Хороскопите и хората

Много често съм се чудила дали има нещо вярно в хороскопите.
А и много често съм била убедена, че има много вярно. Особено в моменти, когато
съм нямала много други източници на информация за някой човек. Тогава хороскопът се оказва, че познава почти всичко за този човек. Всичко, което съм си мислила, че е такова.
По едно време достигнах до такива нива на хороскопозависимост, че всеки ден проверявах хороскопа си, и този на интересуващи ме хора. Е, вярно, че донякъде беше с експериментална цел, да видя доколко в нещата, предречени в хороскопа, има нещо вярно.
Този период продължи около 2-3 месеца, по което време установих, че периодично хороскопите на различните зодии се „въртят”, т.е. каквото би се случило на някой телец между 2 и 7 юни, би се случило на някой овен между 3 и 8 септември.
Също така, често нещата които ще ти се случат, са толкова общи, че всеки може да си ги изтълкува по своему.
Да не говорим за детайлните описания на това, как уикенда ще изкараш с любимите си хора, а може и да отидеш по магазините. Ами 90% от хората това правят.

Както и да е, ежедневните хороскопи, макар и базирани на симпатична система от 144 различни тълкувания на положението на слънцето ( всяка зодия има 12 дома, а има 12 зодии), със сигурност не са надежден източник на информация за бъдещето и това всеки го знае (даже и Дирк Джентли от Холистичната детективска агенция, който си чете хороскопа във вестника всеки ден, а астрологът-съставител на ежедневните хороскопи му е познат, и всеки ден хороскопът на зодия водолей (налучквам) предрича изключителни нещастия, особено когато Дирк дължи пари на астролога...).
Друг е въпросът за 12-те типа хора! Е, как да не се разпознае човек в образа на плямпало с чувсто за хумор, непостоянно и с добри умения в комуникациите... Да не задълбавам по-нататък... Или като прилежен човек с чувство за дълг и малко (но верни) приятели. И така нататък. Кой не вярва поне малко в това, което зодията му казва, че е в действителност? Аз почти не познавам такива хора.
И така, от ранна детска възраст сме захранвани и облъчвани с някакво описание на което отговаряме, защото сме родени на еди-кой си ден от еди-кой си месец.
А сега да призная – ами вярно е. До голяма степен е точно така.
Представете си едно 7-8 годишно дете, което се запознава със привлекателната зодиакална система, и открива в себе си всичките черти на благодушния и щедър телец, например. След известно време нещо пак му попада, и то си припомня тези черти, впечатлили го още при първо четене. Две неща могат да се случат: първо, то да реши, че наистина има тези черти, и да почне да ги забелязва в себе си. Евентуално, понеже вече знае че има точно тези черти, а не други, ще почне да ги развива (съзнателно или не). След няколко години ще прилича доста повече на истински телец. Второ, да не обърне внимание на тези истории, и да се развива равномерно във всякакви посоки.
Ако си представим, че това дете, след още 5-10 години си погледне хороскопа, какво ли ще се случи тогава? Ами – поне две са възможностите и тук. Първо, ако то е обърнало внимание на предишните описания на зодията си (телец), и е развило черти, характерни за един щедър телец, то ще открие точно това – именно, че описанието на зодията е вярно. Второ, ако преди години е игнорирало хороскопа, значи се е развивало равномерно (в по-голяма или по-малка степен). Значи измежду всички характерни черти на този човек, ще се намерят и такива, пасващи на описанието за зодия телец. И вече порастналото дете ще реши че, брей, има нещо вярно тук. И дори може да почне да обръща повече и повече внимание на тези си черти.
Оказва се, че такова разпознаване на себе си в обобщена, неясна положителна картинка, си има име – ефект на Форер. Това е тенденцията да разпознаваме себе си в някакво описание, което оставя доста свобода за тълкуване. Идеята на този Форер била, да се даде „индивидуален” хороскоп на голям брой студенти, и те да му поставят оценка от 0 до 5, в зависимост от това, доколко го намират верен, и отговарящ на техните характери. Средната оценка от това проучване била 4.25. Само че хороскопът не бил индивидуален, а еднакъв за всички.
Ей това са някои от основните неща в „индивидуалния” хороскоп:
- Имате някои слабости, но компенсирате за тях с вашата личност
- имате нужда да сте оценявани и харесвани от други хора
- самокритични сте
- вие мислите независимо
- намирате за неразумно да се разкривате пред другите

Вярно, а?
Оказва се, че хората особено много вярват на хубавите неща, които си мислят, че им отговарят на зодията. Това пък е „предубедено потвърждение” – или потвърждение само на нещата, отговатящи на собствената гледна точка. Е, всяка зодия съдържа хубави неща (главно) и малко лоши – да балансират донякъде.

Не че няма връзка между сезонът, в който сме се родили, и характерът ни. Вероятно едни неща се развиват повече през зимата, други през лятото. Вероятно нивото на един от няколкостотинте хормона в организма на бременната жена ще се повлияе от приемът на пъпеш, невъзможен (в миналото) през зимата. Но това едва ли е причината да сме подредени, разумни, хаотични, или всичко това, взето заедно.

Важното е да бъдем себе си.