Реших и аз да се включа и да си излея душата. За жалост стихотворенията са от ученическите ми години(затова се извинявам предварително,да не очаквате да са много скопосани), тъй като отдавна музата ме е напуснала...Надявам се споделянето и общуването с вас да открехне отново онази вратичка на сърцето ми, която по една или друга причина се е затръшнала пред Музите на поезията и не ги е пуснала да влезят:)Надявам се скоро някоя от тях да намери повод да ме навести, особено Ерато...

Мечти

Мечти - за тях все казват:
без тях не може на света,
мечтите пътя ни показват,
без тях не е възможна любовта.

Мечтите водят ни по път жадуван,
но те въвличат и в борба -
борбата за живот бленуван,
но и борба, отнемаща ни радостта.

Мечти - във тях и младостта минава,
но те остават живи в старостта,
мечти - те водят до забрава,
но дават смисъла на нашата съдба.

Живот

Живот, за тебе сякаш всичко зная,
а сякаш пак не те познавам,
не знам дали ще мога да те извървя до края,
дали ще мога всяка болка в тебе да изстрадам.

Не знам какво за мен ще си след време,
дали на тебе пак ще се обричам,
дали за мене ще си вече бреме
или пък в твое име ще обичам.

Живот, във тебе толкоз много аз горях,
а още дишам в твоята стихия,
любов и мъка в тебе аз познах,
а сякаш много още трябва да открия.

Ти винаги ще си мистерия за мене,
ще трябва вечно да те опознавам
и ще се боря, докато изтича твойто време,
във тебе да горя, но не и да изтлявам!

Лъжа ли е?

Лъжа ли е това, което в теб познах?
Онази топлина във твоите очи
дали бе истинска, дали наистина прозрях
туй, що душата ти желаеше да премълчи?

Дали усетих нежността на твоето сърце,
копнежа му любов да получава?
Дали почувствах силата на твоите ръце
и нуждата им топлота да дават?

Кажи, лъжа ли бе това,
или единствено мираж бе ти?
Дали шега е туй на злобната съдба,
която жадна е за моите  сълзи?

Кажи, отново ли ще чувствам самота,
ще плача ли отново до зори?
Ще чувствам ли пак тази празнота,
която ме измъчваше преди?

Нима живея във лъжа
и любовта за мен е само сън?
Нима сърцето ми е пълно само със тъга,
а щастието е там някъде, отвън?

Защо ли за красивите неща
аз мога само да мечтая,
а щом повярвам в обичта,
илюзия оказва се накрая?

Но отговора ти не можеш да дадеш -
не си виновен ти за моята съдба.
Ти можеш само да ме разбереш,
но не да станеш част от моята мечта.

И все пак, няма ли любов щастлива
и истина,която не боли?
Оназ любов, която не умира,
лъжа ли е, лъжа ли е, кажи?

Отговор

Говорих със звездите
и плахо ги запитах:
"Къде са ми мечтите?
Защо във прах се те разбиха?"
А те отвърнаха:"Мечтите
са там, във твоята душа!"
Гласът ми потрепери:"Небеса!
Къде са тамо скрити?!
Душата ми е завладяна от Демона на празнотата,
забити в нея като в рана
са черните стрели на Самотата!"
Звездите проговориха:"Мечтите ей така
не изоставят нечия душа!
Но мъката във нея щом е тъй голяма,
усеща тя, че сякаш тях ги няма."
"Щом в мене те са още скрити,
какво е нужно на мечтите,
душата да пробудят с нежен зов?"
Звездите отговориха: "Любов!"