Хей, защо съм тук?...

  ... за да си щастлив.

  Всеки от нас си е задавал този въпрос. Защо съм тук? - пита малкото детенце със сините очи. То не знае още нищо за живота, но една проходило вече иска да знае. Пита докато още може да се смее безгрижно, да мечтае свободно и да изучава света с широко отворени очи, без да го е страх, че ще го наранят. Защо съм тук? - пита и просякът, седнал на ъгъла на улицата с картонена кутия пред себе си. Той се чуди как е стигнал дотук, гледайки хората, бързащи за работа, за вкъщи, за света, който ги очаква. Отчаян, беден, той също търси отговори. Защо съм тук? - пита и старата жена, останала напълно сама в порутената си къща. Тя живее едвам-едвам със малката си пенсия. Децата й са я забравили, внуците й не я познават, приятелите й са мъртви. И всеки ден тя си задава този въпрос, не можейки да намери отговор...
  Тук съм, за да съм щастлив. Животът е труден, често несправедлив и жесток, но ако всяка сутрин се събуждаш с тази мисъл, значи си загубен. Тук съм, за да съм щастлив! Повтаряйте си го непрекъснато и ще повярвате. Огледайте се наоколо и вижте колко красота има около вас. Вижте себе си и помислете поне пет минути за това, което притежавате. Знаете ли, че всяка минута умират хиляди хора от болести, от глад, от катастрофи, от хиляди други нещастия... А вие сте живи... Оценете го. Докато лежите на канапето и гледата телевизия вие сте жив и се радвате на тази минута. Тя е дар, не я подценявайте. Вчера няма да сe върне, а утре може и да няма. Радвайте се на това, което имате!
  Много често се случва някой да те нарани. Прекалено често. Но не се затваряй в себе си, не плачи. Болката е знание. Тя ти напомня, за всички неща, които си забравил. Подсилва любовта, истината, защото знаеш колко боли, когато те излъжат, когато те наранят. Не се затваряйте в себе си, защото ви боли, не обвивайте сърцата си в лед, за да не я усещате. Защото ако не чувстваш болката, няма да чувстваш и любовта. Всяко нещо, което не те убива те прави по-силен. Не е ли така? Раждаме се слаби, учим и страдаме и ставаме силни. За да сме щастливи. Защото ако не страдаш, няма и да се радваш. 
  Много преди световните катаклизми да ни унищожат, ние ще загинем от липса на любов. Знаете ли колко много може да направите когато се усмихнете на един човек, макар и непознат? Когато си купувате билет или просто хляб от магазина, усмихнете се на продавачката. "С какво ще й помогне това?" - питате се вие и вътрешно се усмихвате иронично. Тогава си припомнете как се чувствате, когато ви се усмихват. Няма значение дали познавате хората или не. Не усещате ли топлината, която струи от това толкова просто нещо? Не ви ли ободрява, не ви ли кара да мислите, че все още има надежда? Мен да.
  Понякога се чувствате сами, нещастни, отритнати. А може би някой ви е наранил? И сега сълзите се стичат по лицето ви, душата ви боли. Не ставайте безчувствени! Знаете ли, че в света има поне 15 души, които ви обичат и които могат да ви бъдат приятели? А освен това и други, поне 5, които биха дали живота си за вас. Има хора, за които вие сте целият свят, хора, които не могат да живеят без вас и дори такива които не знаете, че ви обичат. Всяка нощ някъде има един човек, който заспива усмихнат, мислейки си за вас. Не забравяйте това. Всеки човек може да промени този свят като му даде малко любов. Не е нужно да правите нищо грандиозно, нищо специално.
Нужно е просто да обичаш, все едно никога не си наранен. Страх те е нали? Имаш нужда от време, за да се подготвиш. Добре. Това са само два аргумента, а има хиляди други в полза на щастието. Казват, че е нужно минута, за да намериш специален човек, час, за да го опознаеш, ден, за да го харесаш и цял живот, за да го забравиш. Намерете го. Този човек е някъде там. Нека приятелите ви са прекалено близки, за да споделяте с тях. Прекалено?? Споделям значи: казвам нещо лично, което никой не знае. Нека приятелите ви са толкова близки, че да знаят всичко за вас. Да няма нужда да им казвате каквото и да е било. Допуснете хората до себе си, без да се страхувате, че може да станете уязвими. И така ще живеете пълноценно. Обичайте с цялото си сърце. И го казвайте. Хората не спират да се обичат, те забравят. А това е даже по-лошо. Обичайте така, че любовта да е дори над нуждата да сте заедно. Защото за хората чувствата са най-важни. Те може да забравят какво сте казали или направили, но никога няма да забравят как сте ги накарали да се почувстват. Това е и основният начин как да разпознаеш приятел от познат. Когато си тъжен не би те попитал какво е станало, а защо се чувстваш така. Но не задушаваяте хората с любовта си. Не я правете бреме за тях. Човечеството инстинктивно се бори против зависимостта. То иска да бъде свободно. Оставете любимите си хора да се развиват, не ги ограничавайте. Но вие искате те винаги да са до вас? Направете обратното. Нека те винаги да искат вие да сте до тях и ще сте щастливи. Казвайте им истината, не лъжете. После, ще се радвате, че те знаят това, което мислите. Понякога няма да ви разбират. Не е нужно да крещиш, за да те чуят. Хората вярват вного повече ако им я прошепнеш. Но я прошепнете не така, че да я разберат, а да повярват в нея. Живейте с оптимизъм. Има прекалено много ненужни страдания, които трябва да се преживеят и прекалено много болка да се прегълтне. Да се преглътне, но не и да те погълне. За помнете, че няма лоши, тъжни и нещастини хора. Лош значи: не мога да обичам. Тъжен значи: забравих, че ме обичат. А нещастен: не знам, че ме обичат. И най-важното - спомените. Един ден ще останете сами. Никой не знае кога. Затова обичайте любимите си хора, показвайте им го и ги запомнете такива каквито искате да бъдат запомнени. Запазете тези спомени дълбоко в себе си, за да не плачете, когато ще ви останат само надгробни плочи, покрити с есенни листа. Събирайте спомени и ги скътайте дълбоко в сърцето си.
Те ще ви спасят.
  Този свят може да се промени. Не се страхувайте, животът помага на смелите и мечтателите. Опитайте. И накрая, когато се обърнете назад не само да не съжалявате за нищо, но и да се усмихнете широко. От сърце.
  Затова аз ще стана тази сутрин и ще тръгана към онзи ъгъл, зад който може би ме чака нещо хубаво. Толкова хубаво, че сърцето ми да се къпе в щастие. Ще вървя, отначало бавно, после бързо, може би и колебливо. Но ще надзърна с широко отворени очи, с надежадат, че има нещо по-добро. И тя няма да угасне докато знам, че нито едно дете не е зло, нито един изгрев тъжен и ните един човек сам, щом има спомени.