Здравейте, споделчовци...

Аз съм Тош. За тези които не са ме виждали жив - мъртъв съм за този свят от ноември. Сега съм съживен от Шефа, но вероятно за кратко - колкото да кажа "жив съм", "тва", "онва" - и скоро след това - обратно в отвъдното... Така ми казаха поне, преди да ме върнат към нов живот...

Между другото, смятах духът ми да повитае на Пловдивската среща малко след смъртта ми, но нямах късмет с датата... Бяхме се налудували с цял отбор духове, и се бях преуморил от витаене и възвишени срещи до ядрото на душата. Да не ви разправям и че скоро след това щяха да ни изпитват по духовни въпроси и трябваше да влизам във вечност.

Щото човек... Така де, който каквото е, трябва да се приспособява към условията на живот... да де - съществуване - за да му е добре и да живее дълго на земята; опа, тва последното пък го разправяше един дух, дето май има нещо като... Абе... Хайде да не ви занимавам с много духовни работи. Като умрете и вие, ще разберете. Не се притеснявайте.

...

Четох за приятеля китарист на групарката вокалистка Серенити, и че бил свирил Crying на Джо Сатрияни, и се заиграх на асоциации...
Някой помни ли шоуто на Слави със Станислав Хвърчилков? Ако не ме лъже паметта, той изпълни Полета на стършела в стила на Manowar, и май че Crushing Day от Сатрияни. :)
Станислав свири във "Фрагменти", където се подвизава и един мой познат и многоуважаван от мен всестранно развит човек - Илиян Георгиев. Миналото лято той ми беше пратил запис на предаване, в което звучат две техни парчета.

Специално за Марио, за професионалния китарист и програмист от Русе(?) TerminalFrost (?) който може би също е в отвъдното(?); за Даниел, за Страто, за Арагорн и за всички любители на виртуозни китари, жизнен рок в песента "Веселото влакче", и една инструментална творба на Хвърчилков, с име което не знам как се пише. :)

store1.data.bg/tosh/Radio_Hristo_Botev_FRAGMENT_Band_2005.mp3 (19 МБ)

...

Продължавам да играя на асоциации и на фрагменти... Я - общности... "Предсмъртното ми желание" беше да има отдел за рисуване - нещо подобно на Deviantart.com за български рисувачи. И сигурно скоро ще има, нали?!
Гледам също общности Поезия и Любов... Само не ми харесва, че общностите правят споделището на... фрагменти... :)

Ще завърша този фрагмент пак с... фрагменти. С много фрагменти. По-подходящо място за тях би било в друга тема, а може би и в друга общност... А всъщност в две други общности. Това съобщения като цяло е за три. Ама... Тъкмо тръгна да се получава хармония с тия фрагменти, която искам да оползотворя, тъй че фрагментарните общности ще почакат!


Обичам
/Фрагменти/


Обичам да
обичам и да съм
обичан.
Обичам да треперя от
любов.
Обичам
любовта и да съм
влюбен.
Обичам да си мисля за
любов.

...


Необикновено чувство е
да бъдеш влюбен. Влюбен
съм обикновено. Влюбвам се,
ако не съм - иска ми се все
да съм...

...

Да си влюбен, казват, е блажено; но и в
ада ме запраща любовта.
Обичам да обичам, да съм влюбен; но и люто
мразя любовта.

...

Издига ме над всичко и над всички,
въздига ме в небето любовта. Текат
сълзите и не искам вече нищо.
Умирам - пак от любовта.

...

Преследвам неотклонно обичта си,
и бягам наранен, със счупено сърце.
Целувам любовта наяве и в съня си
и ме буди тя в кошмарни светове.

...

Понякога я мразя и проклинам,
сглобявайки строшеното си сърчице.
И въпреки това не спирам да копнея -
копнея все за нейното лице.

...

Обичам да обичам и да съм обичан.
Обичам двете й страни.
Любовта, не искам да отричам,
обичам я! И ти, нали?!...


20.3.2003



А сега малко ще поварирам един от горните фрагменти, на прима виста, 3 години по-късно.


Издига ме над всичко и над всички,
въздига ме в небето любовта. Текат
сълзите и не искам вече нищо.
Умирам - пак от любовта.

Издига ме над всичко и над всички,
въздига ме в небето любовта. Текат
сълзите и проклинам всичко.
Умирам - пак от любовта.

Издига ме над болката и мрака,
въздига ме в небето любовта.
Сълзите капят и проклинам всичко.
Умирам - пак от любовта.

Въздига ме и възкресява след смъртта ми.
Преселва ме в небето любовта.
Убива ме и хвърля ме отново в гроба.
Угасвам - пак от любовта.

Мрака с нежността си побеждава.
От дъното изскачам на върха.
Солта изгаря бузите и падам
отново в тъмното и сред леда.

