avatar

Хумористичнусно

По терлици в пущинакът или Какъ съ раждъ каламбур изрудче

Ут мнооооу викове, орътъ (пу свитъ и унас) неизменну съ търсили тайнътъ нъ смехъ. С гудинити тайнътъ и рецептъ сътанълъ по ценнъ от златуту, поради щоту смехът, е злату зъ душатъ! Койту съ смей, сам падъ в негу- какту и казъл народът, куету отнову иди да ни дукажи че- глас народен гласъ въ пустиниъ. Мъ редну и животът дънся зимъ тъй нъ сирозну, щоту сирозният живот е прорязън ут... бръчки! Тук и Кютен не пумагъ, щот бръчкити стигът сърцету. Смехът е най- труднуту зъ пустигъни нещу (пу нявгъш моиш по лесну задну салту дъ напраиш, ут колкуту дъ ръзсмеиш някугу) Мъ ще ми ся и нъ мени кът един Утютю Бъчварув дъ кажъ – Взимааме еднооо перцееее най добре пааааче, но ако нямате паче и от мокра кокошка става, три филма на Чаплин от тези първите, щипка парламентарни дебати, песните на Слави, яя да види запържиха ли се вицовете... оооще малко пиперец им слагам...... мъ ни ставъ тъй ... То туй ни е химия, ни гутварству, ни овущарству, нит ко и да е –арство или –ия, -атика. То туй ни е точнъ нъукъ... дажи е ни точнъ нъукъ... дажи ич не е нъукъ (щот нямъ нъучавъне) Мъ е приатну... леку тий нъ душатъ, га ти съ хилотиш, кът праснът с джапънкъ пу устатъ, и е хубаву куга и нъ теб ти съ хилотят, гачи ги тресе токинът...


Тъ аку некой е извел вечи формУла неквъ си общеневалиднъ, то некъ спудели с нази челниот си опит

Ай сос здравие

 

 

Шъ запретнъ нъ винтягътъ ръкавити.

И шй глупея и плитку шъ живейъ,

чи аку чакъм гу само дъ ся управи,

шъ истрещея, пък и ептен полудея.

Шъ фанъ (некъй фалшименту) и дъ пея

Шъ ся прупия, без вубще дъ изтрезнея.

Шъ ся хилотя се, къту с джапонка праснат.

И що е смях е семе все за разсад.

Глупейнето, си й саму мое

Идйотинътъ, съ всичко все прущава

Откачен ли си, яхвъй ся с метлата

и пръхоляка пръскай пу лицатъ.

Чи нека съ захилят сички луди,

прекрити задъ фасаднусти кувтурни.

Шъ си припомват нъ вечеръ,

зъ твойът бягъ кът от потера.

Че виждаме съ ний малцина,

пък идиоти съ мнозинъ.

 

 

 

 

Брей, пак намигна ми момата!

Нишани пуска, коси мята,

очи върти, потрепва с мигли-

пак ши трошим нощеска цигли...

 

Бре, таз съдба- уж мила па спорна,

как ма лашна на двора и погна....

Лятоту праи с оръта чудеса,

от толкуз тичане ше заслабна бая...

 

Ма не мой ма тъй, в ъгъла притиска,

ще ми скъсаш и таз нова, убава ризка!

Ко ще нося тогаз, по пътища прашни,

остана ми само колекция гащи...

 

Ни мой тъка с тез очи в мен са взира,

аз ни съм тиливизор, нито пък каса бира!

Фани някое младичко- чалъми да ни знай,

то по твойта свиркъ шъ играй!

 

Що мъ мъчиш са с таз ситна ръченица,

аз гледам само пълна си пъница!

Ни мой гърди прилага, чи стаа лошу!

Аз дан съм гинекологче или ветеринарят, Гошу

 

Ай остани си със здраве моме ле спортсменке,

на екстремен живот любителка, на странен секс фенке.

 

 

 

Цветну й в мислите ми,

тъ чак шарину.

Вързъл съм

 кънкити

връз военни

кубинки

Барабанчици,

за бой!

Бъръ- бъръ- запой!

Шаринку мий идно тъкова,

кът панайрджийскъ пълаткъ...

Памук на клечка...

панаирджийска мечка

(да мъ чуй Бриджит Бърдо,

чи шъ ма съприкяса

или шъ ма удуши

с блиджитки...).

