Историята е от серия тъпи – разбира се, в куинблъндърски стил :)Една сутрин трябваше да отида до ДИУУ. Метнах се на трамвай единица, за който имам карта за градски транспорт и тъкмо щях да сляза на „Тригълника”, за да взема единайсетицата, се сетих, че нямам в себе си билетчета, а там точно не продават.Значи ми остава варианта да си купя от ватмана, но те, ватманите, са много специални. Не стига че билетът е с 10 стотинки по-скъп – продават ти го за 80, а не за 70 ст. - не само, че искат точно приготвена сума, ами имат претенции и какви монети им даваш. Специално съм снимала такава табелка.
Решавам тогава, че ще опитам вариант Б, което значи да попътувам по-дълго и да взема петицата от Съдебната палата. Да, доста по-бавно е, но за сметка на това ще сляза да си купя билетчета на нормална цена, ако 70 стотинки изобщо може да се нарече такава.
Речено-сторено. Слизам и си купувам даже талон от 10 билета, понеже ми излиза още по-евтино – по някакви си 60 стотинки парчето! Щастлива и доволна, че сравнително бързо съм допътувала до центъра и съм си купила билети много изгодно, се качвам в петицата.Тук е важно да отбележа, че при моите дълги разходки обикновено съм със завряни в ушите слушалки, защото си слушам музичка за настроение. В този вид вече съм се озовала в петицата, вадя билет №1 от талона и го дупча. След това се обръщам, за да седна и някакъв младеж ми подава билетче. Аз го поемам, въпреки че се позачудвам защо той не стане да си го перфорира – ами иска аз да го обслужвам, но си казвам, че момчето може нещо да не е добре.
Дупча билета и му го подавам, при което той прави жест, че не му е нужен и нещо ми обяснява. Аз оставам в недоумение, свалям слушалките, за да чуя какво ми казва. И чувам следното:„Този билет не е мой - вие го изпуснахте.”„Какво!?”Поглеждам билета и виждам, че това всъщност е билет №10 - последният от моя талон с билети - откъснал се от другите и хвръкнал. Осъзнавам какво съм направила и си казвам, че по-тъпо не мога да го измисля: въртях-суках да ми излязат по-евтини билетчетата, даже обиколих София заради тая работа и накрая дупчих два билета за едно пътуване.
Хах, Тери, това си беше материал за нов постинг! :) Някои хорица вече се препитават с контрольорство.
Тери, за градския транспорт мога да напиша томове с литература, защото откакто се помня, ползвам услугите му. Виждала съм какви ли не сцени – може би най-впечатляващата беше извличането, по-точно влаченето по гръб на едно момиче от две лели контрольорки, които не успяха да изтръгнат от него парички за глоба. Момичето не беше съвсем наред и този факт не бе никак трудно да се установи. Двете жени обаче бяха си навили на пръста, че няма да направят никакъв компромис и сеирът беше пълен. Трамваят стоя на спирката около двайсет минути, докато траеше разправията.
При толкова много наблюдения по трамваи и автобуси даже съм развила такава интуиция, че само като видя даден човек, мога да определя с едно 90 процентна точност дали е контрольор, или не.
Последния път чакам на спирката с още няколко човека. Сред тях стои една жена, която е облечена спортно, хем с анцунг, хем с извадена някаква бяла полуофициална якичка над дрехата. Кок и очила. Начинът, по който разглежда наоколо и се държи, ме навеждат на мисълта, че това е контрольорка. Идва автобусът, качваме се, а тя сяда до мен. Аз изваждам билетчето и понечвам да си го дупча, но тя ме спира с думите: „Недейте да го перфорирате, аз съм контрола и знам добре, че по това време вече не се правят проверки. Но дори и да се качи някой колега, ще кажа, че вие сте с мен.” Останах като гръмната не за друго, а защото предположенията ми се потвърдиха едно към едно.
