Филмът за Могилино

    Днес и аз гледах филмът “Изоставените деца на България”, и ако кажа, че съм потресен би било прекалено меко. На света има много грозни неща, но в случая не мисля, че бих могъл да изпозлвам думата “грозен”. По точно това е една “уродлива” картина която кара всички, включително и мен да бъдем потресени. Но идва въпроса “Защо?”. Та нима ние незнаем тези неща? Нима за нас са нещо ново? Нима за пръв път някой чудженец разкрива истината за нашите проблеми?. Отговора на всички тези въпроси е “НЕ”. Но както винаги просто не искаме да си спомняме за тях. Незнам дали у другите народи има аналог на “Всяко чудо за три дни”, но у нас безпорно е казано по възможно най-точния начин. Сигурен съм, че след седмица или две, всички, за жалост и аз, ще съм забравил за това което съм видял. Затова искам да обърна внимание на някои други проблеми на нашия народ които за кои ли път се появиха на показ покрай случая.
    Първо защо никой български журналист не направи този филм? Защо все някой отвън трябва да говори за проблемите ни и те да стават не национално а световно знание? Правим филми за Афганистан (познавам доста добре страната макар и за задочно и смея да твърдя, че филма е доста скучен),  а за проблемите на собствената ни страна никой не обръща внимание.
    Второто което ме кара за кой ли път да виждам как у нас никога не се прави нищо по даден въпрос е, че вместо да направим нещо по въпроса, а именно да се подобри нивото на грижите и условията за живот за тези деца в конкретния дом, ние правим по-лесното, просто го затвяряме.  И по този начин навярно след година или две, че гледаме филм не за Могилино, а да кажем за Медвен. Не ще коментирам изявлението на госпожа Масларова по въпроса защото сме свикнали с подобен род празни и приказки.
    И понеже видях, че някой искаше ние да правим подобен филм за Великобритания, нека макар и оттук да призова нашия народ да престане да търси кирливите ризи на другите когато сам има много такива.
    Накрая ще цитирам една мисъл на Едмънд Бърк “Единственото нещо, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо”. Точно това правим всички ние - българското общество - не правим нищо. Тъжно но факт.