Каква съм? В този момент - силна, сигурна и права...в желанието си да ти помогна. Но не се знае..може и да е обратното... За а за глупака, доброто, и лошото - човек не е глупак ако разбира кое е доброто и кое е лошото... Така че, знаеш какво се иска от теб да знаеш
Принцесата си мислела за театър от яйца. Варени (успешно), нарисувани и... говорещи в нейната фантазия. Само че с кой си говорели? Да кажем с чорапи. Пълни с памук ( за пълнеж, но и душа :D ) и със зашити копчета на тях... за очи. Устните, с които говорели на яйцата били залепени дебели конци (понеже принцесата се убождала често, докато се опитвала да им ги пришие. А за сърца... ползвали петната от капчиците й кръв, докато опитвала да им пришие слово. Какво било словото между чорапите и яйцата. Принцесата сама щяла да прецени дали да сподели. :)
Принцесата не споделила какъв бил диалога, но това не бил единствения, закойто да мисли. Тя си знаела защо ;) Но нека сега си представи, хубав слънчев летен ден, в който кара колело. Или може би ролери? А какво ще каже докато кара каквото и да е да пуска едновременно хвърчило и от време на време да му се радва... но за мъничко, за да не се пребие и да заплаче, като дете за нараненото си коляно. Хмм.. но всъщност лястото мина. Това може да почака за следващото. Тогава да опитаме със зимата. Пак ще кара... само че шейна. Тъй като обаче нашата принцеса е мааалко отвеяна не видяла как има препядствие на пътя й... бух... и тя се забила с шейната си в снежен човек направен от странника за нея. Ами сега? Сега ще трябва да направят нов... стига преди това да не са почнали война... със снежни топки и зариване със сняг. :)
Нека сега принцесата си представи нощ. Нощ, в която няма да спи. Какво ще прави ли? Ще се забавлява. Нека първо си предста ви, че се намира в гора. Но спокойно, в нея няма да е страшно, защото Странника ще е до нея. И не... няма да я води в гората, за да я убива. Не и засега. :D Но може малко да се погонят. Принцесата ще гони малки светулки, които да хване и да подържи в ръцете си, а след това ще пусне. Странникът ще гони пък нея. Дали ще я хване? Само ако принцесата хване светулка и се спре, за да й се порадва. Гората обаче, се оказала в планина. Когато приключили с лова на насекоми се отправили към най-високото място, за да погледат града, в който живеела принцесата. Докато го наблюдавали тя си харесала една висока сграда и се зачудила дали имало хора в нея, които да гледат към планината. И ако има дали знаели, че те със Странника им се смеели, задето не ги виждали. Но можело и да ги видят, защото за миг те се оказали на покрива на тази сграда и наблюдавали планината от същото място, за което се чудели каква ли би била гледката. Ами хората. По добре за тях би било да не разбират какво става, защото можело да го разберат уцелени от някой балон с вода, ако полюбопитсват повече. :D Но стига толкова на покрива. Време е за ставане. Но дали от покрива или от някоя улица...? :)
Да, точно така! Може и от някоя улица да е станала, защото не се знае как точно е завършила вечерта. Дали Принцесата била склонна да седи цяла вечер на този покрив или не я свъртало на едно място и отишла да приключенства другаде през нощта. Може би на нощно къпане? Защо не? В някой училищен басейн или може би... защо не на морето? Кой казал, че било далеч. Принцесата в една и съща нощ била едновременно на планина и на море. Уморена от къпането обаче заспала на плажа, а Странника я гледал докато спи. Когато се събудила открила до себе си бонбонче и до него бележчица. Какво пишело на нея ли? Тайна! Първо трябвало да поплува още. :P А денят едва сега започвал... :)
Такаа... след сутрешното плуване напекла жега. А да се плува не можело цял ден. Така че било време за закуска... и освежаване. Например със сладолед и разни други захарни изделия. Принцесата толкова обичала лакомствата, че си изцапала цялото лице. Я, какъв хубав грим. Дори можел да се яде. :D Странника не се сдържал и снимал принцесата в продължение на часове как сладкото може да се превърне в украшение за лице. Но все пак Принцесата била възпитана и не допуснала снимки... не много. :D Предпочитала да се украси с нещо друго. Например на връщане да намери някоя китна поляна и набере цветя, които после да сплете на плитка и сложи на главата си. Добре де... и за Странника можело да направи една. :D Нали и без това никой нямало да ги види на какво са се направили. :D:P
Днес Странника искал да накара Принцесата да помечтае за нещо различно. Нека тя затвори очи и си представи една пуста Земя. Как е спала дълъг и необичаен сън от, който нищо не помни. И как се събужда заедно с мнооого други хора. Или пък по-добре изобщо да не е заспивала, а да е наблюдавала съня им. Изведнъж в мига, в който всички се събуждат небето светва и от него заприиждали безбройни ангели. Но те не били сами. Идвали с Този, който я обичал повече от всеки. Той идвал за нея, както и за хората, които обичала. Хванал я за ръка и понесъл нагоре, а през това време един ангел й пеел красива песен на едното ушенце. Друг пък й шепнел. Какво й шепнел ли? Разказвал й за новият й дом в новото място, на което отивала да живее. Принцесата отивала на едно прекрасно пътуване към още по-прекрасно място с всички, който обичала. Скоро пристигнала и била спусната леко и нежно на Новата Земя където щяла да живее. Това бил един прекрасен град, чийто улици били осеяни със злато, а домовете на хората били толкова чудни, че дъха на всички спирал... Сега нека Принцесата отвори очи и нека знае... че имало един Странник, който искал да бъде прегърнат до нея, когато всичко това се случело... :)
Принцесата и Странника вече не помнели откога живеят на тази чудна Земя. Принцесата всеки ден започвала деня си, говойки с нейния любящ Баща, а след това люлеейки се на люлка закачена за едно златно ябълково дърво. Странника я люлеел и й разказвал смешки, а тя озарявала още повече деня му. След това било време за летене. Двамата се понасяли в небето и се закачали дори състезавайки се, кой ще стигне първи до някой нов неоткрит свят. Принцесата стигнала първа, а той постоянно твърдял, че имала късмет, защото той си е навехнал крилото. :D Дните минавали в разговори, в постоянно учене на нещо ново и слушане на разкази на неверояни същества. Всичко това е идея Принцесо. Това са просто щрихи. А за да има картината цвят, нека въображението Ви избере цветовете и нюансите. След като четката на фантазийте Ви докосне платната на мечтите Ви разкажете някой ден каква картина се е получила в съзнанието Ви.
Коментари