Уй... извинявай! Обичам те!

Оффф... като мравояд в критическата съм. Най-лошото е, че от тва най-много страдат околните.
За пореден път обвинявам някой съвсем невинен за своите проблеми. Бях писала, че се скарах с най-добрата си приятелка. Както и да е. Сдобрихме се. :)
Не можем да си преебем приятелството, само щото едната нещо не била на кеф... Вече повече от четири години сме дупе и прашки. Всъщност от самото начало учим в едно и също училище, обаче както всички знаем, във всеки клас има разделение на групички и не си говорихме изобщо... Добре, че веднъж бяхме избягали двете от даскалището и цял ден висяхме заедно. Не съм и предполагала каква е всъщност. Хилехме се кат надрусани и излезе, че имаме доста общи неща :) Оттогава постоянно киснем заедно и понеже много хора завиждат на приятелството ни, винаги вървят слухове, че сме нещо повече от само приятелки... Но това не ни пречи. Всеки, с който излезем повече от два пъти, започва да се опитва да ни раздели по най-разнообразни начини. Особено ако е от мъжки пол и много държи да изтакова едната :} На такива мога да им кажа следното: .!.
Едно същество, с което имах некви отношения преди време, посмя да ми каже, че докато сме двете с нея, никога няма да бъдем щастливи. И получи благословия по адрес на майце си.
Само тя може да ме разбере напълно. Никой друг не би си и помислил да направи нещо за мен, по простата причина, че аз верно не заслужаваме... Но тя си ме търпи.
Уй, извинявай за всите ми простотии! Никой нема да успее да ни раздели, а ако се опита, после ще си ходи с разпран гъз :)