други,което съществува и в наши дни
Религиите са за човека необходимо обяснение на света от гледна точка на душата Как да се живее,при спазване на обреди и канони, създава ред, държави.Защото държавата се появява там,тогава и дотолкова.доколкото хората имат правила и норми за съвместен живот.Религията е първото общоприето право Тя отначало не приема науката.Когато науката набира сили става обратното.
Така човекът непрекъснато открива нови природни закономерности.С добитите познания изобретява техническите средства-създава паралелно с природата още един свят в който живее заобиколен от все по голям комфорт все по умно и по лесно.С удобства и технологични възможности-наречени цивилизация
8 / отдавна човешките знания са станали толкова много,че не могат да се поберат в главата на един човек,а са атрибут на цялото човечество
9 /В спора,Бог или еволюцията е създала човека има такива съображения:не сме подобие на Бога,защото сме подобни на майнуни.Което е несъстоятелно,като довод.Ако Бог имаше тя
ло,ще е смъртен Никой не го евиждал,като тяло,
защото Бог е знание,наука. най пълната информация В това е подобието ни с Бога Ако Бог няма тяло,няма как нашето тяло да е подобно,на това,което го няма.а с другото,което той и ние имаме:ума,благодарение на което трупаме знания,ум
ения.Със знанията човек добива ново качество-подобие на Бог. Да признаеш наличието на Бог е умение да приемеш, че човек израства, ще израства, а човечеството няма заден ход. Има много орисници. Науката не може да бъде пречка за вярата, за да не стане пречка за новия клон на науката, нито за създаване вакуум от норми и правила в общества от хора които са далеч от наука
Законите се менят. А каноните са постоянни и това свързва хората в един общ морал на заедност взаимопомощ и доброта. Наличието на един един Бог свързва и различните религии вярррващите.
Грешно е да ги заклеймяваме. Както и да оспорваме наличието на Бог. Докажете че няма такъв! Светът върви напред защото има вяра да приема неприемливото, да изтърпи нетърпимото, да узнае неснаиното, да открива неоткритото у себе си и сили да върви напред Прогресът има само една посока- вярата в доброто и няма заден ход
Selenka,не знам дали осъзнаваш, че като сложиш тоя голям шрифт, отказваш всички читатели със здрави очи. Дори не си направих труда да го чета-болезнено ми е дори да го гледам. За твое сведение, здравото око обича да гледа по-малки неща, защото така не се напряга.
Както и да е, искам да кажа само, че искам да съм фараон. Или фараонка. Аз ще персонифицирам женско божество. :) Това по въпроса за църквата. Пък вярата и за мен е нещо лично и ми е немислимо някой да ми казва в какво да вярвам.
"Църквата и нейната роля "
трябва лично да ходите в някой храм, като вярващ.
Защото иначе имате една цел, да ругаете хора, които са по умни от Вас- хората на църквата Просто безнаджден случай, вечно недоволни от всичко мърморковци, Вие засмивате ли се понякога или от устата ви тече само омраза.
Като не искаш да четеш не го прави, но и не ми го съобщавай. Надменността е грях и ми е мъчно за пустоща, която ви владее