Ужасен ден =(((((
Е, днес определено не ми е ден!
В момента се пробвам да ви пиша с една ръка и да престана да хлипам...
Както е казал Мърфи, когато нещо започне добре, свършва зле... което си е напълно вярно в днешния ми случай...
Всичко започна като една обещаваща събота. Късното ставане, кафенцето и така нататък... до момента в който баща ми не ми прочете едно абсурдно конско... резултата от него беше сърдити физиономии и ми резнаха много брутално финасите... а тъкмо си бях натъкмила да си платя борчовете...
Преглътнах някак си и се захванах да чистя из къщи с надеждата, че ще успея да си събера мислите и да реша някак някои от належащите проблеми... изчистих подовете, подредих си стаята, измих банята и накрая се захванах да мина стълбищите със стирката... и понеже съм кърък...
...взех че се подхлъзнах на последните три стъпала и много жестоко паднах...
Резултатът: счупена кофа, насинен, натъртен гръб, два шева на лакътя на дясната ръка, доста рев и на всичкото отгоре упреци (те да не ме накарали на работа, аз съм щяла да се прибия - казани с доста неприятен тон)... не ми се мисли как ще ме боли когато спре да действа Лидокаина...
Абе карък съм си и явно от подхлъзване ще умра, защото за втори път ми се случва да се подхлъзна някъде и да се пребия... преди три години се подхлъзнах на балкона и си ръгнах лявата ръка във врялата манджа и си изгорих ръката до лакътя...
И така... Не само ще има да ме боли сумати време, а и ще се чувствам много гузна, че нищо няма да правя щот в къщи правим ремонт а аз съм неспособна да помогна... и ще има да ми се мърмори... уф...
Поне Светлинка, Дамян и Исито са край мен и ме утешават... Приятелите са прекрасно нещо...
В момента се пробвам да ви пиша с една ръка и да престана да хлипам...
Както е казал Мърфи, когато нещо започне добре, свършва зле... което си е напълно вярно в днешния ми случай...
Всичко започна като една обещаваща събота. Късното ставане, кафенцето и така нататък... до момента в който баща ми не ми прочете едно абсурдно конско... резултата от него беше сърдити физиономии и ми резнаха много брутално финасите... а тъкмо си бях натъкмила да си платя борчовете...
Преглътнах някак си и се захванах да чистя из къщи с надеждата, че ще успея да си събера мислите и да реша някак някои от належащите проблеми... изчистих подовете, подредих си стаята, измих банята и накрая се захванах да мина стълбищите със стирката... и понеже съм кърък...
Още по темата
Резултатът: счупена кофа, насинен, натъртен гръб, два шева на лакътя на дясната ръка, доста рев и на всичкото отгоре упреци (те да не ме накарали на работа, аз съм щяла да се прибия - казани с доста неприятен тон)... не ми се мисли как ще ме боли когато спре да действа Лидокаина...
Абе карък съм си и явно от подхлъзване ще умра, защото за втори път ми се случва да се подхлъзна някъде и да се пребия... преди три години се подхлъзнах на балкона и си ръгнах лявата ръка във врялата манджа и си изгорих ръката до лакътя...
И така... Не само ще има да ме боли сумати време, а и ще се чувствам много гузна, че нищо няма да правя щот в къщи правим ремонт а аз съм неспособна да помогна... и ще има да ми се мърмори... уф...
Поне Светлинка, Дамян и Исито са край мен и ме утешават... Приятелите са прекрасно нещо...
Всеки си е чупил кости,
даже попа дето пости,
казват селяните прости :)
Не знаеш, девойко миличка, кво е карък. И да не ти се случва.
Свиркай си!
Медитацията никога не ми е вървяла, нещо все умувам и не се получава. Обаче ла да ти кажа как става катопочнат д ами мрънкат или да ми викат. Хоп - медитация, ако е нужно една виновна физиономия, разкайваща се (нито съм виновна, нито се разкайвам,ама те незнаят:))))))))) Като усетиш тишина около себе си - връгът е спрял да дрънка глупости и ти се връщаш iRL )(in real life).
От години съм така и е супер:)
Иначе удареното ще мине и пак ще си като новичка:)
Един въпрос ме мъчи: ти с какво ходиш обута у вас? Чехли? Джапанки? Виж си ги огледай и си ги смени. Аз по-рано ходех с джапанки, и след като се подхлъзнах на едно мокро петно в банята ( и си счупих успешно крака) - имам много силен уплах и ходя с едни много стабилни, ама супер стабилни чехли, които не се пързалят на мокро и даже не стъпвам на криво с тях (което ми е другият навик и с което пък си навехнах крака веднъж и познай дали след това си смених всички видове обувки: позна! смених ги!).
Тонка, душицо, на твое място не бих изтърпяла сигурно и половината мрънкане, с което те залях снощи. Благодяра ти за търпението!
Днес всъщност съм доста по-добре. Почти не ме боли. Свалиха ми бинтовете и сега съм с една лепенка само и мога да си свивам ръката. Е, не до край, но все е нещо. Утре ще ми правян снимка за всеки случай, а другия понеделник ще ми махнат конците...
Друг е въпроса, че съм поне три пъти по-непохватна от обиктновено, защото все още правя повечето неща само с лявата ръка. Нито мога да се облекя свястно, нито да се наям свястно, нито да си вържа косата. Дори успях да си разлея кафето... цели два пъти...
Тъпото в цялата работа е, че изглеждам достатъчно не болна за да ме карат да правя разни тъпи неща, които всъщност правя много трудно така, ама на кой му пука, важното е работата да се свърши...