Хей живот, здравей, здравей!

Има хора, които не могат да се разделят дори с една хартийка от миналото си. Това не е обикновена вещомания, направо си е болест, защото накрая цялата им къща е буквално зарината от боклуци...И като някой ги накара да изхвърлят нещо, те се вкопчват във всяка дреболия като че ли това е животът им. За всички останали това е просто парче боклук.
Хубаво е да се разчиства един дом- и във физическия, и в психологическия смисъл.

  Много е сложно да се разбере, но ако сме добронамерени към себе си ще го направим.Ще се отървем от  вещоманията, Но, държавата ни  се бави да си очисти  опасните стари боеприпаси  Истински се забавлявах с писанията Ви, както и в дните на гърмежите, очаквайки и по лоши моменти и слава богу че се разминахме.  половината доходи на хората и държавата до 89 г идваха от производството и продажбата на боеприпаси. Другата половина- от селското стопанство, Сега и от двете места получаваме смо взривове. Едните с пушек в небето, другите с пушек в портмонетата ни. Защото залисани в комунизомразие, изхвърлихне от коритото  мръсната вода и детето, заради бълхите изгорихме юргана. Не запазихне капацитета и на двете, както направиха други соц страни. Лошото е че омразата и безхаберието ни продължават. Не заем, ли че сме в един голям световен пазар, на който ние предлагаме само вопли, клетви и...лоши взаимоотношение.

 0Изхвърляйте хартийки, но не замеряйте хората и се справете с расизма си!

Аз Ви прощавам за всичко. Защото вярвам в доброто... и ви го желая от сърце. Защото съм гърмян заек. Имам 19 години в системата на Металхим. Който знае ще ме разбере Тъжно е, но трябва да се обичаме всички каквито сме, а не...както  е 

Селенка, тук пиша за любов, ти боеприпаси намеси... ехх, мъка, мъка... :)

Тери, кой каквото го влече. И на мен една прекрасна картина ми навя войнствени мисли, :))

Пестицид, права си :)

Горките спомени... :(  ;)

Аз искам да мога да си спомням всичко, което си искам... И не ща да си изхвърлям старите вестници "Компютри" от преди 9-10 години, още преди да започнеш да работиш там... (Е, ако ги някак си се цифровизират, няма да е фатално.) Не че сега основното ми занимание е да ги препрочитам :), но е много забавно някой път случайно да отвориш и да прочетеш новини от преди 9-10 години и да се почувстваш както тогава. :)  Спомням си например за това че Texas Instruments създали 0.07 um транзистори... 1998 или 1999 г... Тогава се използваха 0.25 транзистори. Сега са 0.045... Или пък новина за 3G телефоните на бъдещето, когато дори 2G беше само за баровци... Или една статия за видове високоскоростен кабелен Интернет, когато ползвахме модеми... Забавно е да виждаш как бъдещето е станало настояще. И да се сещаш как трепетно си ставал сутрин, за да си купиш новия брой на любимия вестник... :)

Не мисля, че "споменоманията" или носталгията по миналото е вещомания.

Тери, ама ти в "Компютри" ли си работил? Това беше един от любимите ми вестници. Четях го с голямо удоволствие и доскоро също пазех старите броеве. Обаче и аз направих едно почистване :)))

Терко и аз имам подобни проблеми тези дни.. Имам нов гардероб (старият е на баща ми от ергенските години) и сега се опитвам целия пълнеж на 4 броя секции с надстройка и стария гардероб да вкарам в новия... Мдам звучи абсурдно, но смея да твърдя, че се справям - особено след като посвикнах да изхвърлям, както ти казваш, стари вестници, тетрадки от 4-ти и 5-ти клас и т.н... Дам има доста хубави спомени в тези неща - в "записките" на последните странички на тетрадките по немски, рисунките в учебниците по история и какво ли още не, ама за съжаление не ми остава друго време да си ги гледам, освен тогава, когато решавам да изхвърля част от тях... Така че гледай смело напред и прави място за нови спомени ;))Те старите са си в главата ти така или иначе и се появяват точно когато си мислиш, че си забравил всичко! :))) Успех и на добър час!!

На мен ми звучи сякаш след като си се сгодил искаш да забравиш досегашния си живот. Недей така, в крайна сметка момичето те е харесало именно заради досегашния ти живот. Аз например никога не се снимам по разни поводи, нито пък трупам разни материални спомени, но и хубавите и лошите моменти са си в мен и не искам да се разделям с тях. Ако пък забравя нещо, значи не си е заслужавало да се помни.

Ох,че лесно!И ако лошите моменти са си в теб,а пък ти искаш да забравиш,как се справяш?Нещо като да изтриеш написаното и да почнеш да пишеш наново.

Нямам това предвид :) Просто, че освобождавам място в живота си за още един човек :) Спомените са спомени и те са винаги с мен :) Не е нужно да ги олицетворявам в пожълтели бумаги :)

Коприва, ако помним само доброто ще повтаряме едни и същи грешки. Полезно е да помниш лошото, стига да гледаш на него като на полезен опит, а не като на пълен провал. Ако не помним лошите неща, всеки път ще си пърлим ръцете на горещия тиган :)

Аз те разбрах Тери.От личен интерес попитах.Ако не искаш да се разделиш със спомените о.к.,но ако зациклиш и страшно искаш да забравиш,а не можеш,какъв е начинът?"Времето лекува"-ми е мноооого дълго,а и времето е най-ценното,че да го губим за лечение на спомени.

Знам Ла Сомбра,но въпреки опита  горещият тиган си пари и ти е трудно да го използваш от страх от болката и ти се иска да забравиш опарването.

Хехе и аз трудно се разделям с разните нещица. И като ги изхвърлям в някакъв момент ми е някак мъчно за историята зад тях. Но няма как, иначе много боклук се събира...

Честито ти чистене- и от вътре и отвън! Наистина живота трябва да се живее, а не да се колекционира. 

А Селенка изби рибата :)

Ако държавата не загърби миналото си, на нас ще е невъзможно и това виждам около мен. Не се огорчавам от  коментара Ви. Но... не е обично да ви поясня. 

Длъжна съм да отговоря, че трябва да четеш написаното. Става въпрос за прочистване на държавата, която не се разделя с боклуците си, даже и когато са опасни за хорта.  Това, че имам друг поглед или нямам никаква възможност Наложена ми е дискриминация от Тери, защото той не може да се раздели с комунистическите си разбирания- той да определя какво да мисля. Аз съм търпелива и упорита, Вчерашните цензури изтърпях. Ще надживея и днешните . Съжелявам, че ще Ви обезпокоя, затова  тук накратко ще добавя и вълнението и очакването си за утре.Защоио блогът ми е затворен от  Тервел. Като самоуправство!

Пожарът е еди голям, излязъл от контрол огън. Като кризата, която тресе държавата. Не може да се нарече .... нито да се отрече
Най сетне, под натиска на ЕС опозицията се съвзе
 Отваря нова страница
 Обединена опозиция не за власт, а за спасението на България
  Колко време ще и трябва?!
  До сега действаха като орел, рак и щука
  Доводите им, не трябва да се изчерпят, като вода на пожарникари на обект - за 2-3 минути. Освен критиката на ЕС която те леят  вече  без  почивка  да се чуе решение , което лекува държавата.

Селенка, ще отговоря на обвиненията ти - Първо, блогът ти си работи, сега проверих. Второ, имам право да ти забраня блога и това не е самоуправство, а администрация. Трето, научи се да изразяваш коректно мнението си и да не го навираш в очите на тези, които не ти го търсят. Имаш мнение - ок. Научи се да го поднасяш в читаем вид. Твоите коментари тук са offtopic в моя блог и това е дразнещо. 

Ти ли пишеш най читаемо. Цензура ли сте.  Вие ли ще ми посочвате кога мога да давам мнение   еееееееееееееееееееееееееееееееееееее!

Блогът ми е затворен. Не ме лъжете. Гадно е, което правите и съм търпелива

Тери, защо не публикуваш една снимка да видим бъдещата г-жа Тери? Аз лично съм много любопитен. С нейно съгласие, разбира се :)

LaSombra, ще публикувам :)

Селянка, ако блогът ти беше затворен нямаше да можеш хич и да се логнеш тук. Тъй че хайде моля стига си спамила блога ми с глупости.

Тери, защо се занимаваш въобще с тази досадница?! Аз на твое място и изтривам профила на секундата - да заминава и да си се оправя. Това да не и е баница - режи, па яж?!