Учител или охранител - изберете сами?!
Надявам се, този постинг да се окаже полезен за многото колеги, които познавам и които след поредната несполучлива стачка заявяват намерение да напуснат даскалъка. За съжаление това са едни от най-качествените хора - прекрасни специалисти с висок ценз и професионалисти с десетилетия стаж.
Дълго време мислех, след 17 години учителство, да взема година неплатен отпуск и да сменя професията и възприятията. Но поради инертността на нашето поколение така и не го направих. Накрая ме принудиха.http://bglog.net/Obrazovanie/12671
Веднага се главих охранител и сега след почти 2 години стаж в новия занаят ще се опитам да направя сравнение мужду двете професии. То не претендира за изчерпателност, но е подкрепено от практиката и личния опит.
Първо: Работно време.
Теоритично учителското работно време е по-кратко. Що помия се изля през стачката, че е по 4-5 часа на ден! Всъщност то става доста продължително като включим проверката на писмени работи, учителски съвети и оперативки, посещения по домове, родителски срещи и т.н И докато по време на даскалските часове трябва да си максимално концентриран, като охранител може да си четеш безгрижно книги, да си чатиш на компютъра, дори да предремеш сладко.
Второ: Колектив и среда
Да ме извинят свестните колежки /такива има немалко!/, но женската среда подлудява! Последните години изпадах в амок, преминавайки през учителската стая. Свършила ми бе търпимостта за катадневните клюки кой-коя погледнал, "новините" за стари и нови любовници, обсъжданията на чуждите семейства и чуждия личен живот. Като добавим обмяната на готварски рецепти и тълкуването на поредния епизод на "сапуненото" сериалче - разбирате защо си стоях в коридора всяко междучасие.
Противно на очакванията ми - мъжката среда на охранителите ми допадна. Отношенията са открити, честни, по мъжки точни. Не че няма подмазвачи и доносници - има ги навсякъде! Но такива хора са повече изключение, отколкото правило и са презирани от самите си колеги.
Трето: Интелектуално ниво
Е, тука бях пълен туш! Част от бившите полицаи и военни /каквито често са охранителите/ четат книги на поразия! Заменяме криминалета, документалистика, даже фантастика. Бившите старшини и офицери слушат "Мила голд" и "Радио1", а доста по-рядко чалга! Пазят някакъв възрожденски респект към образованието и учените хора. Сред тях авторитетът ми като "Даскала" е непоклатим. Даже ми спретнаха интелектуално предизвикателство: Цитираха ми няколко стиха от различни автори /Ботев, Яворов, Лилиев, Ясенов/ и след верните ми отговори са респектирани.
На този фон още си спомням жалбите на колежка по литература, че от много работа не успяла да прочете книга....8 години! Добре, тя е изключение, но е истина как много учители преподават нещата от записките си преди 20 и повече години. Професията деформира психиката, оскотява, препятства интелектуалното развитие.
За скачанията по масите по време на банкет, разните кючеци и гюбеци на комплексирани самки не ми се и спомня. За 17 г. веднъж ме прикараха на учителски банкет. После не повторих за нищо на света!
Четвърто: Условия на труд
Издържали ли сте някога убийствения шум в междучасията и часовете? Ако не - не плюйте учителите! Като пазач по доста обекти се наслаждавам неистово на тишината! През нощта, дори в центъра на София пеят птици, шумолят дървета, ухае на зелено! В прашните, проветриви класни стаи подобни изживявания са "мечтата на идиота"! Прочетете "Душата на учителя" от Елин Пелин- страшно съвременен разказ.
Пето: Ех, парите!
Каква е тая скапана държава, в която необразован пазач печели два пъти повече от висококвалифициран специалист като преподавателя?! Ами България! След 17г. стаж и клас-квалификация вземах 350 лв. месечно чиста сума. Сега се задоволявам с около 700 лв. и от Нова година чакам увеличения. Не ме разбирайте превратно- без работа и усилия никъде не дават пари. Само че при даскалъка даваш познания, доброта, съпричастие, а получаваш само мизерия.
Равносметката: За близо 2 години прочетох стотици книги на всякаква тематика, в това число и специализирана литература. Станах съавтор на нови 5 /пет!/ учебни помагала /http://bglog.net/Obrazovanie/15701 , освен предишните 3 и около 60-70 публикации в специализирани издания. /тук не броя постингите ми в BGLOG/.
У дома цари непостигната досега хармония. Съпругата позабрави рефрена "Няма пари!" и ходенето пеша до работата /плащаме карта/. Купихме си нов хладилник, доста приличен нов компютър, GSM-и за децата, раиокасетофон с MP3 и още....
