Умората и начинът да я уморим
Понякога обичам да размишлявам върху някои неща от живота. Общо взето не знам вече за какво не съм размишлявал...Опитвал съм се да минавам от отстрещната страна, например, когато видя чужденци в София се опитвам да погледна от техните очи на нашата действителност. Да се опитам да се учудя искрено заедно с тях на ежедневието, което ми е до болка познато. Успявам и трябва да ви кажа, че е много интересно изживяване, пък и те учи на нещо ново.
Тези дни си говорих с моя приятелка психоложка, с която водим съвместна рубрика относно видовете умора. Умората и нейните два основни вида - физическа и психическа. Да, ще се съгласите с мен - това са два най-основни видове. Има обаче и още няколко - умора породена от скука, от отегчение, от прекалено монотонно ежедневие и още хиляди други видове.
Аз обаче размишлявам върху няколко основни - монотонността, психическата умора, емоционалната умора (тази от липса на приятни емоции - пряко свързана с монотонността) и начинът за справяне с нея.
Психолозите казват, че психологическата умора се мори с активна умора. Тоест обличам анцунга и тръгвам да спортувам. Понеже анцунг нямам опитах друг вид спорт - да ходя 2 спирки пеша до работа. Пристигнах в офиса целия в кални пръски, а втория път се подхлъзнах и се появих солидно окалян.
Реших че това не е вариант. Поне не и зимата, нито пролетта - когато е още по-кално. Лятото пък е прашно.
Ходи ми се на Витоша. На Рила. На Пирин, Родопите. Но ако не ида сам, друг начин няма. Желаещи няма. Гаджето не ще и да чува :)
Всички казват - сънят е важен. Да, важен е, но не искам да проспя живота си и рядко спя. Стоя късно до вечер и се вълнувам - новините във вестниците, развитието на блога, някоя обелена дума с приятел в ICQ...
Вие как морите умората? Имате ли цяр? Споделете своето решение! :)
Ще ви бъдем благодарни!
Тези дни си говорих с моя приятелка психоложка, с която водим съвместна рубрика относно видовете умора. Умората и нейните два основни вида - физическа и психическа. Да, ще се съгласите с мен - това са два най-основни видове. Има обаче и още няколко - умора породена от скука, от отегчение, от прекалено монотонно ежедневие и още хиляди други видове.
Аз обаче размишлявам върху няколко основни - монотонността, психическата умора, емоционалната умора (тази от липса на приятни емоции - пряко свързана с монотонността) и начинът за справяне с нея.
Психолозите казват, че психологическата умора се мори с активна умора. Тоест обличам анцунга и тръгвам да спортувам. Понеже анцунг нямам опитах друг вид спорт - да ходя 2 спирки пеша до работа. Пристигнах в офиса целия в кални пръски, а втория път се подхлъзнах и се появих солидно окалян.
Реших че това не е вариант. Поне не и зимата, нито пролетта - когато е още по-кално. Лятото пък е прашно.
Ходи ми се на Витоша. На Рила. На Пирин, Родопите. Но ако не ида сам, друг начин няма. Желаещи няма. Гаджето не ще и да чува :)
Всички казват - сънят е важен. Да, важен е, но не искам да проспя живота си и рядко спя. Стоя късно до вечер и се вълнувам - новините във вестниците, развитието на блога, някоя обелена дума с приятел в ICQ...
Вие как морите умората? Имате ли цяр? Споделете своето решение! :)
Ще ви бъдем благодарни!
По принцип предпочитам да съм сама - до такава степен изключвам, че не мога да разговарям като хората. Дори и да не съм седнала някъде, си умирам да зяпам през прозореца и да си мисля ... Страшно ме успокоява. Даже толкова, че когато закъснявам не си гледам часовника.
Трябва да умеем да се възползваме от ежедневните ситуации и да извличаме от тях това, от което имаме нужда.
И аз обичам да се возя в градския транспорт, да седна и да гледам през прозореца. Когато отивам на работа си мисля какво бих написал във вестника този ден. Когато се връщам мислите са различни, тогава мисля за по-лични неща, за които знам, че като се прибера може и да не мисля, тъй като ще седна на компютъра или ще си намеря друго занимание.
Обичам да пътувам. О, Господи, как обичам да пътувам! И когато нямам тази възможност, и градския транспорт някак си се превръща в емоция. Важното е сам да се предразположиш към приятни емоции, а не да гледаш на нещата от негативната им страна.
Тогава и от малките неща в живота можеш да извлечеш нещо красиво за теб. Като блясъка на светлинно зайче, който си уловил само ти. Или като падането на звезда - вероятно само ти си я видял, но ще я помниш.
Поздрави
Иван Стефанов
www.unimedia-bg.net
Аз пътувам главно в пиковите часове - сутрин на път за работа и вечер след работа. Тогава разбира се е пълно с хора и рядко можеш да седнеш. Защото ако седнеш, се предпазваш от начина, по който хората си преправят път към изхода - с ръгане и бутане. Дългото ми пътуване с рейс 260 към работа ме накара да си изработя една тактика, колкото и дребнаво да изглежда. Иначе няма спасение. Та, когато видя, че идва автобуса, заемам стартова позиция и почти съм изчислила къде ще спре той и към коя врата ще мога да се насоча. Влизам и веднага сядам, защото /това важи най-вече сутрин като ходя на работа/ после става един малък ад - всеки се бута, искат още хора да влязат, а авботуса не е разтегателен и тн.
За претъпканите авботуси сутрин най-голяма заслуга имат пенсионерите, които /простете, нямам нищо против тях/ точно в този пиков час излизат от апартаментите си с няколко туби в ръка и отиват до Горна Баня да си донесат минерална вода. Тези туби всъщност са си цели тубища, защото са твърде големи...Разбирам, че всички ние ще остареем и някой ден ще сме същите - сутрин ще се събуждаме рано, няма да имаме това натоварено ежедневие, а тъкмо обратното - ще се чудим къде да се разходим и вероятно и ние ще хващаме тубите и ще ходим за минерална вода, но защо точно в най-пиковия час го правят?
Мдам, като изключим бутаницата в гр. транспорт, нередовното му идване и това че често трябва да сме свидетели на скандалите на контрольорите, той е едно нелошо място за прекарване на времето, докато стигнеш от точка А до точка Б.