avatar

ХОЛОКОСТА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН ЕВРЕИН

от kordon на 01.08.2009 17:39 0 коментара , 412 прочита
Етикети: холокост, израел шамир, норман финкелщайн
В този пост ще си позволя да публикувам една статия на Израел Шамир - автор,непознат у нас,но чието име е популярно в самия Израел.Причината за това мое решение е желанието ми да запозная публиката с неортодоксалното му виждане върху един особено тиражиран въпрос - този за т. на. холокост,както и по други теми,засягащи еврейската държава и световното еврейство.Без повече церемонии ще приведа кратки биографически данни за автора на статията,чийто превод е на моя милост.Израел Шамир е роден в Новосибирск през 1947 г. Завършва физико-математическо училище,след това учи в математическия факултет към Новосибирския университет,а после в юридическия факултет към новосибирския филиал на Свердловския юридически институт.В края на 60-е години той се запознава в Москва с ционисти и става активен участник в ционисткото движение.През 1968 г. протестира против агресията на СССР в Чехословакия,а година по-късно емигрира в Израел.Там той служи в армията в елитните парашутно-десантни войски и взима участие във войната от 1973 г.След армията И. Шамир продължава изучаването на юриспруденцията в Еврейския университет в Йерусалим.След това се реализира като журналист и писател.През седемдесетте години Израел Шамир се разочарова от идеалите на ционизма,виждайки как се нарушават правата на неевреите в Израел.Обстановката в страната му напомня сталинска Русия и това предизвиква у него чувство на протест.В осемдесетте години активно се включва в политическата деятелност.Работи като прес-секретар на Израелската социалистическа партия и коренспондент на вестник "Хаарец".В периода 1989-1993 г. в качеството си на коренспондент на "Хаарец" се намира в Русия.Когато през 1993 г. се връща в Израел,той се заселва в град Яфа.Пише многочислени статии за израелски и руски вестници и сътрудничи на литературни списания. Превежда знаменитата "Одисея" на Омир.Следващият му голям проект е преводът на средновековните Талмудически ръкописи на руски език.Следва неговата статия,чието оригинално заглавие е "Евреите - на сапун".       
 "В един горещ летен ден седях зад бюрото си в своята яфска квартира.Морето се плискаше зад спуснатите заради слънцето щори,а радиото пищеше от спалнята,отвличайки ме от работата.Събрах сили и станах,за да го изключа накрая.Но когато стигнах до приемника,мекият глас на главния равин Израел Лау ме накара да забравя за всичко.      -Не,от евреите не са правили сапун,-каза равина с леко съжаление в гласа,като възрастен,разказващ на внучката си,че няма котараци в чизми.Така аз узнах,че един от най-страшните разкази от моето детство - за това,че нацистите са правили от евреите сапун- се оказа една приказка.В същото предаване се изказа и директорът на музея-институт за холокоста в Йерусалим,и той потвърди:въпреки,че на Нюрнбергския процес е фигурирало това обвинение,и даже са били представени калъпи от сапун (каква отвратително перверзна церемония, показваща моралното ниво на нейните изпълнители - kordon),в крайна сметка нищо от това не се е случило.А нали това не беше малка подробност,а един от основополагащите митове на века,който доказваше "зверската деловитост и пресметливост" на нацистите,един от митовете,които в своето време подействаха и на моя мироглед.А се оказа,че е военна пропаганда и агитация,способ да бъдат овладени умовете.  Впрочем,легендата за сапуна не изчезна.Тя продължава да бъде поднасяна на посетителите в музеите на холокоста,а музеите стават все повече и повече.Във всеки голям американски град,във всяка европеейска столица,в самия център,на най-почетното място израстват тези - не,не музеи,но храмове на новата религия на холокоста.По думите на нейните жреци,тя е призвана да замени христианската вяра:вместо Страстите Христови - страданията на евреите,и вместо Възкресението - създаването на държавата Израел.Модата на холокостизма  дойде,колкото и да е странно,не от Израел,а от Америка.В Израел на моята юност холокоста беше рядко споменаван:това бе болезнена тема, експлоатирана от крайно десните еврейски националисти от Менахем Бегин до Меира Кахан.
