ХОЛОГРАФСКАТА ВСЕЛЕНА - 2

„ДЕФИНИЦИОННА ОБЛАСТ” НА ОБЕКТИТЕ

Продължаваме с аналогията с прожектора. Представете си , че сте на моноспектакъл. Светлините в залата изгасват и сцената е напълно тъмна. Сцената не съществува. Сцената все още не е „измислена” от публиката и не е пресъздадена от вероятностната пяна.
Изведнъж блясва единичен прожектор. Той осветява кръг от сцената в която е застанал актьора. Той започва своята пантомима, движение по сцената, неотклонно следен от светлината. Под сиянието на прожектора се появяват и изчезват различни предмети. Ьртистът си взаимодейства по всевъзможни начини с тях.
Преди и след като изчезнат от обсега на светлината тези предмети престават да съществуват и се разпадат във вероятностната пяна на Вселената. Но докато са пред прожектора те попадат в „дефиниционното множество” на пресъздадените от Разума обекти. В „дефиниционната област” на актьора на сцената.
Нека артистът поднесе към вас от сцената букет цветя. Вие забелязвате, че едно от цветята все още не е разцъфнало. После той ги оставя някъде извън прожектора, т.е. позволява им да се разпаднат в пяната на вероятностите. След определено време актьорът отново взема и поднася към публиката букет цветя. Вие виждате, че :
Вариант 1: има неразцъфнало цвете сред цветята. Силно вероятно е това да е предишният букет. Обаче сега забелязвате, че сред цветята има едно с прекършено стебло. Варианти:
1.1. То и в предишният момент е било прекършено, но вие не сте го забелязали тогава.
1.2. Прекършено е когато се е разпаднало в пяната от вероятности.
1.3. Строшено е когато се е намирало извън светлината на прожектора.
1.4. Вие сте го пресъздали обратно от пяната на вероятностите прекършено.
1.5. Актьорът го е строшил , когато повторно е изпълнявал етюда пред публиката.
1.6. Вторият букет е съвсем различен букет.
1.7. Вторият букет е малко по-различен от първият, защото е прибавено цветето с прекършеното стебло.
1.8. Вторият букет е съвсем различен букет, но към него е прибавено неразцъфналото цвете.
1.9. ...
1.10. ....
1.11. ....
Хиляди варианти малко или повече различими един от друг. Това е ВСЕЛЕНАТА НА СЛАБОРАЗЛИЧИМИТЕ ЕКСТРЕМУМИ.
Вариант 2: Всички цветя са разцъфнали. От вероятностната пяна се материализира букет, който е по-силно различим отколкото в предишният вариант. И тук можем да изградим Вселената от слаборазличими екстремуми около обекта – букет с цветя. Колкото повече характеристики дефинираме за обекта, толкова по-огромна Вселена пресъздаваме от слаборазличими варианти.
Самият обект, който пресътворява около себе си Вероятностната Вселена от екстремуми наричаме „Точка на сгъстяване” или ФОКУС на Локалният Солипсистичен Модел.


=================================

РАСТЯЩИ И НАМАЛЯВАЩИ ВЕРОЯТНОСТНИ ФУНКЦИИ НА ВЪЗПРИЕМАНЕ И ПРЕСЪЗДАВАНЕ НА ВСЕЛЕНАТА
Добре дошли на представлението ми. Аз съм сценограф. Аз съм изпълнител. И най-вече – аз съм РЕЖИСЬОРЪТ.
Сега ще ви представя спектакълът „Раждането на света”
Тъмен салон, тъмна сцена. Вселената окло нас съществува само като вероятностно море, океан от чакащи възможности.
Постепенно атрацитната тъма започва да избледнява, посивява. Слаб лъч светлина, искрица прометеев огън на познанието изтъкава сребросива нишка към сцената. В първият момент като че ли нищо не се случва. После с постепенно усилване на светлината изплува сянка. Съзнанието ви пресъздава нещо. И понеже нямате нито пространствена, нито времева перспектива раждащата се пред взора на Разумът ви Вселена е неясна, неопределена, индеферентна... с плавно усилване на „прожектора” започват да изплуват контурите на кръг. Вие започвате да пресъздавате Фокуси на Локални Солипсистични Модели : кълбо, сфера, кръг, цилиндър...
Постепенно Разумът ви дефинира все повече и повече Характеристики на обекта. Той придобива конкретна форма, цвят, звук, мирис, свойства...
Като празен съсъд, които постепенно пълним със съдържание.
В един момент откриваме, че това е сфера, леко сплескана отгоре и отдолу.
Продължаваме да Пресъздаваме Вселената около тази точка на сгъстяване около този Фокус.
С учудване установяваме, че цветът на сферата е синьо-бял, динамично променящ се и с тъмни петна като футболна топка, но несиметрично разположени по повърхността.
Нека усилим докрай светлината. Блясъкът на Разумът пресъздава от реалностният океан на възможностите една прекрасна гледка – пред нас е Земята гледана от космоса.
И макар светлината да е максимална, Разумът не се е изчерпал. Продължаваме нататък.
Повърхността на Земята започва да се детайлизира. Появяват се континенти, планини, морета, реки, градове...
Прилича на карта на света на Гугъл.
Открийте своя град. Всъщност – Пресъздайте го! Намерете квартала в който се намирата. Сградата... Вижте помещението където сте... Ето сцената, а ето ви и вас. Виждате се, Пресъздавате се от пяната на вероятностите... Гледате се в очите или ви гледат в очите собствените ви очи...
В Холографската Вселена съществува имплицитен ред.Всяка една частица от тази Вселена носи цялостността на цялото Мироздание. Както казва Бом – обекта не е нещо единично, а цялост която обгръща (забулва) от край до край цялото пространство.
В горният пример можем да твърдим, че имаме растяща функция на Пресъздаване и Възприемане на Вселената с граница на Пресъздаване и Възприемане Вас самият...
Ако започнем постепенно да заглушаваме светлината, ако експлицитната (явната) Вселена постепенно я пренасяме в имплицитната (неявна) пяна на вероятностите ние ще имаме намаляваща функция на Пресъздаване и Възприемане.
Постепенното „осветяване” и „затъмняване” на Вселената говори за монотонност и това са съответно монотонно растящи и монотонно намаляващи експлицитно-имплицитни функции.