Хубав уикенд , завършен със сълзи

Първо да разкажа за Маджарово :)

Тръгнахме късно, защото чакахме Коцето и Женя да се върнат от София. С Кики събрахме багажа и в 8 благополучно потеглихме за Хасково, където заредихме храна за целия китайски народ :) В 22 часа бяхме вече в Маджарово и запалихме камината. Беше ми толкова хубаво, чувствах се безкрайно спокойна и щастлива.

Най-новото (и неочаквано , и невероятно , и радващо  ) нещо, е ...че Коцето и Женя .. ами ... така да се kaже ... са се събрали. Аз имах някои подозрения и казах на Кирил, но реакцията му беше от сорта : "да бе да !!! " ... разбирам го донякъде , защото те (тримата) са в една компания и са приятели от един милион години (Коцето и Женя), та е странно и доста трудно за вярване :) Хм , женската ми интуиция не ме излъга :) Коцко и Женка са вече заедно ... сега, дали това ще продължи дълго или не , не знам, но изглежда истинско. Като ги гледаш отстрани изглежда сякаш  са заедно от много дълго време и наистина , ама наистина се обичат.

На мен ми се случи гадното нещо да ми се сцепи контактната леща .. Впоследствие изхвърлих и двете лещи (изгоряха в камината горкичките..) и се размотавах с очила докрая на уикенда. А как мразя такааа .... :( 

Същата вечер Коцко се зае с готвенето :) Него наистина го бива в това и с малка намеса от страна на Женка спретна страхотна вечеря ( беше някаква манджа със месо , картофи и лук, не й знам името ама беше вкусно). Ние с Киро се навъртахме и питахме " Коце , помощ ? " , а той много учтиво казваше " Не , не , няма нужда ... не ми се пречкайте !!! " :)))) След като хапнахме , видяхме че е станало 2 часа и ние с Киро тихомълком се изнесохме към нашата стая. Tам се унесохме почти веднага , защото и двамата бяхме станали този ден в 6 часа.Но не за дълго. В 3 бяхме събудени от жестоко...бръмчене на мухи ! Гадните същества си правеха оргия във вътрешността на полилея и мога да кажа , че вдигаха голяма врява ! Накарах Киро да стане и да се опита да ги изгони навън, а аз държах един вестник готова да ги атакувам. Бяхме голяма гледка :) Най-вече защото мухите ни игнорираха напълно и се отдаваха спокойно на заниманието си. Грр .. Накрая стигнахме до брилянтната идея, че трябва да им напълним гнездото (полилея) с дим ! Запалихме по една цигара и .... духай ! :) Бяхме се качили на столове за да стигнем. Това помогна ! Няколко излязоха и аз ги убих, а другите спряха да бръмчат и в 4 часа успешно бяхме заспали ... до 7.30 когато алармата  на GSM-а на Женя (изключен и оставен в чантата й в нашата стая) започна да звъни ! Ние , разбира се , тогава не знаехме откъде идва звукът. Докато го открием , изсвири песничката си около 26 пъти. Когато го намерихме , спрях Кирил миг преди да го трясне в стената и - разпознавайки Alcatel 310 - първият ми познат модел телефон - просто му махнах батерията.
На сутринта - разбирайте 14 часа- падна голям смях с тая аларма, защото Женя от предния ден бе заплашила, че ако на някой му зазвъни GSM-a сутринта, лично ще го скалпира :) Стигнахме до извода , че й трябва нов телефон , с важна опция - когато е изключен , да бъде наистина изключен - демек да не писка когато не трябва :)

Този ден - събота - премина изключително спокойно и приятно. Слушахме музика на лаптопа на Коцьо ( предимно Whitesnake , QUEEN , ретро и италианска музика) , пихме кафе , говорихме си , а после се захванахме с готвене :) Решихме да правим боб на жар + свински ребърца. Речено - сторено :) Тази манджа наистина се проточи цял ден, но наистина стана супервкусна. Ядохме я в 21 часа :) Преди това играхме Монопол - аз и Женя смазахме момчетата , но накрая на мен ми стана скучно, разсеях се и ... краен победител беше тя :) След това гледахме 2 филма ( "Око на убиец" и "Шотландски боец" ) . Абе , с една дума беше ден за мързел, излежаване и почивка - нещо от което всички имахме болезнена нужда :)

В неделя чистихме и подреждахме, за да е хубаво когато родителите на Женка отидат. После събирахме багаж ... няма да крия , че изобщо не ми се тръгваше. Обаче нямаше как... Тръгнахме си към 15.

Междувременно ми се обади Яна, че старата ми училищна "женска" компания ще се събира да я изпращаме (Яна) за Америка в 5 часа. Пищисах се , защото  както казах нямах лещи, пък не мога да изляза с очила .. ще се претрепя някъде ! Но няма как ... една от най-близките ми приятелки заминава ... ще се наложи да ходим !

В 5 бях на уговорената среща - с една резервна леща в дясното око (намерих я случайно в хладилника !!! ). Там приятелките ми ме чакаха. Патнахме по един джин .. изпратихме Янка криво-ляво ... много тежко беше ... Поне за мен - първо замина Даниела , сега Яна , лятото - и Ема ! А в училище това ми бяха най-близките хора...  При същинската раздяла пред заведението плаках, а си бях обещала да се въздържа ... Но не знам как ще я карам без нея.... :'(

Днес (04.12) и Даниела има рожден ден. Абе изобщо ... депресия отвсякъде. Трябва да свикна без тях някакси, просто ми трябва още време. А и едно е сигурно - никога няма да ги забравя !!! ...