Търси се: Game Boy
Започваш да атакуваш родителското тяло и да обясняваш колко много, ама много искаш да имаш Game Boy, и игровата конзола става предмет на ежедневни разговори. Тате и мама обаче се съпротивяват, изтъквайки редица причини да не купят тази “играчка”. Още си малък за компютърни игри, неоправдано скъпо е според тях, по-добре е да се занимаваш с нещо друго...
Общо взето, такава е ситуацията при нас в момента. С допълнението, че все пак проучихме пазара в София и установихме колко е беден. Game Boy Advance SP се предлага само от “Плесио” за 219 лв. (има вариант и за 259 лв.). На всичко отгоре търсенето е голямо и когато звъннахме в магазина, продавачът не беше сигурен дали единствената налична бройка може да бъде продадена, или е мостра. Ако са верни данните в този сайт, в Румъния и в Турция същият модел може да се купи четири пъти по-евтино! Някой може ли да ми каже на какво се дължи драстичната разлика в цените? И трябва ли да пътуваме зад граница, за да не даваме грешни пари?
Аз продължавам да съм резервирана по отношение на Game Boy, но все пак отчитам, че неговото притежание е не просто детски каприз, а елемент на социализация, на вписване в обществото. Искаме или не, децата ни отрано се “компютризират” и нещата, свързани с компютрите и игровите конзоли, са тема на техните разговори.
Но в общи линии предполагам, че тия по-евтините са с по-малко игри или без игри и трябва да се докупуват. Също има вариант освен колко игри - и примерно дали е с калъфка или без. Тука гледам в немското e-bay без калъфка и кой знае какви екстри ги дават към 35 евро, а с екстри - 60 (и нагоре, разбира се). Така че аз се обзалагам, че за тази "ценичка" от 50 лева друго нищо не ти дават...
Друго: Павлинке, според мен недей се притеснява, че детето ще се компютъризира. Всяко чудо за три дни! Те компютрите така и така са част от нещата в света, нека да поиграе, за да си развие отношение към игрите. Някак си ние възрастните автоматично си мислим, че примерно книжките са хубаво нещо, а компютърните игри - не чак толкова. А обективно погледнато наистина не знам дали е така! В смисъл, игрите също развиват разни когнитивни умения, бързина и т.н. Сравнявам го с книжките, защото четенето е също една такава "седяща" дейност ... обаче някак си го няма това негативно отношение. Ами аз лично съм се зарибявала какво с игри (тетрис едно време леле каква мания беше....), така и с книжки (и питаш ли как!), така че .... всяко чудо за три дни :)
А пък можи би и за родителите е добре дошло, защото - сещате се, нали, за онова хитро "Ще имаш Х само ако слушаш/си оправяш кревата/си миеш редовно зъбите и т.н." :)
* Павлинке, тука ще ме засечеш, усещам аз, че комай по правилата трябваше да напиша "павлинска" ("ботевски плам" версус "Ботева чета"), ама някак не ми звучи така с малко тука!
Много ви благодаря за коментарите. За мен е важно да чуя и други гледни точки по казуса “Гейм бой”.
Istinata, отначало и в моята глава преобладаваха твоите разсъждения. Даже мислено се разсърдих на родителите, които позволяват на децата си да носят конзолата в детската градина. Но после си казах: добре, ако в тази възраст някои неща могат да бъдат спестени на неукрепналата психика, дали тя ще бъде достатъчно укрепнала, за да ги приеме след 2-3 или повече години? Различията между възможностите на хората – физически, интелектуални, социални, финансови и т.н. – са неоспорим факт и може би е по-добре отрано да свикваш с тях. Това, както пише Гаргичка, може да действа и стимулиращо на децата.
Разбира се, има риск малкият човек да бъде наранен, ако семейният бюджет едва-едва се крепи и родителите няма как да купят играчка за 200 лв. например. Не знам как трябва да се постъпи в този случай, честно казано. Вероятно решението е индивидуално и зависи от много обстоятелства.
Гаргичке, мислиш ли, че е правилно оправянето на леглото/миенето на зъбите да зависи от получаването на подарък за него? :) Вкъщи не използваме такива хитрини. А за павлинска се чудя как е редно да се напише, защото такава дума не може да се образува по правилата на българския език (плезещо се емотиконче). Значи притежателните прилагателни се образуват от женски лични имена с наставката -ин- (Павлина – Павлинина дъщеря), а от мъжки – с -ов-/-ев- (Иван –Иванова дъщеря). Случаят с ботевски, байганьовски вече е друг: това не са притежателни прилагателни, а прилагателни за качествена характеристика (байганьовска постъпка – не е на Бай Ганьо, а на някой друг, който се е държал като него). Ако все пак много искаш да словообразуваш експресивно, както си направила, вероятно трябва да напишеш Павлинска. (И на мен не ми звучи с малко тука! Виж какво, пиши без притеснение такива думички в разрез с правилата, аз лично им се радвам: съдържанието винаги е по-важно от формата :)
Сега .... дали трябва или не да се "хитрува" по този начин - ами де да знам. :) Сложен въпрос! То възпитанието си е нещо толкова индивидуално.... Пак чувството ми подсказва, че по-скоро в повечето случаи - не :) Защо - защото някак си .... децата и хората трябва по принцип да си оправят кревата, нали, заради хигиената, не заради наградата. Но въпросът наистина е сложен и може би едва ли има еднозначен отговор, така че май трябва да се допитваме в конкретната ситуация и до интуицията, не само до разума.
Сещам се за няколко примера на такива малко подобни хитрини, които ми се виждат окей в конкретната ситуация. Примерно една приятелка ми разправяше, че тя като малка не искала да си яде салатата. И майка й й казала "Salat macht schön!" ("Салатата прави красив!") и тя оттогава почнала да яде :) Или самата идея за дядо Мраз, който носи подаръци само на послушните деца.... и човек е малко горд така, че е бил все пак по-скоро послушен, заслужил си го е подаръка! Но .... може би тези примерчета са някак по-"невинни", а и може би такива номера минават по-скоро на по-малки деца. :) Не знам, тук действително пак майчинската интуиция има думата. (или бащинска, де).
Хах, какво пък се разфилософствах сега на тема възпитание, досущ като учителка в забавачницата дето само деца са й пред погледа. А аз ни едно не съм възпитала.... И все пак, сега като си помисля за хипотетичната ситуация: МНОГО бедни родители, 200 лева заплата, и детето просто няма как да му купят геймбойче. Ами аз не толкова от възпитателна гледна точка (понеже както казах никакъв възпитател не съм аз), колкото от чисто човешка гледна точка си мисля, че .... Ами има една много хубава мисъл, която е заложена в немската конституция "Die Menschenwürde ist unantastbar." Не знам как е хубаво да се преведе. "Човешкото достойнство е неприкосновено". (да, май така трябва да се преведе това). Спомням си, че много ме впечатли тази мисъл когато я чух неотдавна в един малко особен контекст.
А ако имаш парите, но не смяташ, че трябва да се дадат за това - какво пък, има си резон: детето трябва от малко да се съобразява с всякакви "може" и "не може". Eдин свят само от "може" ще е супер изкуствена среда, нещо като оранжерия, в която едва ли ще си развие имунитет.
А г-жата не бих посъветвала да забранява скъпите играчки. Това, че отричаш един факт (например различните възможности на семействата), не го прави по-малко факт и ако не в това, си проличава в дрешките.. в колата на тати... в това, че аз съм в голяма къща, а ти живееш в мазе... Това са си неща от живота и никоя психика не трябва да ги отхвърля, даже и най-неукрепналата, просто защото това са фактите.