УСПЕХЪТ
Началото на юли обикновено за мен е време за бавни и важни неща. Нали знаете – тия за които никой не те пришпорва, но се налага да ги попредъвкаш, за да видиш къде си по трасето и към кое кръстопътище да хванеш.
През тази година го направих малко по-късно по обективни причини. За тях ще разкажа по-късно.
Тоя процес при мене съм го оставил да си тече както си иска. И с много въпроси. Защото нали знаете – седим и мислим, седим и мислим, а по едно време само си седим :)
Та седя си един ден и си гледам графики. ПриходИ, разходи, съгласувана пазарна дейност, лихви на банки, поведение на съюзниците, все такива неща. Гледам цифрите. По-добри са от миналата година, но още изобщо не са там където съм се прицелил. Абе пазарът се развива с параметрите на индустрия а при мен нещата са като добър супермаркет. Друго щеше да си е ако бяха поне верига от хипермаркети, а? Да, ама не. “Ще трябва да правя анализ на грешките”, казвам си. Ей сега като видя къде съм сбъркал, през това шестмесечие няма да повтарям едни и същи грешки и целият екип ще стане номер едно!
Звъни телефонът. Една стара позната. Олеле, тая като заговори научаваш толкова много неща за които нямаш нужда да знаеш… Ама найсе. Нали съм възпитан. Слушам я. По едно време ми разправя притчата за цар Соломон. Сигурно и вие я знаете. Дето Соломон, щото бил много богат и мъдър казал, че ще даде каквото поиска на този, който на една везна постави нещо, което е по-тежко от всичкото му злато. А този който не успее, ще му резнат главата. Много доброволци си изгубили кухарките. На края дошъл един старец и сложил нещо малко във везната. Слугите на Соломон заслагали от другата страна злато. Слагали, слагали, везната все от страната на стареца се накланяла. Накрая сложили последната жълтица, а везната все в полза на дядото била наклонена. “Какво е това, което е по-тежко от всичкото ми злато?”, попитал Соломон. “Човешкото око, Царю! Ненаситно е, нали знаеш?”, отвърнал старецът.
Що ми я разказа тази приказка приятелката, така и не разбрах.
Продължавам да си правя анализа на грешките. Нищя ги, а в мене тягостно чувство. След всяка грешка по няколко нови. И то за неща, които са в миналото. А към миналото можеш само да добавиш и нищо не можеш да извадиш, нали?
Духовен. Търсил съм и съм се опитвал да бъда в постоянна връзка с оная безкрайна организираща сила, която може всичко. Аз често го правя тоя номер. Казвам си сутрин: “Господи, оставям в ръцете Ти земните си дела, а аз ще правя каквото мога – ще нося вода и ще цепя дърва”.
Интуитивен. То се виждаше. Най-шантавите ми идеи, когато съм повярвал истински в тях са донесли най-големи резултати за мен, екипа и клиентите ми.
Оставящ всичко да се случи от само себе си. Търпение му е цаката. Имам чувството че съм като вятърна мелница. Като няма вятър си кротувам. Духне ли, започвам да се въртя като вентилатор. Въобще, като му дойде времето…
Поогледах се. Пред мен беше една приказна градина засята с моите намерения и желания. Едни покълваха. Други израстваха, трети цъфваха и връзваха. Четвърти даваха плодове в разюздано изобилие така, както само Вселената можеше да го стори.
Установих и нещо много важно: Аз съм се чувствал щастлив не от резултатите на тези операции. То е ясно. Аз съм бил щастлив по време на самото им осъществяване.
А кои са вашите успешни операции през последните шест месеца?
През този юли съвместно с екип успях да осъществя една идея, която ми беше трън в петата от 2 години. Нямах картбланш, смени се ръководството и имахме разрешение да правим каквото искаме. Направихме проект, защитихме го и с цената на работа в извънработно време го осъществихме. Сега на хората им е уютно и удобно, а и е по-добре за работата.
Сега вече спокойно мога да работя над себе си, да осъществя идеите си и в личен план. И да наредя пъзела. :))
Прочетох постовете ти. Разбирам, че ти живееш с кауза, а това е най-важното услровие да бъдеш щастлив.
Пожелавам го на всички от все сърце!