УРНА

Не, не говоря за онези квадратни кутии, където  на четири години пускаме надеждата си за по-добър живот. А избраните  след това разбиват надеждите ни за такъв живот на пух и прах.
 Говоря за онези другите,които приличат на гърнета, но без дръжки. Както знаете този глинен съд има многофункционално приложение. В него може да сварите боб, да направите туршия или сирене. Някои го ползват да събират разни непотребни неща, с надеждата че някога може и да им потрябват. Понякога когато се ползва като ( вж. заглавието) в него има вероятно само пепел. За съжаление не е така. В него е затворен един живот. От раждането до първата целувка, до единствената ти истинска любов, децата, първите внуци и правнуци. Също така в него вероятно  се намира място и за разочарования, успехи ,тъга, радост и дълга самота.Последното, когато го разбереш, вече е късно за промяна. И какво се оказва,че целият ти свят накрая се оказва затворен в едно керамично гърне,е с друго име де.
 Понякога ми се струва, че живея в кавър сцена от филма на Алън Паркър „Стената”.
Само, че срещу мен не крачат чукове в стройни редици, а гърнета или урни  в организиран хаос. Разклащам глава, присвивам зеници за да се уверя, че това е илюзия, породена от играта на светлината и емоциите ми.Но защо ли едно дяволче в главата ми тихо нашепва: Ами ако не е така,  ако не е така.