Трябва ли да бягаме от съдбата си*
Колебаех се това дали да го пусна в Поезия ,стихотворението ми харесва,но не ми харесва,че авторът е само на 18 години,а гледа на живота в доста тъмни краски.Виждам,че има блогери,които владеят руският по-добре от мен,така,че ще се радвам да го прочета и на български.
В крайна сметка реших да го пусна тук:
Нельзя убежать от незримой судьбы
Нельзя обратить реки времени вспять
И видеть нельзя разноцветные сны
Если снова приходиться в сердце стрелять
Достаточно злости, достаточно гнева
Возьми меня ангел, возьми меня в небо
Предали заветы, предали друзья,
Лишь ангел хранитель не предал меня
Довольно обманов, и лести и лжи
Полночным туманом глаза мне вежи.
Вежи мои руки, вежи неумело,
Горячим свинцом остужай моё тело.
И ярости приступ положит конец
Сотрёт, взбушевавшись пару грешных сердец
И Алым закатом, умрёт твоё небо,
И я окажусь далеко, там, где не был
Посмотришь в глаза мне, увидишь печаль
Разлукою станет безумная даль
---------------------------------------------------------------
* името на автора е Виталий,за съжаление не му знам фамилията,но е изтрил всичко свое от нетта
Хубав стих с много труден превод. Не знам дали се получи, но си заслужаваше опита.
Не трябва да бягаш все от съдбата незрима
Не трябва да връщаш на времето тъжна река
И цвят да поставяш в съня си със лека ръка
Щом отново изстрел в сърцето ще има.
Достатъчно гняв, достатъчно злоба.
О, Ангел, вземи ме и в небе отнеси ме
Завети предадоха, другарите – те
Също предадоха мойто сърце
Ангел-хранител - единствено той
Не предаде душата ми на вечен покой
Стига измами, ласкателства, стига лъжи
В среднощния здрач ти очи ми стисни
Стисни и ръцете, но стисни неумело
Горещо олово ще охлади моето чело
В яростен пристъп ще дойде и краят
Две разтърсени в грях сърца не ще да изтраят.
И в алений залез твойто небе
Там дето ще бъда, то ще умре
Печал ще съзреш в очите ми блудни
Далечна раздяла става безумие.
Трудно е при превод да се запази и формата и идеите.В зависимост от
придпочитанията на преводача, понякога се правят малки компромиси.Жертва
се някоя рима за сметка на ритмиката или обратното.Много по-лесно е да се
напише свой текст от колкото да се прави превод.Ето един вариант на финала в
същия ритъм и рими, но може би за сметка на нещо друго :):
Ще гасне небето ти в залеза ален
В очите ми поглед ще срещнеш печален,
Където не съм бил ще бъда аз веч
Раздялата ще е безумно далеч.