Хрониките на Google

Да сте търсили нещо в Google, да речем... преди малко? Какво ли е било то? Вашата заявка и милиони други като нея се записват и резултатът от това е един очарователен задълбочен поглед над нещата, за които светът мисли.
Посетителите на централният офис на Google в Калифорния биват посрещани в лоби, на стената на което се прожектират подобно на финални надписи на филм думи, за които в момента някой, някъде си е търсил информация.
Проектираният дисплей, наречен Live Query показва на живо примери за това какво хората по света въвеждат в търсачката на Google. Термините течащи по екрана са на английски, китайски, испански, японски, корейски...и още над 70 езика.
Хора, които не са сключили брак..."тя пуши цигари"... "как да намеря жена"..."ръководство за автомобилни кражби" и т.н. и т.н.
Останете пред екрана достатъчно и ще се почувствате, така сякаш наблюдавате колективните чувства терзаещи, интересуващи или радващи целият свят. Всяка линия представлява мисъл на някой, някъде по света. Google колекционира тези заявки - над 150 милиона на ден от повече от 100 държави - в своите бази данни, обновявайки и запазвайки компютърните логове, милисекунда по милисекунда.
Така Google прави снимки на нашите мисли и ги събира заедно. А тези запазени дневници разказват история.
Тъй че, за какво си мисли света? Всъщност, главно за секс. Обаче Google пресява заявките от този вид в своето Live Query, въпреки че не успява да филтрира добре езици различни от английския. Тъй че е добре да се абстрахираме от това сега.
Въпреки своята географски и етнически различия свързаният с интернет свят прекарва по-голямата част от своето време мислейки за едни и същи неща. Държава по държава, регион по регион, ден по ден и дори минута по минута, една и съща тема скача на върха: звезди (холивудски), новини, продукти и даунлоади.
Учудващо е колко си приличат хората независимо на коя точка на света живеят, ако се съди по това за което търсят. Тъй като Google е най-използваната търсачка в уеб, тя дава на хората възможност за световен поглед на нещата.
Работещите в отдела за поддръжка на дневниците в Google са имали възможност за една година да научат думата "антракс" на стотици езици - milzbrand (немски), carbonchio (италиански), miltvuur (холандски), antrax (испански) и т.н. Там могат да ви кажат също кои държави се отнасят сериозно към изборите (Бразилия и Германия). Своите твърдения, те доказват с потока от търсения по този повод. Глобализацията на потребителската култура пък означава, че най-търсените марки и компании са Nokia, Sony, BMW, Ferrari, Ikea и Microsoft.
Съдейки по данните на Google, някои спортни събития събират интерес почти навсякъде: Тур де Франс, Уимбълдън, Мелбърн Къп и Световните игри са сред десетте най-търсени през миналата година.. Също така става очевидно колко известни са американските филми, музика и звезди, тъй като цял свят се вълнува от тях.

Преди две години работещият в Google инженер Лукас Перейра, забелязал че търсенията за Бритни Спиърс намаляли, показвайки че има спад в популярността и. Благодарение на това наблюдение се заражда Google Zeitgeist. Това е листинг съдържащ най-търсените и най-отпадащите заявки за търсене през всяка седмица и месец.
Дългият и огромен интерес, изразил се в търсене чрез Google направило от името на певицата и нещо като бенчмарк за отдела. Той помогнал да разберат как новините могат да предизвикат бум в търсенето, както когато тя скъса с Джъстин Тимберлейк.
Google може да усети отражението на такива събития и друга в по-сериозна светлина, при това почти мигновено. Това го прави идеалният барометър за насоката на световната мисъл.

Още са живи спомените на екипа на Google за бумът в търсенията секунди след атаките срещу Световния Търговски Център на 11 септември 2001 г. Думите тогава са били World Trade Centre, Pentagon и CNN. В следващите няколко дни пък, Nostradamus е станал най-популярния човек, заради слуховете, че е предсказал разрушаването на двете кули.
Всъщност, и доста тривиални случки също могат да се регистрират на чувствителният културен сеизмометър. Екипът грижещ се за логовете (Google's Logs Team) си спомня, че отишъл на работа една сутрин и видял, че на върха на класацията е "carol brady maiden name" (моминското име на Карол Бради). Тъй като никой не е очаквал това да бъде толкова популярно търсене, те разпределили информацията по часове и разбрали, че са групирани на пет върха: много-голям, малък, малък, голям и накрая отново малък. Всеки пик на търсенето бил 48 минути след началото на всеки час. Когато логовете започнали да се препращат сред офиса, колегите им започнали да се чудят защо има такъв голям интерес за герой от сериал излъчван през 70-те години? Но данните могат само да покажат интереса, не го обясняват.
Това е парадокса на дневниците на Google: той не отразява социалния феномен като вид, а просто сянката която причинява в интернет. Така че най-интересната част е "Защо?". А тя не може да се интерпретира, освен ако не се знае какво точно се случва в света.
Но все пак, какво се е случило тогава? Тази нощ, въпроса за един милион долара в американският вариант на шоуто "Кой иска да бъде милионер" (или "Стани Богат" в България) е бил "Какво е било моминското име на Карол Бради?". Секунди след като водещия задал въпроса, хиляди хора заляли Google в търсене на отговора (Тайлър), предизвиквайки пиков интерес в различните часови зони, в което е било излъчено предаването след това.
Прецизността на събитието "Карол Бради" било като отварянето на очите за мнозина от работещите в Google. Основателят на компаният Сергей Грин споделя, че "това беше като да се опитваш да погледнеш през електронен микроскоп за първи път. Барометър, реагиращ на секундата".
Съвсем логично, данните от заявките за търсене в Google често са отзвук от телевизията, филмите и радиото. Но масмедията също се храни от нуждите на своята ауиденция. Едно от оръжията на Google е нейната сила да предвижда, да напипва тенденциите преди те да попаднат в радара на другите медии.
Това би била безценна информация за шоубизнеса или търговците, но Google мълчи и не казва дали има някакви планове за комерсиализиране на своя склад от информация. А може би подобен вид бизнес, не се вписва в етиката на компанията, спечелила си любовта на потребителите благодарение и на уважението, което изпитва към тях.