За себе си вече съм решил: Печеля си делото, натиквам "дето слънце не прониква" скапаната, корумпирана директорка и бандата гъзолизци около нея. След това си вземам обезщетението и напускам завинаги училище!
Който иска, да бъде възрожденец - аз приключих!
Дълго време мислех, след 17 години учителство, да взема година неплатен отпуск и да сменя професията и възприятията. Но поради инертността на нашето поколение така и не го направих. Накрая ме принудиха.http://bglog.net/Obrazovanie/12671
Веднага се главих охранител и сега след почти 2 години стаж в новия занаят ще се опитам да направя сравнение мужду двете професии. То не претендира за изчерпателност, но е подкрепено от практиката и личния опит.
Първо: Работно време.
Теоритично учителското работно време е по-кратко. Що помия се изля през стачката, че е по 4-5 часа на ден! Всъщност то става доста продължително като включим проверката на писмени работи, учителски съвети и оперативки, посещения по домове, родителски срещи и т.н И докато по време на даскалските часове трябва да си максимално концентриран, като охранител може да си четеш безгрижно книги, да си чатиш на компютъра, дори да предремеш сладко.
Второ: Колектив и среда
Да ме извинят свестните колежки /такива има немалко!/, но женската среда подлудява! Последните години изпадах в амок, преминавайки през учителската стая. Свършила ми бе търпимостта за катадневните клюки кой-коя погледнал, "новините" за стари и нови любовници, обсъжданията на чуждите семейства и чуждия личен живот. Като добавим обмяната на готварски рецепти и тълкуването на поредния епизод на "сапуненото" сериалче - разбирате защо си стоях в коридора всяко междучасие.
Противно на очакванията ми - мъжката среда на охранителите ми допадна. Отношенията са открити, честни, по мъжки точни. Не че няма подмазвачи и доносници - има ги навсякъде! Но такива хора са повече изключение, отколкото правило и са презирани от самите си колеги.
Трето: Интелектуално ниво
Е, тука бях пълен туш! Част от бившите полицаи и военни /каквито често са охранителите/ четат книги на поразия! Заменяме криминалета, документалистика, даже фантастика. Бившите старшини и офицери слушат "Мила голд" и "Радио1", а доста по-рядко чалга! Пазят някакъв възрожденски респект към образованието и учените хора. Сред тях авторитетът ми като "Даскала" е непоклатим. Даже ми спретнаха интелектуално предизвикателство: Цитираха ми няколко стиха от различни автори /Ботев, Яворов, Лилиев, Ясенов/ и след верните ми отговори са респектирани.
На този фон още си спомням жалбите на колежка по литература, че от много работа не успяла да прочете книга....8 години! Добре, тя е изключение, но е истина как много учители преподават нещата от записките си преди 20 и повече години. Професията деформира психиката, оскотява, препятства интелектуалното развитие.
За скачанията по масите по време на банкет, разните кючеци и гюбеци на комплексирани самки не ми се и спомня. За 17 г. веднъж ме прикараха на учителски банкет. После не повторих за нищо на света!
Четвърто: Условия на труд
Издържали ли сте някога убийствения шум в междучасията и часовете? Ако не - не плюйте учителите! Като пазач по доста обекти се наслаждавам неистово на тишината! През нощта, дори в центъра на София пеят птици, шумолят дървета, ухае на зелено! В прашните, проветриви класни стаи подобни изживявания са "мечтата на идиота"! Прочетете "Душата на учителя" от Елин Пелин- страшно съвременен разказ.
Пето: Ех, парите!
Каква е тая скапана държава, в която необразован пазач печели два пъти повече от висококвалифициран специалист като преподавателя?! Ами България! След 17г. стаж и клас-квалификация вземах 350 лв. месечно чиста сума. Сега се задоволявам с около 700 лв. и от Нова година чакам увеличения. Не ме разбирайте превратно- без работа и усилия никъде не дават пари. Само че при даскалъка даваш познания, доброта, съпричастие, а получаваш само мизерия.
Равносметката: За близо 2 години прочетох стотици книги на всякаква тематика, в това число и специализирана литература. Станах съавтор на нови 5 /пет!/ учебни помагала /http://bglog.net/Obrazovanie/15701 , освен предишните 3 и около 60-70 публикации в специализирани издания. /тук не броя постингите ми в BGLOG/.
У дома цари непостигната досега хармония. Съпругата позабрави рефрена "Няма пари!" и ходенето пеша до работата /плащаме карта/. Купихме си нов хладилник, доста приличен нов компютър, GSM-и за децата, раиокасетофон с MP3 и още....
За себе си вече съм решил: Печеля си делото, натиквам "дето слънце не прониква" скапаната, корумпирана директорка и бандата гъзолизци около нея. След това си вземам обезщетението и напускам завинаги училище!