Но американските гости,пристигащи в Израел,на първо място искаха да им се покаже музея на холокоста.Другите прелести на Светата земя тях малко ги интересуваха,дай им само музея на холокоста и да се снимат с израелски войници.За американските евреи холокоста беше не само минало,но и лост за въздействие на бъдещето.Впрочем,Историята-това не е набор от факти,а разказ,който неизбежно ни води към днешния ден."Този,който властва над миналото, определя бъдещето",както щеше да каже Фуко.Така научните спорове за татарското иго беше илюстративен материал за великата дискусия между западниците (привърженици на прозападната ориентация на Русия-kordon) и проповядващите независим път на развитие на руската държава.Така и холокоста не е толкова разказ за гибелта на европейското еврейство в годините на Великата Отечествена война, колкото важен елемент от съвременното юдейско-американско виждане за света.Затова той не остава в миналото,а активно влияе върху днешния ден.
Позовавайки се на холокоста Израел и американските еврейски организации измъкнаха много милиарди долари от европейските 
страни.Парите практически не стигнаха до оцелелите и техните близки - на тях сложиха ръка крупните еврейски тузове.Те си определиха многомилионни заплати,а с остатъците построиха музеи на холокоста,откриха катедри по холокоста и пристъпиха към идеологическа обработка на евреите в Русия и другите страни.Когато започнаха да им задават неудобни въпроси,те измислиха нова привидна причина - останалите пари,казват те,отишли за продоволствени пратки на руските евреи.Ако вие или ваши близки сте получавали пратки по еврейската линия,можете да бъдете спокойни - за тях са заплатили немци,швейцарци, французи.Евреите,разбира се,се славят със своята взаимопомощ, но не дотолкова,че за своя сметка да изпращат шпроти (пушени сардели в зехтин - kordon) на леля Бас в Самара.  Скандалът с откраднатите пари вече няколко години тлее в недрата на еврейските общини,излизайки от време-навреме наяве. Забележителната книга на Норман Финкелщайн (Norman Gary Finkelstein-американски политически учен и автор-евреин, специализирал се в изследване на еврейските връзки и специално на холокоста и израелско-палестинският конфликт;доктор по политически науки от Princeton University.Родителите му са преминали и оцелели в концентрационните лагери Майданек и Аушвиц-Освиенцим-kordon) "Индустрията холокост" е посветена на тая тема.Той пише:"Върхушката на супер богатите,влиятелни, мощни американски еврейски общини изпомпва пари от швейцарци,немци и американци,управлява Америка и света, способства за престъпления срущу човечеството в Израел,определя курса на долара,и в същото време поддържа имиджа си на нещастни,обидени и гонени с помощта на едно просто,но ефикасно средство - пропагандистката машина холокост".                Обаче не това ме отблъсква от жреците на холокостизма.Не това,че те изнудват пари и ги разграбват.И не това,че подменят вярата в Христа с вярата в Израел.И не затова,че прикриват израелските военни престъпници с праха на убитите евреи.И не затова,че способстват за геноцида над палестинците.И не за това,че натовариха европейците с неизтриваем комплекс за вина.И даже не затова,че на лично,човешко равнище с холокостизъм се занимават,като правило,крайно неприятни и нечистоплътни хора,подобни на наглите и жалки гробищни просяци.  На мен не ми харесва това,че те отделят загиналите евреи от загиналите другари от полка,земляците и приятелите-неевреи.Те отделят моя вуйчо Аврик,загинал през декември 1941 г. на Черна река,от неговия другар Иван,макар и двамата да са улучени от един немски снаряд.Те отделят моя дядо,умрял от глад и болест в Станислав от останалите старци,умрели в тези тежки години.Те отделят моята млада леля, разстреляна от картечарите на Луфтвафе,от загиналия заедно с нея кавалер-белорусин.В техните очи животът на евреина е несравнимо по-важен от живота на гоя,а затова и смъртта на евреина е по-важна от смъртта на гоя.  Не,всички загинали през войната руси,евреи, белоруси, татари,всички те са наши общи покойници.Те ни сближават,колкото и да искат холокостистите да посеят между нас вражда.Ето защо аз не стоя мирно,когато споменават жертвите на холокоста:аз предпочитам огъня над могилата на Незнайния войн."                                            

--------Израел Шамир--------                                   

Разпечатване