Тери, втората случката се развива в късна есен, но сега виждам, че съм забравила да вметна един съществен момент. Жената, която само по външен вид веднага определих, че работи като контрольорка, носеше торба с продукти и това ме накара да се усъмня в предположението си. Обикновено контрольорите не носят нищо – най-много някоя малка чантичка – за да са им свободни ръцете. Затова, когато се качихме в автобуса и тя ми каза какво работи, бях много изненадана, че съм я разпознала. Всъщност тя се прибираше към къщи напазарувала.
Отарк, както има контрольорки и контрольори простаци, така има и много свестни хора измежду тях. Аз даже познавам един контрольор - чудесен човек. Почти приятел ми е станал, защото често се засичаме и си говорим. Поразително прилича на Дядо Коледа – с бяла коса, усмихнати, топли очи, зачервени бузи и е голям добряк.Последния път го виждам седнал, а тъкмо една група контрольори бяха минали да проверяват и свалиха един нередовен пътник. Понеже съм си общителна и щом го видях, го попитах дали не си е сменил професията. Той отговори, че не си я сменил, даже в момента е на работа. Показа ми картата си, за да се уверя, че е истина и се изказа неодобрително по адрес на групата контрольори. Сподели, че това, което вършат някои негови колеги, е възмутително, защото не проявяват такт и човечност към пътниците. Според него някои социални групи като ученици, възрастни или видимо по-бедни хора няма смисъл да бъдат проверявани за карти и билети.
В интерес на истината обаче има и пътници, на които тежко ти и горко, ако случиш :) Май съм ви го разказвала този случай, но пак ще го припомня, защото много си го харесвам :)В автобуса пътува един наш познат – як мъжага, който години наред е тренирал силови спортове и по принцип много обича предизвикателствата. Качва се контрольор и се установява, че нашият човек е нередовен пътник. Контрольорът виква на шофьора:
- Ало, шофьора, спрете автобуса!
Автобусът спира.
- Отворете последната врата да слезе този пътник! Отваря се вратата.Контрольорът се обръща към пътника:
- Ако обичате, слезте от автобуса!
Тишина. Всички пътници са затаили дъх в очакване да видят какво ще се случи.
- Казах да слезете! – изревава проверяващият редовността на пътниците.
Отново няколко секунди тишина и се чува едно „туп”. Всички поглеждат по посока на звука и виждат контрольора, свит на кълбо, да се търкаля на пътя.
Та на въпроса :)Не, вечерта след 9 часа беше. И правилно постъпваш, Борислава, макар че най-големите престъпници се возят в скъпи возила, а не по трамваи. Твоето билетче е много вероятно да помогне на някой човечец, дет едвам свързва двата края.
Нелли, ти ме подсещаш, че историята ми не е доразказана :)Именно, защото десетичката е много ценна от гледна точка на това, че трябва да бъде пазена до изчерпване на количеството билетчета - за доказателство, че си си купил талон с билети, а не си взел някой случайно намерен на пътя билет, аз тогава се притесних, че някоя контрола може да ми направи проблем, че съм перфорирала последния.
По този повод още същия ден въведох нова мода – билетите бяха защипани с една пластмасова щипка и пуснати в джоба на якето. Айде сега да видим дали ще бягат!
Няколко дни по-късно в трамвая един мъж ме вижда, че вадя нововъдението – щипката с билетите - и прихва да се смее. Поглеждам го аз укорително, защото той красноречиво показва, че се смее на мен. В първия момент се учудих какво му става на този човек и се сетих: решил е, че съм защипала ползвани билети и сега си търся нужната конфигурация.
Викам му (ама той е застанал долу в ниското, пред вратата на трамвая, а аз съм горе на колелото):
- Господине, не е това, което си помислихте…
Той се сепва и ми вика:
- А тази щипка за какво ви е?
- За да не ми се разхвърчават билетчетата и съответно да не ги загубя, защото не са добре залепени.
Видях, че му стана кофти, че ме е заподозрял и почти обвинил в измама, защото му замръзна усмивката, ама сега какво да се прави.
А онази история на Ейс е велико преживяване… Така добре го разбирам, защото с него сме си от една порода:))
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви