Урок Създавам радост

/поставям картина на дъската/                                                                      

    Това е картина на малко дете.

То гледа напред. Пред него е света.

  От година на година този свят става

все по-голям и по-опасен за него.

Но то не се страхува, спокойно гледа

напред, защото малко зад него – като

два ангела, стоят фигури на възрастни.

Това са неговите родители. “Охраняват го.” Изследвайки света с тях, то се чувства в безопасност.

        Година след година детето израства…и ето –

/поставям следващата картина /

достигнало е вашата възраст. На 10 години, то вече самостоятелно изпълнява учебните си задачи, семейните си задължения и все по-често му се налага да се справя само с възникнали в ежедневието проблеми, особено когато мама и татко са далеч.

      Все пак, в живота на човек има ситуации, критични моменти, за чийто решаване, не можем да минем без помощ от близки и приятели

Изпадали ли сте в такива състояния?    / оживено коментира /

    Деца, аз също съм имала много случаи, при които без  чужда помощ, сама, не бих се справила.

    Само след няколко дни вие ще напуснете класната стая и ще излезете в лятна ваканция. Очакват ви радостни преживявания, незабравими мигове, ще изпадате в различни ситуации. Така, както е било всяко лято. Дълго ще бъдем разделени. Често ще си мисля за вас, а вероятно и вие за мен и за другарчетата си от класа, но не ще можем да си общуваме.

        За да прекараме наистина едно щастливо и спокойно лято, нека в този час помислим и обсъдим вашите минали и очаквани преживявания, опасения и страхове от предстоящи събития.

/Действието” е ключовата дума, защото без него всички знания и идеи остават в зародиш. Предприемам го и в този час, за да се развият и приложат натрупаните знания и опит на децата за взаимопомощ./

         Пред вас са материалите, с които ще действате,  за да представите проблема.    / време за обсъждане и действие с материалите – 20 мин. /

Презентация

         I-ви екип   Говорителят на групата:

        “Децата от нашия екип прекарват по-голямата част от ваканцията си на село. През последните месеци имаше поройни дъждове. Това, за което си говорихме и обсъждахме се свежда до един проблем – наводнението. Вече се е случвало на нашите роднини, баби и дядовци, живеещи на село. Това което ни потиска и ни кара да се замислим как бихме се справили и как можем да си помогнем, ако това се случи отново през лятото е именно страхът от наводнение. Изразили сме ужаса от това природно бедствие със тази рисунка”:

II-ри екип   Говорителят на групата:     

          “С децата от нашия екип живеем  в един комплекс. Винаги играем заедно. Има обаче едно дете, което винаги се държи лошо - обижда ни, обижда и по-възрастни хора, ако не е пръв в някоя игра, започва да ни обижда, да ни удря с различни предмети, при това и родителите му винаги го защитават.

        Всички се обединихме около един проблем. “Страхуваме се

да играя вън!”   Това ни потиска н не намираме решение…”

       III-ти екип   Говорителят на групата:

        “Ние си разказвахме колко хубаво си прекарваме, когато сме на море. Ели обаче ни разказа как миналото лято по-малката й сестричка, опитвайки се да храни една патица край близко езеро, се е подхлъзнала и цопнала в него. Водата била почти до шия. Било плитко и най-страшното не се случило! Тя и родителите й обаче все още тръпнат при мисълта – какво би могло да се случи…”

IV-ти екип   Говорителят на групата:

                  “Децата от нашия екип имат велосипеди. Лятото е сезонът, през който времето за каране на колело е най-подходящ. Знаем добре правилата за безопасност по пътищата и ги спазваме.  Има обаче недисциплинирани шофьори, които предизвикват катастрофи по пътищата. Всички си мислим: ”точно на мен няма да се случи”. Но ако все пак това се случи…?  

                 Предлагам ви да размените илюстрирания от групата проблем  по посока на часовниковата стрелка, за да видим как отделните екипи биха постъпили за решаването на евентуално възникнали проблеми в такива ситуации

/I-ви екип подава рисунката си на II-ри екип,     II-ри  на III- ти,    

 III- ти на IV-ти   и IV-ти  на   I-ви екип/

        Така осъществявам развиване на важно социално чувство – принадлежност към групата.

        Животът е дейност и дейността е живот. Тази връзка между живот и дейност децата откриват твърде рано и в желанието си да подражават на възрастните, искат да участват в това, което правят те. Обективно обаче, присъщите на възрастните дейности не могат да бъдат предоставяни и на децата, защото са малки, нямат потребните знания и опит и в много случаи крият опасности за здравето им.

        Какво правя при тези обстоятелства, когато стремежите на малките да се изявяват като възрастните са големи, а нямат реални възможности? Да им отговарям на всяка тяхна инициатива отрицателно, да ги посрещам постоянно с думите - «не»,«не може»,това означава ежедневно да ги съпътстват неприятни преживявания, подтискане и снижаване на самочувствието, означава да бъдат отстранявани от наблюдаваното в живота и в крайна сметка да задържам и забавям развитието им. Естествено, всичко това е недопустимо.

        Ето защо в този час избирам дейност, която удовлетворява  желанията на децата да бъдат, макар и условно, това, което пожелаят.

        В уводната част на урока, чрез беседа, осъществявам мултикултурен диалог, в който най-употребяваните думи от учениците бяха: “страхувам се”, “спасявам”, “втурвам се”, “обичам”, “създавам”, нужен съм”, “мисля за…”, “трябва да…”, “не губя време…”

        В хода на урока чрез примери и факти от реалната действителност се формира у учениците активно отношение към проявите на “малката правда”. Интересите на децата, породени от практиката, учебното съдържание, от книгите, съдържат не само познавателен и емоционален елемент, но и волево-целеви елементи. Те, интересите непринудено накараха малкия човек да си постави цели, да активизира мисловната си дейност и воля за постигането им в часа, което доведе до усещането за създаване на радост и удовле -

твореност  от извършваната познавателна и практическа дейност , от общуването.

        Учениците осъзнаха, че в своя живот човек си поставя различни цели, но над всички тях доминиращо значение има една цел дълбоко вградена в душевните пластове, не винаги съзнавана, но непрекъснато съществуваща, интегрираща, мотивираща и енергийно зареждаща богатството от цели. Това е целта за удовлетворението, за радостта, за щастието.

        Като резултат от така проведения час, децата осмислиха съдържанието на положителните и отрицателните нравствени категории. Те ценят най-много у съучениците си приятелството, човечността, дружбата, услужливостта, другарството. Ярко се проявиха формираните у тях качества – активност при

решаване на проблемни ситуации, инициативност, другарска взаимопомощ. Обогатиха емоционалните си преживявания, формира се човеколюбие.