Умора
Има дни, в които безкрайната комуникация с много хора ме изморява. Все пак човек прекарва много повече от 50% от времето си и от живота си в работа, а там среща много и най-различни хора, всеки със свой собствен характер, цели, мечти.
Така се чувствам днес, уморена. Сутринта тръгнах в прекрасно настроение за работа, слушах хубава музика по радиото, а слънцето грееше и аз бях весела. Отметнах доста работа, но и ми опънаха нервите. Май оттам тръгна всичко и май това стана причина за този постинг, но и друг път съм си го мислила - как прекалената комуникация и срещи с хора с различни индивидуалности на моменти уморява.
Като си помисля как едно време, като бях ученичка, много исках да порасна бързо, да видя какво е да работиш и сам да си изкарваш парите. И видях. Още докато бях 11-ти клас, почнах да работя в една фирма, разбира се на смени, за да мога да ходя на училище. И страшно много ми харесваше. Не исках вече да седя в училище, а ми се искаше да се чувствам самостоятелна. Разбира се, след това завършиш и висшето си образование, но през цялото време работех. Е, видях какво е да си самостоятелен, то от това няма как да избягаш. Някои мои приятелки забавиха този процес с няколко години, поживяха си доста, но пак стигнаха до този момент и почнаха да си търсят работа. Но много се отдалечих май от основното.
Казват, че като ти свърши работното време, трябва да си тръгнеш и да не носиш проблемите вкъщи. Аз това не успявам да го направя. В офиса сме близо 40 души, всеки с различен характер, днес в добро настроение, утре - в лошо, някой - с мания да е шеф, друг - си гледа своята работа и тя е най-важна и трябва да се свърши и тн. Няма как по някога това да не рефлектира върху някой.
Та в такива дни просто чакам да свърши работния ден и да се потопя в един съвсем различен свят - моя си свят: в който съм с най-близките си хора, хапваме в приятна обстановка, говорим си за хубави неща, вършим неща, които са ни приятни.
Май така се лекува тази умора? На моменти съвсем забравям за нея, после пак се появява. Като приливи и отливи...
Така се чувствам днес, уморена. Сутринта тръгнах в прекрасно настроение за работа, слушах хубава музика по радиото, а слънцето грееше и аз бях весела. Отметнах доста работа, но и ми опънаха нервите. Май оттам тръгна всичко и май това стана причина за този постинг, но и друг път съм си го мислила - как прекалената комуникация и срещи с хора с различни индивидуалности на моменти уморява.
Като си помисля как едно време, като бях ученичка, много исках да порасна бързо, да видя какво е да работиш и сам да си изкарваш парите. И видях. Още докато бях 11-ти клас, почнах да работя в една фирма, разбира се на смени, за да мога да ходя на училище. И страшно много ми харесваше. Не исках вече да седя в училище, а ми се искаше да се чувствам самостоятелна. Разбира се, след това завършиш и висшето си образование, но през цялото време работех. Е, видях какво е да си самостоятелен, то от това няма как да избягаш. Някои мои приятелки забавиха този процес с няколко години, поживяха си доста, но пак стигнаха до този момент и почнаха да си търсят работа. Но много се отдалечих май от основното.
Казват, че като ти свърши работното време, трябва да си тръгнеш и да не носиш проблемите вкъщи. Аз това не успявам да го направя. В офиса сме близо 40 души, всеки с различен характер, днес в добро настроение, утре - в лошо, някой - с мания да е шеф, друг - си гледа своята работа и тя е най-важна и трябва да се свърши и тн. Няма как по някога това да не рефлектира върху някой.
Та в такива дни просто чакам да свърши работния ден и да се потопя в един съвсем различен свят - моя си свят: в който съм с най-близките си хора, хапваме в приятна обстановка, говорим си за хубави неща, вършим неща, които са ни приятни.
Май така се лекува тази умора? На моменти съвсем забравям за нея, после пак се появява. Като приливи и отливи...
Или пък работата е почти обичайната за всеки ден, но с малко отгоре и кат се събере, натрупа за неколко дни и напраоо Парцялясвам, и посли ни предавам ни приемам.
Важното е след такива ситуации да разпуснеш нейде с приятели или с нещо любимо и кат с магическа пръчка все минава и си готова за нови работни подвизи. :)