Цапъницъ мий,

кът палитръ

чуторатъ-

бялу мистенци ни останъ...

Ма туй е млъдежкъ пъпкъ-

не зъ умиргане ранъ...

 

 

 

 

Пайрон

Имало едно време един настъпен пирон който убол лошо убодения и той отишъл в убодилницата да му одбоднат убоденото, а отбодителката, му казала да му е обица на ухото, а отбоденият защото бил възпитан да слуша, бил послушен и веднага си боднал отбоденият пирон в ухото, а отбодителката му шляпнала един звучен шамар и му казала че сега случаят вече не е за тях и да отидел в уши- нос- руно. И отбоденият, не стига че бил послушен и кървав, тръгнал да търси рунтавият кабинет (по руното ще го познаете казвали санитарките хилотейки се). Но търсейки послушно рунтави ушари, ушно прикованият минал покрай един йога, който кротко дремвал на много телени четки, и потраквал с една консервена кутия, в която хората трябвало да му плащат за мъките му. Ушоватият го сръчкал, за да го пита не го ли боли, от която йогата извряскал и скочил, защото много от четките се забили на дълбоко из кльощавата му снага, след което йогата сърдечно сритал ушко пирончев и си налял една чаена чаша ваксина против тетенус, после се очовечил и те поговорили щото той бил разговорлив, просто професията му била мълчалива а в обедната почивка може. И решили двамата да направят съвместен бизнес, защото повече страдание – повече съчувствие- повече пари. И стана тя каквато стана, но някои не станаха а там си останаха.

 



Ода за доктор Димитрова

 

И зъболята ме боляха еженощно....

Не някакво си гъди- гъди, ами мощно.

Присядувах във куфнята присвито

и с водка се жабурвах- пих аз до зорите...

То болката голяма (па дори и от разлъка)

все нявгаш, пътьом отминавно изветрява,

а не трещи нощя със чука...

 

С машини пробивающо къртачищни,

съм всякъкви работювал - трошил,

ала от малкото свредло в ръцете нежни,

съ бягам - крия аз къто бъцил

(дори и под ръба на тоалетната чиния)

 

Мъ що търпях- болях- гноях, години,

съ питам!? Де мий бил умът!?

Санким месту мен ши иде

друг някой, да му ровнуват зъбът!?

Санким някуй вместу мени

по нущятъ ше квичи!?

Като че на друг ше раснат

гнойни некфи си турби!?

 

Ей ма на, запретнал голи нерви,

цяла нощ не спал,

(понаквасен с водка

де за смелост де за цяр)

съ примъкнувам пред вратата

изцелително- страшновата.

И трепери ми ръчицата

и мий свито идно на душицата.

 

Кулуминациътъ иде.

 

Тугаз потфащъ ги зъбите, доктор Димитрова.

упойкъ бий ми, дъ съ поприспят.

И съ зъпочнъ зъбудобивът пу спешност...

ни болчица усетих ни пък нещо.

Кат същий майстур, ми управи зъболята.

Ся с кеф ги слушам, как във мрака чаткат.

 

Благодаря ви доктор Димитрова,

за тва че имам чисту новичка уста,

а и ни ма буля вубщя.

Пукорну аз блъгодаря.

 

 

За ошафа и туршията

В град Компотие, преваляше половин портокал. (Те там, така си измерват времето с парченца портокал.) Миньорите бяха станали рано и се търкаха по недоспалите небръснати лица. Нуждите на по големите градове, от компоти, караха миньорите да дълбаят все нови и нови отверстия, в стегнатата и спечена планина. Пушейки детски цигари- дъвки (заради отровните газове, карамелин- гризу), миньорите бавно вървяха по пътеката надолу към мината. Там в дъното на пътеката, отворила необятното си лоно ги чакаше тя, мината. Миньорите влизаха бавно и по един. Тук имаше всякакви залежи от природни блага. Имаше забои с кисели краставички. Една голяма подземна пещера, пълна с царска туршия. Най- яко къртене обаче падаше, във галерията със сливите. Там винаги беше пълно със запъхтени, потни миньори, които яко къртеха сливите. Сливодобивът, беше един от най важните, за миньорите. По- нащърбените сливи, заминаваха за ракия. Горе- долу същото беше положението и в забоя с прасковките. Само че там се работеше много по внимателно, защото бяха много крехки и лесно се нараняваха. Малка по надолу беше забоят за краставици. Всяка добита краставица внимателно се премерваше с рулетка, по късите се накълцваха на ситно, а по големите заминаваха към големите градове, за да задоволят нуждите на всяка домакиня. Работата на миньорите, беше тежка, потна, нечовешка. Но те я вършеха, за да има ошаф, в паницата на масата, за да има мезе, до ракията ни. И нека следващият път, когато разтворим сочна прасковка, сипем си сливова или мушнем по една краставичка, се сетим за тях. За нечовешкият им труд в мрачни, влажни и тесни отверстия. За да достигне туршията до нас. Поклон, о миньори!

