Тъпо предколедно подаръчно

Вчера украсихме елхата в офиса. Много хубава стана. Най-вече аз се заех с украсяването, защото и без това от две седмици питам кога ще слагаме елха. Важното е, че всеки, който мине, казва, че е станала страхотна. И ми беше много хубаво цял ден :) Вечерта успях да си купя риба, за спазване на традицията, макар че си бях сама в стаята. Малко попревиших бюджета обаче ...Както и да е, поне пари за отиване и връщане имам, нищо,че днес и утре ще съм на фъстъци.
Та тази сутрин се запътвам аз към ФЕГ за наблюдението и сварвам колежките пред входа,където се събираме. Говорят си за коледни подаръци и едната разказва как мъжът и отпуснал 200 лева за козметика. КОЗМЕТИКА. Пардон, той и ги отпуснал, тя това решила да си вземе. Щях да припадна. После се изсипва другата и понеже е в голяма дилема - дали да си купи чорапогащник за 14 лева или не, пита нас.Ама с дупки бил, специален бил. А и какво ли щял да и подари приятелят и за 8 декември. Че какъв ден е 8 декември...Подаръци се подаряват на Коледа и на рожден ден, имен ден. Ей за това мразя да съм в женска компания, а постоянно ми се налага. Как може да мислиш само за чорапогащници, козметики и да се зазяпваш в студа по витрини с гащи и сутиени.
Щях да ревна, сериозно го казвам, и в момента очите са ми насълзени.Утрепвам се едновременно да работя и уча,а пак се чудим какво да ядем... по-точно аз, Ицо си яде картофите...а те харчат пари за простотии...Аз единствена от цялата група няма да мога да си позволя да отида с тях на 8 декември, защото не можем да отделим 150 лева - колкото ще ни излезе на двамата (понеже посемейно ходят) нощувка, път и храна за Благоевград. Аз няма да му купя подарък за Коледа, защото няма да имам пари, защото трябваше всичките си пари, дори тези,които си бях отделила за дарение да дам на Еми, да похарча за лекарства да се долекувам от лекарствата на пневмонията.Той също сигурно нищо няма да ми подари, а и аз няма да искам. Може би за пръв път се чувствам истински бедна, което е много тъпо, защото знам, че има хора, които в това отношение са много по-зле от мен. И все пак ми е гадно.А най-най-най тъпото от всичко е, че не съм достатъчно амбициозна да променя нещата.
Имаше един разказ на О'Хенри - "ПОдаръците на влъхвите", където и двамата нямаха пари за коледни подаръци. Тя отиде и продаде дългата си гъста коса, за да успее да му купи каишка за часовник, а той продаде часовника, за да и купи нови гребени. И все пак накрая имаха един друг и бяха щастливи...