Тъжния край на един клоун

Да,може би някои от вас да са чели “Клоунът,който не се смееше”.Това е продължение на тъжният му  разказ.
…….Минаха години,цепката на шапитото никой не забеляза –времето и физиката свършиха работата си.Един  ден,то се разцепи и така нашия герой остана без работно място.но това беше за него най-малкия му проблем.
  Годините и живота му го правеха все по-тъжен,за да скрие тъгата си му трябваше все повече грим и все по-голяма нарисувана усмивка върху него.За съжаление,никой не му беше казал има ли грим и начин да скриеш  и подобно сърце.
 Както знаете откакто финикийците измислиха парите,всичко се купува с тях,така че гримът му излизал все по-скъпо.
…..Както бях споменал отпреди бяха минали години,шапитото макар разцепено и изгнило,не знайно как се запалило и изгоряло.
 Правителствата също се сменяли,и за културата важал оня лаф от вица за Тито-“Пари,нема-действайте”.
Клоунът,на който,времето оставяло все по-вече белези върху тъжното му лице,започнал  да се замисля дали от живота му имало полза и някакъв смисъл.

Бил чувал,че всеки мъж трябва да построи дом или да осигури такъв на семейството си или на детето си,за да се почувства истински такъв.
 замисли се колко красиви и светли мигове има в живота си-Не бяха толкова много.
 Запознанството му с едно скромно и добро момиче,което не след дълго му стана съпруга,раждането на детето му и още няколко пъти,когато беше само с тях.
  Все по-често си мислеше за “края”,надяваше се че както беше казал някъде и някога:
     “Не желая аз на този свят
прегръдка последна  да ми е
                           хладната земя…
…..Искам  аз от този свят да си
отида в огнена прегръдка,
пламъкът да стопли за последно
             изстиналото ми сърце”
Да и още една надежда имал последната му среща на този свят да е с онази блондинка с малка червена рокля(“Ах,този джаз”,”Блогът на смъртта”),не му се щеше да е с мъж пък дори да е  нечовешки красив.

 .