Тухлите, къщите, стъклата и непукистите

Сърцето ми плаче и се моли да умре за пореден път с надеждата отново да се роди, както често прави. Имам нужда от обновление, може би тъкмо то започва. Очите се чудят да се отворят ли, или да се затворят… и в двата случая ще видят по нещо… и в двата случая те ще гледат.

Беше крайно време.

Пробуждането…

Трудно е.. трудно е да прогледнеш и да видиш от къде си минал, през колко пътища, пътечки, морета и океани и как стъпалата ти не само, че не са изтрити, ами могат да преминат поне още толкова места… и тогава да спрат… ей така за разнообразие… То и без това си е лукс… кое ли? Разнообразието естествено, особено, ако си прекалено буден и страдаш от безсъние… а се молиш на когото ти попадне, ако поне малко зависи от него да те приспи, или поне да ти помогне в това.

Мда… Сънува ми се… много ми се сънува, а не съм наясно и дали в момента не сънувам, дали в момента не правя точно това.

Кой знае… най-малко аз.

Това е дежурният ми отговор може би на всички въпроси, така е и малко по-лесно. Мдааам…. непукистът, който живее отсреща си е чист щастливец, а постоянно стои на спуснати пердета и все си мисля, че циври… На тоз пък какъв му е проблемът? А аз си мислех, че проблемите не спират да си почиват при никой друг, освен при мен. Шантава работа… и тоя ако циври, защо тогава го наричат Непукистът? Това да не е някакъв нов вид подигравка за бедните и по-слабички хора, които не са се научили да се справят в живота, независимо от годинките, които тежат на гърба им…? Това ми се струва колкото жестоко толкова и нормално… случва се прекалено често, за да бъде изключение от каквото и да е.

Преди много исках да си поговоря с него и да науча историята… Но живея в Непукистия и ми е трудно да пристъпя законите, защото и една дума разменя с човека отсреща, ще означава незачитане на истинските закони, които владеят света и навярно не само аз съм ги приел, ами и цялото обкръжение, в което битуваме…

А той… Непукистът, той си е чиста проба Аутсайдер.

Какво да се прави, понякога светът има нужда от такива хора, които да контрастират с нас, за да можем самите ние да се отличим, или различим по някакъв начин.

То какво ли ни разделя?! Всички сме толкова еднакви, чак сме блудкави. Дори децата си отглеждаме по книги и по някакви правила, които не сме измислили ние… превръщаме се в еднакви, още със самото си появяване, а някой умник твърдеше, че човек с човек не си приличал… не си, ама ние го създаваме различен, за да го натикаме в калъпа и да направим от него тухла, която да е част от материала, който изгражда обществото.

Но е ясно, че къщата се нуждае от прозорци… затова мойто комши, освен Непукист го наричат Въздух…

Малко въздух в къщата и ето ти прозорец…

Стъклото?

Някой сеща ли се за него…?

Доста жестоко нещо..

Тухлите поне не са прозрачни и не всяват излишна вяра и илюзии.. те са реални.

Те заключват въздуха в къщата… а извън стъклото остават онези, които може да освежат този въздух…

Мда… тухлите заключват въздуха, затварят го, защото ревнуват от него, затварят го, защото му завиждат…, че мърда, че се движи и че се вълнува…

Ми да… те да не са по-прости от него?!

Стъклото върши работа именно за такива, дето се правят на нещо повече от тухла, за такива дето се правят, че не са тухли… дори и наистина да не са.

Те нямат право да го показват. Може би затова пердетата в къщата на моят съсед са постоянно спуснати. Но през пролуките винаги се процежда светлина… поне до сега бе така…, защото като гледам… може да е нощ, но къщата на съседа я няма. Представям си каква олелия ще настане, когато и останалите забележат. На мен не ми прави много впечатление, дори ме кара да се радвам. Защото честно ви казвам, които и да сте вие, това е наистина… къщата я няма!

На нейно място седи въздух… чист въздух!