Хиксовец
Аз съм гражданинът Хикс,
като всички преди мен -
поколения неизвестни множества от Хиксовци
и Игреци... и какви ли не математически
безсмислици... във скоби,
умножени по безкрайност.
Не съм последният в редицата
от най-нищожно многоточие.
Хикс! А зад простата фасада
на електорална единица - животът хикс
с досие от най-баналните понятия:
рождена дата, някакво си там образование,
семейно положение, трудов стаж,
занятие и дата на смъртта.
И нито сричка за душичката, душицата и обичта,
които нямат раждане и смърт.
И за любовта без плюсове и минуси -
на какво е равна тя?
А Хиксът? Хиксът е катурнат кръст!
Поколения съборени кръстачки
и какви ли не математически
безсмислици... във скоби,
умножени по безкрайност.
Безкрайни и потъпкани, прегазени и смазани
от обемните тълпи на нашето мълчание,
на нашата слепота и глухото отричане,
че не сме безименни понятия
и крачещи подир смъртта си сенки
на създателя, че имаме и съдържание.
Обичам ви по хиксовски,
до края - ако изобщо има край света.
До капване обичам ви, до смазване.
И как ви мразя само за вашето безсилие,
и как ви мразя от безсилие,
че не мога да ви променя, за да не съм поредният
гражданин Хикс, роден от поколения
множества от Хиксовци
и Игреци... и какви ли не математически
безсмислици... във скоби,
умножени по безкрайност.
За да ме има.
За да бъда кръст.
За да светя по призвание.
като всички преди мен -
поколения неизвестни множества от Хиксовци
и Игреци... и какви ли не математически
безсмислици... във скоби,
умножени по безкрайност.
Не съм последният в редицата
от най-нищожно многоточие.
Хикс! А зад простата фасада
на електорална единица - животът хикс
с досие от най-баналните понятия:
рождена дата, някакво си там образование,
семейно положение, трудов стаж,
занятие и дата на смъртта.
И нито сричка за душичката, душицата и обичта,
които нямат раждане и смърт.
И за любовта без плюсове и минуси -
на какво е равна тя?
А Хиксът? Хиксът е катурнат кръст!
Поколения съборени кръстачки
и множества от Хиксовци и Игреци...
и какви ли не математически
безсмислици... във скоби,
умножени по безкрайност.
Безкрайни и потъпкани, прегазени и смазани
от обемните тълпи на нашето мълчание,
на нашата слепота и глухото отричане,
че не сме безименни понятия
и крачещи подир смъртта си сенки
на създателя, че имаме и съдържание.
Обичам ви по хиксовски,
до края - ако изобщо има край света.
До капване обичам ви, до смазване.
И как ви мразя само за вашето безсилие,
и как ви мразя от безсилие,
че не мога да ви променя, за да не съм поредният
гражданин Хикс, роден от поколения
множества от Хиксовци
и Игреци... и какви ли не математически
безсмислици... във скоби,
умножени по безкрайност.
За да ме има.
За да бъда кръст.
За да светя по призвание.
Добре пишеш, заповядай в Литература!
А това сигурно ще те заинтересува: http://bglog.net/Literatura/6204
АРАГОРН, ГАРГИЧКА: Прочетете моля "Полировачът на кристали" и "Абсолютно: Любов" - те са от първите неща, които пуснах в блога си, но някак преминаха бързо, бързо... Те са далеч по-нови и по-добри стихотворения от "Хиксовец", с което дебютирах през 1998/9 г. в един от местните вестници на Панагюрище.