Тъжно и глупаво и ...
Знам, че изоставам с новините, но със сутрешното кафе ми попадна и гадната новина, че един от любимите ми автори Тери Пратчет е болен от някаква загубена форма на Алцхаймер.
Не съм дете, но ми се доплака...
Той самият казва "I am not dead yet" и аз му вярвам.
Благодаря ти човече, благодаря ти за всичките часове смях и размисъл с невероятните ти книги! Не се предавай!
Кратка белейка от самия Тери Пратчет е публикувана на сайта на Paul Kidby http://www.paulkidby.com/news/index.html
Не съм дете, но ми се доплака...
Той самият казва "I am not dead yet" и аз му вярвам.
Благодаря ти човече, благодаря ти за всичките часове смях и размисъл с невероятните ти книги! Не се предавай!
Кратка белейка от самия Тери Пратчет е публикувана на сайта на Paul Kidby http://www.paulkidby.com/news/index.html
на този човек дължа любовта си към фентъзито... вече повече от 7 години живея с неговите книги.... прочитани и препрочитани отново и отново.....
ужасно е,че такива неща се случват на хора пълни с оптимизъм, с неизчерпаема гениалност....
Тъжно е когато биологията побеждава духа! Жалко за Зелазни, беше един от великите. А от поредицата за света на диска ще си препрочета "Малки богове". Толкова философия в приказка само значим талант може да въплъти.
Но великите фантасти си отиват от света, а книгите им остават и ги правят винаги живи и безсмъртни в представите на читателите.
Това е ужасно. Такива велика автори и да им се случват такива гадости. Помня когато четох някакъв блог на Робърт Джордън и там описваше колко е рядка болестта му и как се подлага на някакво експериментално лечение и че няма да се предава....А сега научавам че е умрял. Това е ужасно. Наистина вярвах, че ще успее да се пребори. Жалко...Много жалко.
Не я разбирам тая глупава цивилизация, в която живеем. Уж сме много велики, а в крайна сметка мрем от всякакви абсурдни болести. Много много тъжно.
Не четеш ли? :)
Болен е от Алцхаймер... наскоро са му го открили. За болестта няма лечение, но, както самият той казва: "I am not dead yet"
Тъжно е, когато си отиват хора като Пратчет. И каквото и да кажем, думите не променят фактите. Думата не е камбана, а камбаната не е само дума. Един от преподавателите ми казваше, че главното действащо лице, не е онзи, който през цялото време се мотае по сцената, а онзи, от когото зависи и който променя хода на действието. Пратчет беше именно такъв. По някога и малките камъчета променят хода и течението на реката, а Пратчет беше скала в реката живот, не просто книга с шарени корици. Знам, че болестта е не лечима, но понякога стават и чудеса, нали! Аз, за себе си мога да кажа, че животът ми никога няма да е същият след „Килимените хора” „Малки богове” и „Истината” трите му най значими за мен книги. Дано успее да се пребори с болестта и още дълги години да ни радва. Нали уж съвременната медицина е на космически години напред от рендето, живака и пиявиците на средновековието!? Помня колко тъжно ми беше, когато Адамс си отиде като че ли бях загубил близък приятел. И накрая искам да завърша с един цитат от „Килимените хора”:
„Само в сънищата си, ние сме наистина свободни, през останалото време работим за надницата си”
swetew по точен не можеш да бъдеш!!!