Цените ли стотинките?
Прозаична случка в една бензиностанция, където цените завършват на 9 стотинки. Касиерката маркира сандвич за 1,49 лв. и някаква шоколадова вафла за 0,99 лв. Бързо изчислява наум и докато щрака бутоните на касовия апарат, ми казва:
– Два и петдесет.
– Не са ли два и четиридесет и осем? – питам я аз невинно.
– Да, два и четиридесет и осем – съгласява се тя след кратко замисляне и ми връща 52 стотинки – рестото от три лева.
Ето и моята прозаична житейска позиция. След като аз почтено и коректно съм си заработила тези две стотинки, бих искала също така почтено и коректно да ми ги върнат като ресто. А после, ако съм благоразположена и момичето отсреща ми се е усмихвало мило, докато ме е обслужвало, може и да не ги взема.
– Два и петдесет.
– Не са ли два и четиридесет и осем? – питам я аз невинно.
– Да, два и четиридесет и осем – съгласява се тя след кратко замисляне и ми връща 52 стотинки – рестото от три лева.
Ето и моята прозаична житейска позиция. След като аз почтено и коректно съм си заработила тези две стотинки, бих искала също така почтено и коректно да ми ги върнат като ресто. А после, ако съм благоразположена и момичето отсреща ми се е усмихвало мило, докато ме е обслужвало, може и да не ги взема.
Павли. писах пост по този въпрос и какво ?
21 Февруари 2008, 16:14 Публикувано в BgLOG 26 коментара , 529 прочита
Кучетата си лаят, кервана си върви, е казал народа....
по този повод писах и писмо до MCD BG, но за сега нямам отговор
Първо, и аз като теб не обичам да не ми връщат стотинки. Само че мой близък човек ходи със сервитьорка и съответно всички мои опити да не оставя бакшиш, или той да е по-малък от 50 стотинки, особено когато не съм доволна от обслужването удря на камък.
Та мисълта ми е, всички ние, на които не ни дават бакшиши за работата ни, въпреки че не по-малко ги заслужаваме се възмущаваме на такива случки, но всеки който работи на бакшиши ще ти каже, че той/тя от тях преживява и на тях чака и че ти всъщност си длъжен да му ги дадеш. Аз питам-ми как така се хващаш на работа, на която да разчиташ на благотворителност? Защото никой не ти е длъжен да ти оставя пари като не е доволен от теб, само защото шефът ти не ти дава достатъчно пари. Това в крайна сметка не е моя работа, щото и на мен не ми дават достатъчно пари, ама не ходя по улицата, за да прося. (въпреки че вероятно ще изкарвам повече пари така :) )
Вторият ми коментар-много ми е любопитно ако плащаш с кредитна карта как оставяш бакшиш. Някой замислял ли се е?
ПП. В Белгия ми обясниха и че не е прието да се оставя бакшиш (за такива неща питаш винаги местни хора). Оставих. Не се обиди сервитьорката.
Честно казано нямам мнение. Според мен би било удобно примерно, да има фиксирана сума, която влиза в сметката, но ти да имаш опцията да не я платиш ако не искаш. То пък кой ли ще я плати тогава :)
Абе не ми харесва тая работа с бакшишите. Твърде е сложно. Предпочитам да няма изобщо такава практика-на сервитьорите да им се плаща твърдо от работодателя им, цените на ястията да включват всичко в самото ястие и човек да не се занимава с глупости.
Аз пък изключително рядко не оставям бакшиш, да и аз не получавам работен бакшиш.
В Гърция имат мисля 10% отгоре - в касовата бележка и тези пари отиват директно за 13-тата заплата на персонала.
Когато отида на заведение, пицария, клуб и т.н. остаявял съм бакшиш, оставям и ще оставям, когато:
1.Ми хареса обслужването и в това число ми върнат до стотинка рестото, тогава оставям левове!
2.Ми хареса обслужването и не ми върнат ми върнат до стотинка, рестото 20ст. тогава с толкова си остава въпреки доброто обслужване, до момента.
3.Не оставям бакшиш в всички останали случаи.
Не смятам обаче, че когато някой мо подаде краставиза на пазара, аз трябва да му дам бакщиш, за това че се е пресегнал. Това важи и за MCD сила.
явно едни се раждат даващи, други се стараят да дават-ама с една такава неприязън, трети-"еми аз щото не получавам бакшиши няма да им давам на другите" :)))
стига де-някакви си стотинки-мислете глобално, стига с дребнавости ;)