Туп-тудуп

Днес се събудих от някакви кючеци. Съседът до мен (арабин) е надул националната си музика и си тактува. Всъщност от тактуването се събудих: туп-тудутуптуп-туптуп...

Туп-тудутуптуп-туптуп. Туп-тудутуптуп-туптуп. Нормално е, един часа на обед е, нормално е...




От петък насам не спя като хората. Съществуването ми е дефинирано от една-едничка цел: да си донапиша, дооправя, досреша и донапудря дипломната работа. Моето единствено детенце е на път да се роди! (някакви по-висшестоящи от мене длъжности ми пратиха в писмо, че рождения му ден не трябва да е по-късно от 12 март)... И както всяко дете, така и това сигурно ще се роди грозно. Но майка му ще си го харесва, защото си е нейно.

Всъщност пиша 12 март, но решителният ден е на практика утре, защото утре ще предам генералната версия на ръководителката ми да я прегледа и да си каже вещото мнение. И да каже ако нещо трябва да добавям и трия. Тоест ще каже тъпо ли е или яко. Детето ми...

В събота цял ден писах, а вечерта бях на работа в кръчмата. Върнах се в 2:30 през нощта и продължих да пиша до 5...
В неделя писах и вчера писах. В 3 си лягам и не мога да заспя. Лежа лежа, а те едни мисли - около хиляда на брой - за какво ли не. По едно време даже си дадох сметка, че аз всъщност не искам да заспя, защото ми е гот да си мисля за какво ли не! ...защото заспя ли, ще дойде сутринта, в която ще седна зад компютъра...

Преди няколко дена сънувах, че съм намерила една много хубава статия, която искам да цитирам. Много й се радвах, но имаше 2 експеримента, описани в нея, и двата хубави, и аз не можех да реша кой по-добре да цитирам. За да намеря статията, трябваше да се кача на автобус(?) Не ме питайте защо, няма логика. Автобус към центъра, а тук в нашия град има два вида автобуси до центъра (тоест два възможни маршрута до там). И аз седя на спирката и се чудя кой трябва да взема!

По едно време дойде един и аз май реших да се кача на него.
После в същия сън бях на море. Там имаше двама пича (и двата ми харесваха и всъщност ми напомняха на един бивш приятел, абе оня Мануел, разправяла съм ви за него, аз отдавна не съм го виждала, а той сега нещо взел да ми пише мейли да пием кафе, пък си има приятелка доколкото знам, нещо взех да не разбирам този свят...). Та тия пичове двамата бяха много еднакви и ми харесваха и двамата, но едва ги познавах.

И ... нали знаете как стават тия работи в сънищата ... с единия хоплахоп - почнаха целувки и прегръдки. И аз си викам на акъла в съня: Абе то хубаво, ама аз още не съм си избрала...


Шантав сън :) Но нещо в него ме успокои силно: явно сексуалният елемент не е  избледнял съвсем от подсъзнанието ми!

Та вчера като видях, че явно няма да се спи (вече беше 6 часа) ... познайте какво направих!

Познахте! Станах!
Станах, закусих и седнах да пиша. И така до 9 часа сутринта, когато вече умората беше по-силна както от желанието да си довърша Нещото, така и от разните там емоции от категория "други".


Туп-тудутуптуп-туптуп.


Туп-тудутуптуп-туптуп. Туп-тудутуптуп-туптуп.  Туп-тудутуптуп-туптуп. Пие ми се още кафе. Ще почакам малко с второто. Някакви откъслечни остатъци от здрав разум ме карат все пак да не прекалено-прекалявам с кафето и да не спирам да спортувам. Охх айде чао, че ...