С нежността си ме пречиства.
От дъното изскачам на върха.
Солта изгаря бузите и падам
отново в тъмното и сред калта.


Прескачаш с нея пречките житейски.
Изстрелва те в вълшебен свят.
Разбива се ракетата ти и изгаряш
във пепелта на собствения крах.


Прескачаш с нея пречките житейски.
Преселваш се в вълшебен свят.
Магията когато свърши падаш.
Изгаряш в своя собствен прах.

Надскача спънките житейски, дребни.
Изстрелваш се в вълшебен свят красив.
Поврежда се ракетата ти и те дебне
залязване на твоя път - до тук щастлив.

Животът става хубав, радостен, жадуван.
Едни очи достатъчни са за да си щастлив.
В смъртта се влюбваш, щом си ти разлюбен.
Прегръдка с нея търсиш, за да си щастлив.

Изстрелва ви в Небето, вие сте вълшебни.
Със нея двамата един за друг сте богове.
Разваля дявола магията и веч ви дебне.
Разплата строга с Бога зарад тези грехове.

Небето става дом. Животът - песен.
Един за друг сте всичко на света.
След миг светът за тебе става тесен.
Желаеш да потънеш във пръстта.

Излиташ като птица, в миг видяла
отворения й кафез. Но човката ти
блъска се в стъклото. Разбиваш се
и скоро ставаш леш.

Прехвърчаш като ангел из небето
от облак бял на облак бял...
Гръмовно в паднал ангел се превръщаш;
помръкнал, мрачен... Ада жив видял.

Безгрижен плуваш в своята забрава
в спокойното море на любовта.
Удавник си, към дъното пропадаш
сред бурите на болка и тъга.

Безгрижен в своята забрава
си силен и в също време толкоз слаб.
Сърцето ти от бързо биене запада.
На 20 вече не се чувстваш млад.

Обичаш до забрава - най-сладката наслада.
Най-хубавото място е света.
Когато всичко свърши, потъваш рухнал в ада.
Защото адът е света!

Тя - свята, най-красивото нещо на земята,
владетелка на Умове и на сърца, - когато пожелае
на пух и прах ги прави,
остават само смачкани, помръкнали лица.

Без дъх, загледан във очите й оставаш.
Синева и бъдеще, и щастие си представяш;
в мига омаен преди да те застигнат
уруките, които от очите и изригват.


Бездънен океан - зелено, синкаво, кафяво.
Безбрежен гладък хоризонт красив. Във него
скрита буря подло се задава. Прекършва
на тресчици корабът ти в риф бодлив.

Безкрайна вижда ми се бъднината, не
виждам облаче, ни сянка, ни мъгла.
Усещам само как ме жегва маранята,
разтлала се над пепел от горели сърчица.




Ще пробвам и с друго:


Понякога я мразя и проклинам,
сглобявайки строшеното си сърчице.
И въпреки това не спирам да копнея -
копнея все за нейното лице.

Проклета да си! Мразя те! - изричам,
сглобявайки строшеното си сърчице.
И въпреки това не спирам в нея да се вричам -
копнея все за нейното лице.

Нещастница, желая да умреш! - със гняв изричам,
сглобявайки строшеното си на парчета сърчице.
И въпреки това безкрайно все във нея аз се вричам.
Отчаяно копнеещ все за Нейното лице.

Омразна си ми, черна вещице нещастна!
Гневът изригва пак из черно пепелниче от любов.
Обичам те, прекрасна самодиво страстна!
Макар че знам, че смъртоносен ще е твоят зов.

Не те обичам! Ти си вещица ужасна!
Проклина вкусилият от горчивия ти плод.
Желая те! О, ти си толкова прекрасна!
За теб копнеем ний през целия си живот.

С безкраен глад поглъщам вкусните ти дарове небесни.
Облизвам сладки страстни нежни залъци телесни.
Изкачвам възвишенията твои млад и с песни,
но слизам остарял, и през страдания не лесни.


(C) Почувствано и "произведено" от Тош, Tosh

Заб.  [не се чете]


ПП:

- Знаеш ли колко е часа бе, хулиган?!
- Да, 3 и 10 е и хич не ме е срам!
- К'во праиш ти по туй време, хаймана!
- Пишувам си весели забавни нещица!

 Когато музата сама поиска,
 тогава за врата те стиска.
 Душата ти крещи и писка,
 зАщо музата яко я изтиска!

- Дървен философ си бе, пишиста!

Дори да е така -
 Недей се ти потиска,
 ако музата не те иска!
 Набързо си обличай ризка,
 /ако се натискаш с някоя миска/
 и сядай и пиши - Ако ти стиска!

 Хайде стига толкоз простотии.
 Дано да има коЙЯ да ви завии!