Който иска, да бъде възрожденец - аз приключих!
която си бе избрал.В моята тетрадка пишеше: "Пожелавам ти да станеш един добър учител на младите поколения".И осъзнах, че през целия си професионален живот аз съм следвала мечтата си! Наистина обичам работата си, обичам децата, но само това не е достатъчно да ме задържи вече в тази професия.Не би ме задържало и повишението на заплатата.Защото трябват спешни реформи и то не само тези, които "светата троица" ни вменява - проблемите са толкова много, че не
би ми стигнало времето да ги изброявам, пък и вече не е нужно....Дано не съм прозвучала твърде песимистично, още повече, че съм предимно от четящите и рядко от пишещите в блога.
Габи- разбирам негодуванието ти. Ако си обезсърчена и обезверена, наистина е по-добре да зарежеш тая професия. В крайна сметка ако ти не се чувстваш добре в училище, на децата също няма да им е добре.
А за реформите...ми кво да ви кажа. Помня преди няколко години, като бях ученичка и станах свидетелка как се орязва програмата по математика и физика и как учебниците изтъняват с всяко издание. Помня колко се възмущавахме. И какво, 5 години по-късно учителите най-накрая започват да пищят неистово. Ми...късно е. Сигурно ще минат поне още 5 преди някаква промяна да се случи не само на думи. Та мисълта ми е, който има ресурс да чака, да го направи, останалите по-добре да се преориентират докато е време.
"Нищо ново" - както казваш. През годините и аз съчетавах учителството с периодично пазене нощем. Работих като "общак" в склад. Бях футболен съдия 15 години и с риск да ми "сменят физиономията" на някой селски терен /не е смешно!/ докарвах средствата в къщи до границата на оцеляването. Даже две лета продавах на пазарчето в квартала. Сума колежки, явно родени "интелектуалки", ми се присмиваха зад гърба. Но и тогава, и сега, от човешката простотия не ми пука, защото знам, че няма "срамна работа". Срамно е да крадеш и да врънкаш за социални помощи. Срамно е да коленичиш пред шефа и да трепериш за мизерното местенце с мизерна заплатица.
А инспекторати и МОН, съставени от абсолютни олигофрени, непипали дневник, усложняват и без това тежката работа с новоизмислени забрани и бумащини. Наричат това "реформа", но на всички в системата ни е ясно, че се касае за съзнателно загробване на образованието.
Тази учебна година ми предлагаха даскалуване в 2 училища - вярно, на непълен норматив. Но отказах. Едно, че нямаше възможност да съчетавам с избраните обекти. Другото е че от 5-6 години липсва удовлетворението от професията. Учениците стават все по-незаинтересовани, неграмотни, недисциплинирани. Добрите деца са малко. Родителите - претенциозни, напористи, дори агресивни /колко колеги бяха бити в буквалния смисъл на думата!/. Вместо учител, и в училище си предимно пазач и "укротител". Чувствах се толкова излишен, толкова сам в някои часове /особено когато преподавах поезия/, че се нуждая от смяна на средата.
Споменаваш здравето си, разбирам те! Аз пък ще се помъча да спася това, което ми е останало от него, особено от психическото здраве след 17 г. даскалък. Няма друга професия, така унищожителна за нервите и сетивата! Ужасявам се, не искам да изглеждам, заеквам, тъпея, недочувам като повечето изхабени колежки пред пенсия!
А писането на помагала, разкази http://bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=15701 /имам 2 издадени книги, за новите неща може да погледнеш в общност "Литература"/, публикациите по списанията /и в този блог/ са желаната връзка с предишната професия и поддържане на интелектуална форма.
Благодаря за добрите думи! Приемам поканата за приятелство. Ще си позволя като финал малка шега с перифраза на цитат от първата ми книга: "Учителството днес не е занаят, не е дори професия, а по-скоро диагноза. " Тъй че дерзай, успехи и търпение в нелеката мисия, приятелю!
Сега пиша в блога, вълнувам се, искам да участвам във всички позитивни инициативи, а вътрешният ми глас казва: "това е като неугаснала любов... Защо го правиш, скоро няма да има време и за това, с толкова много грижи на главата ти..." Светев, дерзай, приятелю, и аз бих искала да съм охранител и да продължавам да творя.
Вятърът брули високите дървета, така че може би си очаквал подобна постъпка, но е наистина неприятен епизод. Пожелавам ти оттук насетне да срещаш все хубави хора и да бъде оценен подобаващо трудът ти.
Вятърът брули високите дървета, така че може би си очаквал подобна постъпка, но е наистина неприятен епизод. Пожелавам ти оттук насетне да срещаш все хубави хора и да бъде оценен подобаващо трудът ти.