Уморих се...

Хубаво е да бъдеш винаги себе си...В старанието си да угодим на другите,забравяме същността си,а никой и никога не ни е благодарен за това.Един приятел описа любимата си веднъж така:"Тя беше съвършена.Всъщност не.Беше пълна с малки недостатъци,но именно те я правеха съвършена...". А не е ли точно това истинското,хората да те приемат с всичките ти недостатъци и пак да те харесват?Другите...които не те приемат...ами, и ти не ги приемай...

Много ми хареса, Katherine!
Да не говорим, че публичната ми личност е в голяма степен такава, каквато ти си изброила - "толерантна", "внимателна", "прецизна", "планираща"..., и само преди няколко дни се наложи да поставя граници относно възложените задачи от шефа ми, като излезнах от този образ и му показах "себе си".   Оттогава и двама се уважаваме повече - аз разбрах, че не трябва да му викам отново, а той надявам се ще се замисля, дали да ми прехвърля свои задачи занапред.

Много зависи, да не кажа изцяло от нас да бъдем себе си!