Искаш ли да напиша нови куплетиа ти прочете ли преди някой редТолкова много неща са приетити не направи поне някакъв жестМоже би прав си това си е бремеи моите женски капризи търпиш.Животът с мен преминава без времеи ревността е повод както твърдишИскаш ли за теб да нарисувам картиназная че и нея няма да погледнеш дориТи си обзет от любов необяснимаи ме възпираш да си тръгна разбериМоже би груба съм - ти ми прощавайспокойно и нежно отговаряй ми с тактЛошите моменти бързо преживявайа добрите признай поне за фактИскаш ли за теб да напиша поемааз от сърце ти я подарявам за куражЗа тебе е мисълта която ме обземаи всеки нов изстрадан до болка куплет
Може би е късно назад да поемавятъра покри мойте следиВсяка дреха която сега наденада е попита от твойте сълзи
Искаш ли да ти изпея една песенвслушай се в думите и помислиУсещаш ли полъха на акордите унесензабрави за всички други съдби
Може би искаш за ръка да те вземаи да ме поведеш с усета - избериНека любовта завинаги да ни поемои не ни остава за миг дори...
Чул те Господ! А стига толкова войни. Да направим нещо смислено заедно, да се обединим в името на нещо добро и да се радваме на индивидуалността на всеки.
vbox7.com/play:e0be4c5d
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви