Хвърчила

Бързаше към вкъщи. Беше един от онези януарски дни, в които рязко бе застудяло и целият трепереше. Спомни си как посиняваха ръцете му от студ преди време и как едва свиваше пръстите си. Усещането беше сходно.

Оставаха само няколко пресечки и щеше да е на топло. Щеше да си вземе горещ душ и след това да си пусне някой приятен филм, свален от мрежата.

Спомни си, че има и две бутилки бира в хладилника. Не беше гладен. И без това не му се готвеше. Не беше пушил от две седмици.

Тъкмо пресичаше поредната малка уличка, когато едно БМВ се засили към него и едва не го блъсна. Закачи го само страничното огледало, което се изкриви от удара. Залитна и едва се закрепи на асфалта, преди да падне по очи.

Вратата до шофьора се отвори :

-Идваш ли?– попита женски глас, който звучеше така, все едно притежателката му не бе блъснала току що невинен пешеходец.

-Къде?– едва успя да се съвземе от шока и смотолеви в недоумение.

-Идваш, или не?

-Не знам...

Вратата се затвори рязко и колата потегли.

-Чакай! Идвам!

Изтупа се от прахта. Или поне се опита. Беше валяло малко, преди около час и по сакото му имаше кални петна. Не можа да ги изчегърта с нокът. Болеше го лакътят.

В колата беше значително по-топло, и след като избърса носа си с външната част на ръката, се заслуша в музиката. Песента му беше някак позната. Мамка му! Не можа да се сети на кого е.

-Искаш ли?– подаде му бутилка уиски, която беше наполовина празна. Димът от цигари в колата, примесен с топлата струя от климатика създаваше странно усещане. Припуши му се.

Удари една голяма глътка и усети как течността се стича по хранопровода и как цялото му тяло се загрява. Топлината беше приятна. Пак се сети за песента. Минаха на червено.

-Откъде си?- попита го.

-Как така откъде?

-Така. Откъде си?

-Отникъде.

Ю–ту. Най–накрая се сети. „Където улиците нямат име”

-Искаш да ни убиеш ли?

-Не.– настъпи кратко мълчание.

-Катастрофирала ли си някога?

-Не.– запали си нова цигара. Пак минаха на червено.

-Може ли? –запали си цигара и той. Опари си пръстите в запалката.

-Преди време катастрофирах.

-Как?

-Бях обещал на един приятел, че ще отида с него до сервиз, за да оставим колата му. Имахме среща около четири следобед. Дойде в пет.– вдиша дълбоко от цигарата. – Пиян... Беше изпил поне два литра бира и в колата имаше още една двулитрова бутилка.

-Откъде си?

-Защо?

-Тук няма двулитрови бутилки бира.

-Отникъде.

Този път минаха на жълто. Започваше да свиква.

-Едва стигнахме до сервиза. Предницата на колата не беше наред и кривваше в най-неподходящите моменти. Беше като насън. Едва не се блъснахме челно поне два пъти.

-Обичаш ли орехи?

-Какво общо имат орехите?

-За да усетиш вкуса им, трябва да счупиш черупката.– пак мълчание.

-Сервизът не работеше същия ден. Майсторът се беше напил и каза да дойдем на другия. Било извън работно време...Запали си нова цигара.

-Какво стана после?

-Нищо.

-Как така нищо?

-Така. Отидохме в близкото заведение и си поръчахме по един коняк. Беше студено. Като в онези зимни дни, в които ти замръзват миглите...

-Имаш хубави мигли.

-И ти...– не можа да изръси по-голямо клише. Но миглите й наистина бяха хубави.

-Какво стана после?

-Обадиха ни се едни приятели. Бяха навън с приятелки. Поканиха ни да се присъединим...

-Хубави ли бяха?

-Кои?

-Приятелките.

-Не знам... Така и не ги видях.

-Защо?

-Тръгнахме почти веднага. Допихме си питиетата и се качихме в колата... Тогава носих очила.

-Защо сега не носиш?

-Не знам. Когато ти е замъглено пред очите, усещаш нещата по-ясно.

-Каква връзка имат очилата?

-Тогава ги свалих. Имала ли си чувството някога, че нещо лошо ще се случи... Помислих си : „Ако се блъснем, поне очилата да не са ми на очите”. Плашеше ме мисълта за хиляди забити стъкълца в ретината ми.

-Блъснахте ли се?

-Не.

-Не ти вярвам...

-Както искаш.

-Разкажи ми...

-Блъснахме се.

-Как?

-Колата кривна изведнъж и се блъснахме странично в кола, която се движеше в насрещното. После се ударихме в ръба тротоара. Гумата се спука. После – пак странично – в следващата кола.– спомни си клаксоните на втората кола. После – пак в тротоара. Колата кривна рязко вляво.

-Каква беше колата?

-Коя?

-Вашата?

-Застава.

-Откъде си?

-Отникъде...

Усети как скоростта се увеличава. Светеше червено... Пак преминаха.

-Ударихме се странично в едно дърво до пътя.

-Какво е усещането?

-Плувала ли си някога при бурно вълнение?

-Не плувам.

-Когато те завихри вълната, не можеш да усетиш коя част от тялото ти къде се намира. Осъзнаваш се чак след секунди. Като да караш ски с огромна скорост и да преплетеш предниците.

-Никога не съм карала ски.

-Ударих се в страничното стъкло и то се счупи в главата ми. Или главата ми се счупи в него... Усещането сигурно е едно и също.

-Откъде знаеш?

-Предполагам.

Момичето натисна бутона, вляво от ръката й и стъклото се смъкна с няколко милиметра.

Струята въздух трябваше да е освежаваща. Но не беше. Втресе ги.

-Страх ли те е? –ръката й се допря до неговата. Беше студена.

-Не.– пак минаха на червено. – Къде отиваме?

-Не знам.

-Защо?

-Защото не искам... Ти искаш ли?

-Какво?

-Да знаеш.

-Не знам.

Пътят свърши. Подминаха един знак за задънена улица и предните колела изтрополиха върху тротоара и продължиха по поляната.

-Знаеш ли, че така се стига до края на света?

-Как?

-Като не знаеш накъде си тръгнал.

-Виждала ли си го?

-Кое?

-Края на света?

-Да.

-Как изглежда?

-Има хвърчила... И море... Морето няма край.

-То по принцип няма.

-Не е вярно.

-Откъде знаеш?

-Плувал ли си някога, когато си бил ядосан? Когато света ти е крив и искаш да се изплюеш в лицето му... Тогава плуваш без да мислиш за връщане. И стигаш до края му.

-Не ти вярвам.

-После тръгваш да се връщаш... И нямаш сили. Сърцето ти изпомпва кръвта, а имаш чувството, че няма какво да изпомпи.

-Ти каза, че никога не си плувала.

-Ти не си виждал хвърчила...

Колата се блъсна в един по-голям камък и едва го прескочи. Цигарата се загаси в ръката му, а тя си удари главата във волана.

-Добре ли си?

-Да.– ръцете им пак се докоснаха. Този път бяха топли.

-Искаш ли да излезем?

Навън имаше пясък. Обувките им се напълниха. Чуваше се шум на вълни... И имаше хвърчила...

-Искаш ли да плуваме до края на света? ...