ФИЛОСОФСКИ ПРОДУКЦИИ ТЕМА 1: ИНТЕРЕСНОТО ЗА СМЪРТТА (1 ЧАСТ)
Смърт... Дали е интересно или стряскащо... Е под въпрос? Смъртта, както и това, че живеем, именно се поставят полюси - живот и смърт. Цикълът живот - включва в себе си крайната фаза - смърт. Защо е нужно да поставяме тогава тези полюси. Поради това, че човешкото съзнание поотделно размишлява за тях... Странно... Защо?
За да има смърт - необходимо е да има динамика, която преди всичко "обмисля" нашето съзнание - по какъв начин да разбираме смъртта. Разбирането не поставя константна рамка, то е индивидуално за единица човек.
Докато живее даден индивид - животът "затваря" в окови други бъдещи биологични създания. А настъпи ли смъртта - тя освобождава тези окови и с това поставя началото на нов живот. Като при това се получава цикличност...
(край на първа част)
Днес цял ден- по някакво съвпадение- се опитвам да пиша некролог за годишнина от смъртта на девер ми, който почина на 8.12.2008г. на 47 години. Честно ти казвам, това не е тема за размисъл и философски продукции. Това е нещо окончателно, което не подлежи на никаква логика, на тълкуване или осмисляне. Срещаме го в живота си - за съжаление - приемаме го или не го приемаме и продължаваме доколкото е възможно. Но никога не е лесно да се направи некролог на човек, който си познавал и обичал, който се е смял с тебе, тъгувал е, преживявал е с тебе и добро, и лошо. Просто когато те погледне от снимката и знаеш, че никога вече няма да го видиш, в един момент осъзнаваш абсолютната окончателност на акта смърт. Няма "освобождаване", "разбиране", "ново начало"... това не е реално. Смъртта е реална.
Извинявай!
Не знам ти, пачино, и всички блогери тук как се чувствате, когато говорите за смъртта, която (ясно!) е неизбежна за всеки от нас и тям подобни, но когато реално загубиш близък човек, чиито очи никога повече няма да видиш, няма да чуеш гласа му, няма да го прегърнеш, няма да го ядосаш или той да те ядоса, и всички тези човешки чувства - в състояние ли сте да продължите все така философски да обсъждате темата? Аз не мога.
Като че ли философски можем да разсъждаваме по подобни теми само когато нещата се случват на другите. Когато мълнията падне върху нас самите, болката убива философията...
Наистина разбираш реалността на смъртта едва когато осъзнаеш, че може да не се събудиш. Като преди операция. Като преди моята операция, докато гледах как ми слагат упойката и ми ставаше ясно, че това може да е последното нещо, което виждам. Но тогава разбира се нямах кой знае каква възможност да обмислям нещата, всичко стана много бързо. Но ако операцията беше планувана, ако беше тежка, как точно филосовстваш над въпроса "може да не се събудя". Това си е съвсем реално, то не е нещо абстрактно. Всеки един от нас, един ден няма да се събуди. Милиарди хора са го направили. Смъртта е очевидно естетвена и в нея няма нищо страшно като процес - на практика тя би трябвало да е идеално безболезнена - просто защото тялото спира да те боли. Но това какво значи за съзнанието ни? Мисълта не може да тече ако няма мозък, ако няма време, ако няма динамика. Как ще дефинираш себе си ако няма мисъл? Хората, които медитират знаят, че има как, но какво от това. Смъртта си е смърт за всички ни и много малко имат някаква надежда да бъдат освободени от нея. Ама много много много малко.
Ако не се изживяваме и държим като безсмъртни, може би ще живеем по- пълноценно.....Страхът от темата е породен от раздялата ни с близките......