BgLOG.net 17.12.2007 BasiDi 764 прочитания

Тъжно и глупаво и ...

Знам, че изоставам с новините, но със сутрешното кафе ми попадна и гадната новина, че един от любимите ми автори Тери Пратчет  е болен от някаква загубена форма на Алцхаймер.
 Не съм дете, но ми се доплака...
 Той самият казва "I am not dead yet" и аз му вярвам.
 Благодаря ти човече, благодаря ти за всичките часове смях и размисъл с невероятните ти книги! Не се предавай!
Кратка белейка от самия Тери Пратчет е публикувана на сайта на Paul Kidby  http://www.paulkidby.com/news/index.html
Реклама

Коментари

raffaelka
raffaelka преди 18 години и 4 месеца
тъжно е... много тъжно :((((
на този човек дължа любовта си към фентъзито... вече повече от 7 години живея с неговите книги.... прочитани и препрочитани отново и отново.....
ужасно е,че такива неща се случват на хора пълни с оптимизъм, с неизчерпаема гениалност....
Teri
Teri преди 18 години и 4 месеца
Много тъжно ми стана и на мен :( Тери Пратчет ми е най-любимият автор... Стискам му палци да се държи още дълго. Не искам да повярвам, че ще го загубим :(
Deian
Deian преди 18 години и 4 месеца
Тъкмо мислех да пиша по тази тема,но басиди ме изпревари.Пратчет за мен е един от гениалните автори ще бъде много жалко ако наистина го загубим.Спомням си когато почина Зелазни наистина бях много натъжен защото повече нямаше да чета нови и нови части на поредицата за Амбър,някак си любимия герой умря заедно с него...А какво да кажа за Ринсуинд,Ваймс ,вещиците,сандъка с краката изобщо целия укално пресъздаден фантастичен свят който умело иронизира нашата действителност.Разбира се човек умира но ще бъде жалко ако това го сполети преждевременно...
Teri
Teri преди 18 години и 4 месеца
О, Хрониките на Амбър... любима поредица...

micromax
micromax преди 18 години и 4 месеца
Още не съм чел Пратчет, пропуснал съм и новината за смърта на Зелазни, но наскоро почина писатеят на Колелото на времето (книгата, заради коят се заребих по фентъзито). И на мене ми стана тъжно, защото все още не е написал цялата история за Ранд и Мат и останалите главни герои в сагата. Тъжно, защото няма да можем да разберем какво още се е въртяло в главите на тези гении на фентьи жанра. Поне добре, че са оставили в наследство толков много часове наслада на толкова много почитатели на магическите книги. Те ще си отидат, но не и книгит им и любовта на читателите им.
swetew
swetew преди 18 години и 4 месеца

Тъжно е когато биологията побеждава духа! Жалко за Зелазни, беше един от великите. А от поредицата за света на диска ще си препрочета "Малки богове". Толкова философия в приказка само значим талант може да въплъти.
Но великите фантасти си отиват от света, а книгите им остават и ги правят винаги живи и безсмъртни в представите на читателите.

DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 18 години и 4 месеца
Починал ли е??? Е,това вече е ужасна новина :( Не мога да повярвам. Аз наистиан вярвах, че той ще успее да се пребори.
 Това е ужасно. Такива велика автори и да им се случват такива гадости. Помня когато четох някакъв блог на Робърт Джордън и там описваше колко е рядка болестта му и как се подлага на някакво експериментално лечение и че няма да се предава....А сега научавам че е умрял. Това е ужасно. Наистина вярвах, че ще успее да се пребори. Жалко...Много жалко.
Не я разбирам тая глупава цивилизация, в която живеем. Уж сме много велики, а в крайна сметка мрем от всякакви абсурдни болести. Много много тъжно.
Serenity
Serenity преди 18 години и 4 месеца
НЕ Е ПОЧИНАЛ!

Не четеш ли? :)

Болен е от Алцхаймер... наскоро са му го открили. За болестта няма лечение, но, както самият той казва: "I am not dead yet"
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 18 години и 4 месеца
Оф, не говоря за него! Ти не четеш ли!!! Тери Прачет не ме интересува, въпреки че искрено му пожелавам да има пълноценен и дълъг живот. Говорех за Робърт Джордан.
se_chko
se_chko преди 18 години и 4 месеца

Тъжно е, когато си отиват хора като Пратчет. И каквото и да кажем, думите не променят фактите. Думата не е камбана, а камбаната не е само дума. Един от преподавателите ми казваше, че главното действащо лице, не е онзи, който през цялото време се мотае по сцената, а онзи, от когото зависи и който променя хода на действието. Пратчет беше именно такъв. По някога и малките камъчета променят хода и течението на реката, а Пратчет беше скала в реката живот, не просто книга с шарени корици. Знам, че болестта е не лечима, но понякога стават и чудеса, нали! Аз, за себе си мога да кажа, че животът ми никога няма да е същият след „Килимените хора” „Малки богове” и „Истината” трите му най значими за мен книги. Дано успее да се пребори с болестта и още дълги години да ни радва. Нали уж съвременната медицина е на космически години напред от рендето, живака и пиявиците на средновековието!? Помня колко тъжно ми беше, когато Адамс си отиде като че ли бях загубил близък приятел. И накрая искам да завърша с един цитат от „Килимените хора”:

 

„Само в сънищата си, ние сме наистина свободни, през останалото време работим за надницата си”

Deian
Deian преди 18 години и 4 месеца
"Но великите фантасти си отиват от света, а книгите им остават и ги правят винаги живи и безсмъртни в представите на читателите."
swetew  по точен не можеш да бъдеш!!!