ХОЛОГРАФСКАТА ВСЕЛЕНА

ХОЛОГРАФСКАТА ВСЕЛЕНА - 1


Вселената, която познаваме съществува като такава благодарение на Разума. Ако в нея не съществува Разум тя рано или късно си го „изобретява”. Защото процеса на наблюдение и възприемане от страна на Разума я подрежда, изгражда.ПРАВИ Я ПРЕКРАСНА!
Нека направим аналогия с лек автомобил, който се движи в абсолютна тъмнина. Ако фаровете са угасени, то Вселената извън автомобила, пък и самият той изчезват. Включим ли фаровете ние „изобретяваме” Вселената около нас. Колкото по-силни са те – толкова по-детайлно я „пресъздаваме” и толкова по-далече проникваме в нея. Нещо повече – ние (респективно Разума) си измисляме пътя по който се движим : дали е равен или с много дупки и препятствия, прав или лъкатушещ, широк или просто една просека.

Когато „фаровете” на Разума осветяват околната Вселена, те разкриват различни обекти с определена „детайлност”, както и разнообразни връзки между тези обекти. Разумът вижда камъчето на пътя, но той не може да забележи мравката на него или петънцето кал. Защото то е прекалено далече, ние се движим прекалено бързо или просто недовиждаме.
Това камъче Разумът ни го възприема като „ съществено значим обект „ – СЗО.
Върху това камъче Вселената оказва различни ръздействиея. Разумът възприема (или има „чувството”, че разпознава) ограничен брой от тях. Тези, които открива можем да наречем „екстремуми”.
В следствие на тези екстремуми нашето камъче извършва някакво действие или с него става някакво преобразяване, промяна. Събитието, което Разумът ни разпознава като извършващо се с участието на нашето камъче наричаме „съществено събитие”, а екстремумът, който го е породил – „съществено – значим екстремум” – СЗЕ.
До тук имаме само функцията за Възприемане на Вселената от Разума.
Но за да е цялостен процеса на Съществуване Разумът също влияе на Вселената. И то активно, а не пасивно. Защото :
Камъчето, което описахме досега не е реално. То е въобръжаемо, създадено да онагледи концепцията ни, но то ще се държи като реален обект. ТО Е РЕАЛЕН ОБЕКТ! , създаден от Разумът ни. И ще продължава да е такъв, докато попада под лъча на Разума. Когато излезе извън обхата на Светоприемането ни, камъчето се разтваря в тъмнината, спира да съществува или по-скоро се превръща в частица вероятност сред „пяната на реалностите” във Вселената.
Но ако след време поискаме да го разгледаме отново, това камъче се появява пред Разумът ни. Пресътворено от Разума! Същото или модифицирано. Но дори и променено, то е променено от нашият Разум.
Тези твърдения са близо до солипсизма. Затова можем да наречем горното „Локален Солипсистичен Модел” на Вселената – ЛСМ.
Интересното е друго – Разумът, когото описахме досега е моят Разум. Но той е различен от Вашият Разум, от Разумът на останалите хора на Земята. От Разумът на всички притежаващи това качество субекти във Вселената. В тази Вселена и във всички възможни Вселени!
МОЯТ РАЗУМ Е УНИКАЛЕН!
ВАШИЯТ РАЗУМ Е УНИКАЛЕН!
ВСЕКИ РАЗУМ Е УНИКАЛЕН!!!
Всеки Разум създава собствен Локален Солипсистичен Модел. Съвкупността от много такива солипсистични модели на Вселената изгражда един Обобщен Солипсистичен Модел (ОСМ). Съвкупността от всички Локални Солипсистични Модели изгражда Глобалният Солирсистичен Модел (ГСМ) на Вселената. Изграждат МУЛТИВСЕЛЕНАТА.
Един друг феномен, присъщ на Вселената извън тези солипсистични възприятия е този, че ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА КАТО ВЪЛНА, КАТО ОКЕАН ОТ ВЕРОЯТНОСТНИ ВЪЛНИ!!!
КОРПУСКУЛЯРНИЯТ ХАРАКТЕР НА ВСЕЛЕНАТА ВЪЗНИКВА ЕДВА, КОГАТО ТЯ ПОПАДНЕ ПОД „ПРОЖЕКТОРА” НА РАЗУМА!
ВСЕЛЕНАТА Е ХОЛОГРАФСКА ПО СВОЯ ХАРАКТЕР, ДОКАТО РАЗУМЪТ НЕ Я ПРОМЕНИ ЧРЕЗ СВОИСТВАТА СИ НА ПРЕСЪЗДАВАНЕ И ВЪЗПРИЕМАНЕ!
РАЗУМЪТ Е „РАСТЕРНА” СХЕМА ЗА ПРЕСЪЗДАВАНЕ И ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ВСЕЛЕНАТА!
РАЗУМЪТ Е ЕДИН ВИД ДИФРАКЦИОННА РЕШЕТКА, ПРЕЗ КОЯТО СЕ ПРЕЧУПВАТ ВЕРОЯТНОСТНИТЕ ВЪЛНИ НА ВСЕЛЕНАТА!!!

+++ +++ +++ +++

Сега искам да проведем един експеримент, който с малко средства и усилия може да бъде поставен или симулиран виртуално. Този експеримент може да бъде доразвиван и усложняван. Да бъде приложен като холистичен модел за Регресивна и Прогресивна хипноза.
Представете си, че пред очите ви е поставен черен екран. Абсолютно черен.
В един момент се появява светеща точка.
Първият въпрос, който изниква е : Какво всъщност представлява тази точка?
Вие не можете да разберете, докато не осветите самата точка. Тогава откривате, че тя е ............... ( тук можете да поставите каквото си искате съществително – цигара, светулка, фар, око..). този предмет „се ражда” от Пяната на вероятностите на Вселената едва когато бива осветен. Преди това той просто е бил някаква вероятностна върна, характерна за всяка възможност. След като угасим „прожектора” на Разумът ни и се потопим отново в тъмнина остава само светлинката.
Вторият въпрос: Каква е вероятността светлината, която виждаме да е същата като предишната? Или : каква е вероятността зад тази светлина да се крие същият този предмет, когото по-рано „осветихме”?
Както се вижда – тук се сблъскваме отново с вероятностният характер на Вселената. Пак имаме наличието на вероятностни вълни, но този път имаме „диспропорция” в съотношението помежду им. Възниква пик около вероятността светлинката да е видяният от нас обект.
Можем да усложним малко експеримента с единичната светлинка в абсолютният бархет на вероятностната пяна. Нека светлината се раздвижи.
Ако се движи бавно в тъмата тя ще създаде ясно забележима траектория.
Трети въпрос : Какво движение извършва ?
Подвъпрос 1: Каква е същността на движението, ако ние не сме я „осветявали” с Разумът си първоначално, т.е. възможните обекти са равновероятностни вълни във Вселенската пяна?
Подвъпрос 2: Ако светлинката е „осветявана” от прожектора на Разума, кои процеси (движения) един вид „сублимират” като вероятностни вълни в океана на Вселенската инвариантност ?
Четвърти въпрос: Какъв е законът за движение, който описва траекторията на светлината ?
Тук вече можем да дадем еднозначен отговор: ТОВА СА ПРЕОБРАЗУВАНИЯТА НА ФУРИЕ.