 

 

 

 

 

 

 

 

Румантичннусно

 

Шъ ся припукъ огинът в свищта.
Пу масътъ шавливи сенки той ши плъзни.
Ши ся прутегнът пакъ, ръка, крака,
въ търсене нъ сплетенъ румантичнустъ.
Шъ припука огинът въ каминътъ
Шъ тръгнът пу стенине разсабличащи ся сенки
Шъ проскърца стару дюшаме,
ут толкуз страст връз устърелите му кости.
Шъ ся прупии ут вибрациити къщатъ,
шъ влезни в ритъм, кътту маршируващъ пихота.
И гуратъ в мракъ, шъ куси- листа развее
Шъ си припомнюва зъ изначалнуто си жълъдчи.
И този ритъмъ във нощити черни ши ся влей
и кът бългърскъ народнъ песин,
шъ ся втурни сред звездите,
да дири други неразумни циливилизации.

 

 

 

 

Държеливо, по житейски

Да хвана живота за топките, винаги ми се е струвало твърде не хигиенично, пък и за бога, все пак съм мъж, сам да си ги държи. Виж, друго нещо би било, ако животът имаше гърди (дори, ако са привлекателни и добре оформени, бих му простил за наличието на топките (разбира се, само ако не спира да си ги самокрепи). Хъ, трябва да се разцъка тая работа, пък на мен нали ми е хоби разчленяването и съешаването на думи та ей на, цък, цък, цък… С какво е свързано мачкането на топки (изключая единствено, нежните женски ръце, галещо - мачкащи с премерена сила) – главно с неистова побъркваща болка, на моменти надминаваща зъбобола, примесена с конвулсии и спиране на дишането. Смислово преведен, този израз би трябвало да означава нищо от рода на „Да вземеш живота си в ръце”, но поставяйки знак за равенство между двата израза, отваряйки шепи ще разберете какво точно сте взели в ръце…. И защо Животът е мъж (и следователно, по подразбиране има топки)!? Може би защото думата е в мъжки род (а какъвто рода такова и племето) и поради този прост, първичен факт, на клетият живот са му лепнали мъжествени атрибути и прилежаща към тях карантия, без дори да го питат „ти момченце или момиченце искаш да бъдеш” или по–опростеното „В розово или в синьо пампърсче искаш да чишкаш”. Малееей направо го съжалих клетият поразник, макар и на мен бая поразии да ми е направил.

Кой би искал да причини подобно зло някому? Ами явно човек, в горе долу същото физическо или духовно положение. Някой, който толкова го боли, та чак му се вие (но няма дъх за вой) и иска да си го изкара на някого (насъбраното де, не друго) за да му олекне. Сиреч „Я не сакам мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле” или око очно- зъбно зъбно му. Значи да държиш живото за топките е вид вендета, болезнено отмъщение, садо- мазо …. за да си му върнеш на мръсника чер за всичката тегоба и болезнено отчаяние, за всичките нещастни любови и уволнения от работа или просто за да пътуваш по – удобна в живота, ползвайки макарите му като дръжки в автобус.

А дали топкодръжничеството е присъщо само на високите индивиди! Колко високи са всъщност топките на живота? Досегаеми ли са за всеки (като народно…. хъъм пфуй благо) ? Ами ниските тялом? Познавам доста инатливи и борбени нисички хора и така, чисто визуално си представям как някои от тях се катерят по едрите къдрави косми по крака на живота, за да хванат и те въжделеният инструмент на болката и да са на равно че и по напред от високите. Така - така зачепках я темата, но ще я доразчепкам друг път, че стана късничко.