Тъга

И днес,тъгата е обхванала душата ми и сълзи напират от очите ми.Омръзна ми вече от тази тъга.Докога ще и позволявам да се гаври с мен господи?Да вдигна глава и пак отново да намеря себе си това е решението,но сили нямам вече,отново и отново да се изправям след всеки удар и след всяка мъка.Човек нетрябва да се оставя да го побеждава тъгата но му трябва поне едно рамо на което да се опре.Но дали е заслужил това рамо?Ако не е трябва да се опита да го заслужи защото без него е загубен.