УТРИННИ ЛЪЧИ

УТРИННИ ЛЪЧИ

Валентин Кангалов

Широко прозореца разтворих,
докоснах вятъра и с него поговорих,
за любовта и случващото се във мен,
а той го грабна и разнесе окрилен.
И със лъчите утринни се заиграх,
а после с поглед във росата спрях,
усетих я как бавно тя се изпарява,
от вятъра и огнената лава ...
О да от вятър, огън и ледена вода,
съзрях мираж на истинска жена ...

Ели Зарева

От обич се превърнах аз във вятър,
докоснах необятната земя,
с любов прегръщах твоя поглед мъдър,
раздавах любовта си, като истинска жена.
С лъчите утринни танцувах ...
полегнах даже в чистата роса,
усетих стъпките ти и видях
небесен ангел с образ на светец ...
Видение ли е или мираж,
измислен лик или човек?
От тръпнещият миг направих си колаж ...
и със сътвореното с надежда заживях.

автори: Валентин Кангалов и Ели Зарева
02.01.2012